Помните ли събитията около подпалването на Партийния дом-как ще ги помните, когато болшинството сте били сополанковци. Тогава няма как да не помните събитията от януари 1997. Представете си, че СНН е изпратило в София  не  въодушевената Кристиян Амампур, а Поли Златарева от  Панорама-какво щеше да научи светът за погромите на пияни вилнеещи тълпи от анархисти и лумпени, претендиращи за демокрация и отърваване от гнета на комунистите? Ха, там да си седят, там им е мястото, в гетото на света-би възкликнал кой да е зрител от цивилизования свят. А за тези, които са били малки и през  януари 97 ма, да обясним. Абсолютно същата реторика употребиха тогава комунистите, относно ставащото, а победилата сетне власт го нарече народна революция.

Репортажът по БНТ ще се запомни  с дивия стремеж на момиченцето (по Кьосев) да   налучка правилното говорене–официалната линия. Когато я няма, тя  се допълва,  пречупена през оскъдния жизнен опит и култура на репортерите. Сетне друго момиченце донажда матрялче, за да се получи като  в „Море от Любов”-сърбин и косоварче-приятели.

 Цели три дни нашите медии ни разказват за лошите сърби, които, протестирайки до ексцесии, си засрали бъдещето за десет години( Аврамов) и си опорочили каузата. Този разговор, който водят,  заедно с неколцина т.н десни анализатори(от тях то е на този хал) и блогерчета, елементализира и опростачва ставащото. Сякаш не се случвало същото от стотици години насам в десетки и стотици градове на Европа и Америка. Сякаш същото не се случи в парижките предградия миналата година. Колкото до сръбската организация на митингите и сравненията между нашата полиция през 91-97 и ставащото, не видях някоя медия да отрази, че всички, говорили на митинга и цялата сръбска държавност,  призоваха  да няма ексцесии, а сръбската полиция получи заповед да стреля на месо по всички, които не изпълняват разпорежданията.

Това, драги приятели, се нарича реакция на тълпа. А за тълпите са писали мнозина.
Преди 9 години, по повод войната в Сърбия, психологът професор Дончо Градев писа „Съществува потенциална страхова психоза, готовност за паническо поведение, което застрашава ритъма на ежедневието и представлява опасност за обществото. Дори една фалшива тревога и злонамерена медийна изява може да хвърли в паника цели райони, градове и определени категории хора. Затова сега трябва да се внимава много с масовите чувства. Българинът и без това е уплашен, че не може да си плаща сметките, че стоките стават все по-недостъпни, че се разширява наркоманията, че расте престъпността. Има голяма основа за наслагване на страхови преживявания и за възникване на паника, която може да прерасне в масово агресивно поведение.” Това го писа за българина-а кво би трябвало да каже за сърбите. Които преживяха война от 90 та до наши дни, инфлация, изолация, загуби на синове и близки. Е, стига ли изтръгването на сърцето на една държава да я  сплоти и да изкара от равновесие цяла една нация? Масовата преценка на ставащото е като за необратима трагедия, като за непрежалима загуба, тя  не е случайна, не е футболно-запалянска, а исторически обвързана. Освен това тази загуба обезсмисля осемнайсетгодишното страдание на цял един народ. На всичко отгоре

 тя не е справедлива.

Жан Пиер Шевенмен, (бивш френски  вътрешен министър) твърди, че признанието на Косово е тройно престъпление. Като капак-сърбите не са в състояние да сторят нищо, за да  променят нещата..

А как биха постъпили българите на мястото на сърбите. Аз отлично помня правилното говорене през 84та, 89та-мога да ви го възпроизведа дословно. Но вие го виждате днес, в десетките случаи  в последните години-почти същото беше. Щеше бъде три пъти Белград, по отношение на истерии, плач и скърцане със зъби.

Представете си, че тези събития се отразяваха от журналисти като Жоро и Първан. Тези момчета бяха в Прищина и Македония, направиха чудесни снимки с веещите се албански знамена. От тях се виждаше бъдещето-албанците в Македония честваха по пищно независимостта от тези в Прищина, дори. На другия ден нарекоха ставащото в Белград лумпениада.

Сръбското момче от репортажът на Панорама, Аврамов и Първан са политолози-там е трагедията.

Тези реакции показват пълна политическа и жизнена  инфантилност. С тези политолози  и политици нищо добро не ни чака на Балканите и у нас. Не  е сефте.

Реакциите са инфантилни-защото българската публично медийна среда е такава, а политикоговорът – предимно за малоумни.

То не бяха простотии, че сърбите нямали право към Косово, щото го владели малко. А колко сме владели Пловдив, спрямо турците?  "Максимално бързо да искаме културна автономия на българското малцинство там и тогава да го признаем"-каза Юруков  Русенецът, потомствен шестак-македонстващият се Каракачанов твърди, че сърбите са врагове и сега си получават заслуженото в исторически план. Единствената наистина заслужаваща внимание e  реакцията на Дайнов, че ЕС, в който сме, премахва границите. Страшно логично-всички сме за ЕС. Ами разберете се помежду си, другари! Едните реват за българите в Косово-ама кви граници, кви българи-нали Косово ще е ЕС без граници, другите  са за ЕС без граници, сиреч кви етнически  анклави.
Човек има чувството, че с политика се занимават пълни дилетанти! Или пълни идиоти. Пълна политическа и пропагандна немощ, пълно тържество на слабото образование с претенции, на  липсата на  личностно достойнство, на човещина и прозорливост. Впрочем, това е отличителна черта на  интелектуалщината ни, но това е друг разговор.

Когато в съседна Турция стана земетресение, ние изпращахме  одеала и отряди за помощ. Хвала. Когато в съседна Румъния се проведе ТВ революцията и застреляха Чаушеску, ние пак дълбоко им съчувствахме и изпращахме одеала. Пак хвала. Когато Македония я закъса-не е нужно да изброяваме-признаването, танковете, лагерите в Радуша,

 Но когато Сърбия я бомбеха, нашите интелектуалци мълчаха. Защото политиците правят цивилизционен избор.

Народът обаче говори. Кой народ-бай Стамат ли?

В историята хората са се делили  първом по религиозен принцип-християни срещу мюсюлмани. Когато  сърбите Вълкашин и Углеш,  за да спрат турците на Балканите(1371)  били изклани при Черномен, нашият цар Шишман тъкмо стъпвал на трона, но на следващата година отстъпил Северна България и се признал за васал. Три пъти се отричал и три пъти ял бой и губил, докато дошла 1389 и битката при Косово поле, когато сърбите се изправят срещу Мурад. Загубват, но след нея започват най-срамните страници от историята ни. Нашата.

Днес десните християн-демократи, които пишат трактати за християнството, не изричат и дума в подкрепа на Православието-„Майната му”-каза дори един. И няма кой да спре албанците, които се издържат от милиони петродолари от ислямистки  държави и престъпност. Няма го Лазар. Няма и Православие, което да ни среща с другите братя. То мълчи. Пак е на страната на врага, като при соца?!?

Щом не можем по Православие, нито ни разрешават политиците ни да съчувстваме като комшии и по човешки, (историята не давала) тогава нека да съчувстваме от инстинкт за съхранение. Нали се разбрахме-бай Стамат е по инстинктите. Мечката, когато играе в комшията-казва той... Но  бай Стамат има историческо съзнание.Той знае, в гените му е кодирано, колко струва войната, колко мира, колко победата, колко страданието. Крещи в спомените на дедите му. Не може да избяга от него.

А може би в него говори понятието цивилизационен избор?Не всички мюсюлмани са терористи, но всички терористи са мюсулмани, май.

Вие искате ли за комшия някой от Токайхто маала? Срещу вашата къща, около нея, или в нея? Те идват-крещят гените. А одеала кой ще ни носи?

Светът се е попроменил от времето на Косовската битка.
А за позицията на православието въпросът е интересен. Кое е било по-голямото противопоставяне? Православие - ислям или православие - католицизъм?

дилемата православие-католицизъм се е решавала от 10 до 15 век. Започва с Великата Схизма и свършва, може би, с падането на Константинопол през 1451. Не казвам, обаче, че отново Православието ще бъде на бруствера на противопоставянето с исляма. Факт е, може би, че ще е жертва. Искам само да кажа, че Православието е общността, която ни свързва-за общото между нас и сърбите иде реч, като съседи, освен близост с езика и нравите. Ние нямаме, освен с Македония, други по близки до нас, самите, съседи. Помагали сме на всички други, когато са били на зор, а с тези -политиците не ни разрешават. Внушават ни различия и разпалват разни изми.

ZE, prodalzavate da gradite tezi na nezdravi osnovi. V slucaia opravdavate srbite na baza na sravnenieto im s nas balgarite. Spored men ot takava pozicia niama pravilen analiz. Naseto obstestvo e na zalost tolkova zabludeno, naivno, ksenofobsko, anti-liberalno i izostanalo (bez analog v EU, ot Rumania ni deliat pone 25 godini i mislia, ce distanciata se uvelicava), ce koito i da sravnite s nego ste izglezda dobre. Da ne bada razbran porgesno, govoria za obstestvo, ne za licnosti.

Айде сега, инстинкта на бай Стамат като ultima ratio. Да не би да са открили и в коя точно хромозома се крие инстинктивната ни обич към сърбите?
Прехвърлянето на биологически метафори в социалната сфера не е нищо друго, освен идеология. "Инстинктите" на бай Стамат не са нищо друго освен предразсъдъци и ирационална тяга, т.е. горивото на "Атака". Имаше снощи някакъв филм за Спартак, там казаха "Заприличаш ли на врага си, вече си победен". Не те ли смущава това, че статията ти е готова за публикация в "Атака", Зе?
The Secretary Bird

смущава ме. Затова и пуснах снимката-тя е от митинг на Атака. Но ако се водим от смущенията си, трябва да забраним демокрацията или да признаем, че не работи при нас,, защото тя, нали, в края на краищата се свежда до броене на гласове. В случая се касае за НАСЛАГВАНЕ на много фактори- т.е, освен страха и ирационалните клишета, имаме и историческо съзнание, имаме и разбирането за политиката не като арена на борба за интереси, а като общо бъдеще за всички.
Хората инстинктивно усещат чрез историческото си съзнание, че ПОЛИТИКАТА НЕ Е БОРБА НА ИНТЕРЕСИ, БИЛО ТЕ и национални, с което се спекулира в случая, а именно онова аристотелово разбиране за нея, като висша форма на справедливост, за което трябва, обаче, да напиша отделен постинг.
Инстинктът като страх от войната е отделен от историческото съзнание. В случая, само с едно "Но", с което почва следващото изречение-но това но е мн важно.
Билогическата реалност винаги се прехвърля в социалната реалност и става идеология-твърди Райх.