В предния опус разгледахме позициите на Великите сили  и единия от играчите. Накратко, десните(и не само) анализатори грешат  в няколко основни пункта:

-разбирането, че Русия би имала някакви ползи, ако изтъргува подкрепата си за Косово.Тоест, тя нямало да се намеси решително, а само ще скърца со зубе..

Идва от желанието на десните  да омаловажат опасностите от косовизацията на полуострова и дестабилизирането на целия ЕС. Признавайте, не бойте се. Сърбите са бити  и слаби, руснаците –тоже. Няма опасност нито от сепаратизъм, нито от Велика Албания, нито от износ на революция . Няма опасност за братска Македония, нито за когото и да било от страните с подобни проблеми от целия Еврорегион. ЕС гарантират.

-разбирането,че Евросъюза  командва парада по отношение на ставащото на 130 километра от София  и съответно, членуването ни в ЕС и НАТО изисква ние непрестанно да казваме „да”, когато съгрешат дори. Членството ни гарантира неприкосновеност на границите, а освен това лоялността към САЩ и подгъзуването ни към всяка негова инициатива  в региона непременно ще ни направи дваж по непробиваеми за всякакви чужди влияния и неприятелски, отразени от конфликта вълни. Нашият бряг е висок, не бойте се, деца.

-Иначе умни хора изпадат в детски размишления за да оправдаят погрешните и груби действия на американската външна политика и левите евросателити,  в чийто сценарии за нас се отделя ролята роля на пехотинците от първа линия, стоварвайки цялата вина върху лошия Милошевич. Него го няма от сума време, но сръбската политика  на демократично избраните президенти  и премиери не се променя ни на йота по въпроса за Косово. Аха-виновна е нацията, нейното комплексарство, избиващо в шовинизъм..Това пък вече намирисва на гьобелсова пропаганда. За целта се разказват басни за уморения и обезверен сръбски народ, който най-много да повикал ден-два и ще му минело, защото бил петимен да влезе в ЕС, където го чакат реки от блага. Косово и без това от 10 години не било сръбско.

Така стигнахме до втория участник-сърбите. Те били бита карта-прочетен вестник.

Истината е, че дори и да е имало различни, спрямо общата вълна на негодувание и протести-гласове, те вече ще се присъединят към общия хор. Със сърбите се случи  и ще стане същото, което ги изкара по мостовете по време на бомбардировките на Белград. Те няма какво да губят. С тях се извърши несправедливост-защото  юни 1999-а резолюция 1244 на ООН постави Косово под администрацията на ООН и каза, че Косово е сръбско.  Косово е зависимо от сръбския ток, сръбската инфраструктура и комуникации-припомни Димитри Иванов.

Въпросът е, НИЕ КЪДЕ СМЕ.

  Костов през 99 та  казваше-не ревете за Сърбия, за Македония ми е болката!  Нека да видим какво ще стане с Македония. А какво ще стане в региона?
Отговорът го е дал баш Люпчо Георгиевски-експремиерът им.
Русия, подкрепена от още сума държави, ще  наложи анонсираното вето, тогава най-вероятно ще се стигне до самообявяване на независимо Косово, признаване на тази независимост от част от международната общност, отцепване на сръбските общини от Косово, при което трайната дестабилизация на региона ще продължи до крайна ескалация. Най-вероятно ще настъпи период, не по-късно от една година, когато косоварите ще се опитат да превземат сръбските общини, понякога по мирен път или чрез иницииране на инциденти, така че, след като тези опити пропаднат, много бързо ще обявят, че те имат легитимност да реализират собствената воля в региона, прехвърляйки по този начин кризата в Южна Сърбия, в Македония, а може би и в Черна гора, обявявайки някакъв вид автономии, федерации, даже и независимост.
От своя страна албанските общини в Македония могат във всеки момент да пристъпят към подобни действия. Съвсем ясно е, писа Любчо Георгиевски, че от македонска страна вече не съществува никаква сила, която ще се опита да попречи на това, нито пък съществува възможност да получим що-годе някаква подкрепа от международната общност. Напротив, още през първия ден ще ни бъде изпратено съобщение, в което ще обвинят македонското правителство, че е виновно за това, че докрай не е реализиран Охридският рамков договор.

Сиреч-вж кво стана със самият него.

Само че той предупреждава, че мултиетническият подход за решаването на сложните проблеми на Балканите безвъзвратно и  окончателно е пропаднал. Този принцип може само изкуствено да се подържа- и това е ключа за палатката. Десетте години експерименти в Косово и Балканите доказаха  пълният  провал на такива начинания. Именно този принцип, обаче, седи  в основата на плана Ахтисаари. От него следвало, че независимо Косово няма да се обединява с Албания!  Създаването на независимо Косово ще има огромно влияние върху ислямистко фанатизираните албанци в Косово, в Западна Македония, в Южна Сърбия и в Черна гора-Любчо Геортгиевски го нарече  инвестиция, напълно еднаква с вече известната с талибаните в Афганистан. В момента, когато се постави въпросът, точно Европа ще почувства най-болезнено сформирането на този терен na ислямистки фундаментализъм. "Независимо Косово стана пример как една

кланово-мафиотска общност може да се превърне в държава,

щом няма сила, която да я спре. По мнение на западни експерти албанската мафия е най-трудно пробиваемата. Нейното легитимиране е признание за капитулация на европейския правов ред"-писа днес Терзиев във вестник Сега..

Да подкрепим проамериканската позиция бърже  и да чакаме гювечи-зоват десни  анализатори. Тогава заменете в абзаца македонци с българи. И още албанци с….Като знаете, кой ще предпочетат да  братята американци или финландските умиротворители,, (вж случаят  с Арачиново) познайте дали ни чака кафенце от утайка, притоплено на паркета  от хола, под снайперистки обстрел.

Единствената национално отговорна позиция  днес е „не”. Не, после, не, ще видим, а твърдо не. Ние не можем да имаме по различна позиция от Словакия и Румъния.  С последната даже се движим пакетно в ЕС. В този смисъл не бива да ни е страх от предпазни клаузи или рестрикции нито от ЕС, нито от САЩ. Първо, няма общо решене-то е всеки да си решава сам. Второ, никъде не е казано, че трябва винаги да казваме да-казвали сме го достатъчно пъти на американците. Да припомняме ли мисиите в Ирак и Афганистан и прочие-насреща си имаме само потупване по рамото, даже и визите не ни отмениха. Трето-не може да се разчита нито на ЕС, нито на САЩ на чия страна ще застанат, ако не дай Боже, стане нещо. Като аргумент за отказа ни е достатъчно е да се изтъкне общата  граница  със сърбите,  освен това, справедливостта е на тяхна страна, а и имаме доста сходен език и религия. Прочее, това дори не е необходимо- опасяваме се от вътрешно напрежение и толкоз. Гърците как не ги е страх да се озъбят. Нали и те са в ЕС. Румъния, която до този момент е копирала нашите външнополитически избори-как не я е страх?

И накрая, бати Ваньо Костов как не го беше страх да се озъби на Големия Джон. Стига с лакейщините.

Хашим Тачи успокоява косовски сърбн, че новата държава ще спазва правата му. На другият ден на сърбина му запалиха къщата, щото се опъвал да се изсели..

 

http://www.bgpetition.com/Zastina-na-Bulgarite-v-Kosovo/index.html

Анализът Ви е много точен. Подкрепете апела за защита на българите в Косово

Добре. Анализът Ви не е лош - отразява страховете на мнозина.
А бихте ли развили една теоретична хипотеза? Представете си, че точно Вие сте събирателен образ на всички велики и не толкова велики сили. И само Вие и единствено Вие трябва да решите казуса Косово.
Изходните условия са:
- мразещи се една друга етнически общности - едната представлява 92 % от наличното население, а слевдващата по големина е 4 %;
- мразещи се една друга религиозни общности - едната е 95 %, а другата е 5 % (тук приемам, че всички налични цигани са християни).
Давайте. Вие сте на ход - решете казуса.

Чак пък и "многообразие от възможности".
"Опусът" на автора е практически охулване на решението за признаване на Косово. В това няма нищо лошо. Лошото е, че не предлага никакво решение.
Като в лафа - не знам как е, ама не е така.

аз решения. Да не съм бил шеф на НАТО или премиер на Германия по времето, когато европейската политика за Косово се сговняса. Решенията сега са силно стеснени, благодарение на мърлящината и глупостта тогава
И все пак.
Разделяне на Косово и буферна зона-така, както бе решено в многобройните споразумения. Няма как албанско Косово да не отиде към Велика Албания. Единна балканска конференция, нов Берлински конгрес. Трампи на земи между отделните етноси и окончателно териториално разделение. Въпросът Косово не може да се гледа изолирано от многобройните локални точки на напрежение по сепаратистки принцип. Време е да се проумее, че това, което работи във Финландия и САЩ не работи на Балканите-баста на принципите за мултиетническа толерантност.
Повтарям-това е изводът, който прави Любчо Геориевски, след като видя на гърба си двойния аршин на САЩ и ЕС , когато бяха обкръжили главорезите в Арачиново.
Обаче, питам ви, Вие готови ли сте да дадете Кърджали и Разград?
Отговорът на този въпрос е много интересен. Де факто, владетелите на тези два града имат не само тях, ами две трети от България, ако не и цялата. Де юре въпросът е на кило кръв...

Не съм имал намерения да Ви уязвя.
Съвсем нормално е мислещ човек, когато критикува някакво решение, да излиза от позицията на собствено предложение за решение.
А нещата в Косово са "сговнясани" много преди НАТО или Германия да са си помислили да се намесват в "говната". Съжалявам, че не намерих в библиотеката си книгата за народите по света (поради преместване на дом), където имаше статистика за етническия състав на Косово по времето на Титова Югославия. За да мога Ви цитирам с увереност, че етническите диспропорции са приблизително същите, като към 2000 година.
Елементите на несигурност при всяко едно общество винаги са били следните:
- расова омраза и нетърпимост;
- етническа омраза и нетърпимост;
- религиозна омраза и нетърпимост (тук поставям и идеологиите);
- социална омраза и нетърпимост
Точно тези омрази трябва да се управляват (т.е. тушират) към нещо по-добро. И за това Ви помолих за предложение за решение на задачката.

... написаното от Милен Радев във форума "Де зората". Много е поучително, с оглед на оценката на фантазията на сръбските тайни служби и пропагандни централи. Следва цитат:

"Един пример за това, колко струват някои тиражирани като "истини" слухове, разпространявани без съмнение от заинтересувана московско-белградска страна.

Има нещо, което започва да прилича на спонтанен и ирационален страхов синдром пред "ислямистката" република Косова.

Вчера някой писа тук за жалната съдба сполетяла сърбина, когото преди 10 дни г-н Хашим Тачи посети у дома му в с. Рабовац (близо до Липян) и му подари на раздяла трактор да си оре нивите (естествено с пропагандна медийно-въздействаща цел, нещо, което само по себе си не е толкова лошо, предвид масовото манипулиране на сръбското тамошно малцинство от сръбските медии).

На другия ден, писа тукашният форумен автор, на сърбина му били изгорили кукята неговите съседи албанци. Това се даде като пример за безперспективността на всякакъв опит да се води диалог с албанците...

Истината се оказва малко по-различна.

Току що един от най-големите Берлински вестници публикува обширен репортаж от посещението на своя кореспондент Норберт Мапес-Нидик (един от най-добрите и опитни познавачи на Балканите в немската публицистика) при същия сърбин Славиша Славкович и при 10-те му деца. Заварва го непокътнат и все още невярващ на късмета си (вярно, сърбинът намира кусур, че тракторът му бил доставен без допълнително оборудване...) Кореспондентът разглежда къщата и стоката, снима Славиша на чисто-новичкия червен трактор, пратен от Тачи три дни след гостуването и прави изряден репортаж от смесеното албано-сръбско село Рабовац в централно Косово. Всички са живи и здрави, няма опожарени къщи и пр. дивотии.

Разбира се, че Мапес-Нидик не крие дрязгите и недоверието между двете етнически групи, но цитира и изказвания и от двете страни, че искат да си живеят мирно, и че си ходят взаимно на кафе (автентично балкански обичай, който със сигурност не е свързан по никакъв начин с общото османско минало... ) Не крие и завистта на албанския съсед на Славиша, за дето премиерът подарил тъкмо на него трактор, докато други бедни албански стопани в селото нямат никакви машини. Съседът Абдула би приветствал, ако Тачи беше посетил и едно албанско семейство вместо само сръбското... Това са разбираеми чувства и отношения и не бих искал да си представя какви страсти биха се развихрили в някое наше село, ако правителството пристигне и подари на едного трактор, а пък пренебрегне всички останали.

С този красноречив, според мен, пример исках да напомня, че не си струва лекомислено да се слуша и вярва всичко, което се тиражира в момента в световен мащаб от традиционно добре работещата сръбска апаратура за дезинформация и влияние връз световното обществено мнение. Те имат опит на това поле още от 1912 г. насам.

Малко повече критичност и здрав разум няма да навреди."

Благодаря за Вашия коментар.
Ако използваме Бийтълсовата символика, аз имам мечта - моите сънародници да не приличат на сърбите по надменност, горделивост и нетърпимост към другите. А да оценяват събитията с разум.

Зе, а стига, де! От желание да натриеш носа на "десните" коментатори влизаш в хора на Бай Стамат. Защо почваш анализа с "Великите сили"? Тръгни оттам защо се разпадна Югославия. Накрая ще стигнеш до въпроса може ли това разпадане да спре малко преди финала си, Косово. Такива чаршафи си изписал за "фрустратите" - а не ги ли направи такива сърбите Милошевич? И не бягай по тъча, че не си шеф на НАТО, та да даваш решения. Независимостта на Косово е реалност не от вчера, както реалност е било навремето нашето Съединение. И то е било в нарушение на някаква резолюция.