Прочетен: 6207 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 25.02.2008 19:25
Дойдохме си на думата. Хич не ми се щеше да изпадам във философски задълбавания за общото благо. Но не можем и съвсем да избягаме от тях. Преди три години в сп. „Християнство и култура” Костов писа: „Критериите за добро и зло в живота не са приложими в политиката; има друг критерий за оценка на успешната политика, и той се нарича „общо благо”. Сиреч-националния интерес. Изводи. Политиката няма нищо общо с морала. Употребата на категории като „добро” и „лошо” (морални категории) не е политическата, защото според Костов политиката не издържа моралния тест, защото той не е предназначен за нея.
Тя е налагане на интереси,тоест, келепир, полза на едни групи за сметка на други. Интересът на едни, налага плач и скърцане със зъби на други. Понятието пък общо благо винаги е служело за бягство от морала и смачкване на индивидуалните права- то е безсмислено, дори и ако го разглеждаме буквално, като сума от благото за всеки отделен човек, включен в цялото. Моето благо обаче, например е да кажем не на Косово, за да минавам през Сърбия, а не през братска Румъния. Също и благото на мнозина от Западна България, които си спомнят със страх бомбенето и с кеф далаверата през ранния преход с братска Сърбия.
Защо е така? Ами защото разбирането за политиката като борба на интереси на групови лобита е дълбоко погрешно-то е още от Маркс. От там мантрата в която се кълнат политиците за „общото благо” всъщност е алиби за безконтролната им власт. Сиреч, колкото повече се бият в гърдите че действат за националният интерес-синоним на общото благо, толкова по-малко са свободни индивидите и техният сбор, наречен общество. Защото свободата е функция на индивидуалните права, а моралът пък е цедката, която спира напъните на колектива, държавата, общността, да подтискат тези права, да подчинят личността на общото.
Така, че който ви говори за общо благо и национален интерес, всъщност мисли за собственото си благо и собствения интерес.
Защото политиката изхожда не от общото благо и не от интересите на групата индивиди, а е конкуренция между визии за общото бъдеще на всички. Очевидно е, че в България е на мода риъл политиката, която изповядват всички цитирани . Сиреч, промарксовата политика, а не про аристотеловата. Според която държавата е не само естествена за индивида среда, но и политическа общност, в която справедливостта намира своя най-висш поведенчески израз- защото тя, справедливостта, е най-висшата добродетел.
Избягването от дълбоките корени на същността на политиката винаги има плачевни последици. Ако изходим от двете политики при случая с Косово, ще получим два противоположни резултата.
"Да", на независимо Косово, първи да го подкрепим, защото ше изкярим най-много от общите батковци, които ни крепят-нас, политическия елит -Натка
"Да, ама не." Всъщност, не можем да преценим келепира. Сърбия е умряла и ние сме седнали да делим наследството й. Защото бидейки изразители на различни лобита, не е ясно кой ще настъпим и кой ще надделее-Татяна Дончева.
"Не" на Косово. Несправедливо е-викам аз. Не може правото на едни да е несправедливост за други. Не може да се решава проблемът Косово на парче, без обща визия за всички подобни проблеми в региона и света.Сядаме и решаваме-да направим Балканска конференция, да разрежем възела, да направим общо бъдеще за страните от региона и за всички. Да създадем правила, общ договор- и да ги спазваме. Това бъдеще, което ни предлагате сега, не е добро-да изработим наистина по добро.
Не ме чувате, нали. Но да знаете-публиката винаги иска да слуша прескриптивни, по оста добро-зло-аргументи. И политици, които мислят в тези категории-справедливо-не справедливо, като извлек на морално-неморално. И съвсем логично другите, сегашните риъл политици, ще бъдат недолюбвани и изхвърлени от борда. Засега тезата не на Косово изповядват Атака-правете си сметка за бъдещето!
Единственото положително в него е, че те пък се кълнат в мантрата „национален интерес”
Впрочем, проумяхте ли, че това е лошо за бъдещето. Ако да, може да отложим дежурното :
Лощо, Седларов, лошо…
Хероиновата биография на Хашим Тачи
Винят мафията на Тачи, че клала българки...
25.02.2008 16:48
25.02.2008 17:03
2. Но предпочиташ държава на справедливостта по Аристотел, а не политика на реалностите (щото била американска - значи неправилна).
В крайна сметка какво искаш? Благо (келепир) или справедливост?
Политиката става мръсна работа, когато е риъл политика-бтв, терминът не е американски, а на Бисмарк. Под риъл политика разбираме политика на реалностите, тоест, като балансиране и борба на интереси на едни групи, представени в нея, над други групи.
Именно това разбиране на политиката от нейни представители прави невъзможна позиция за Косово
Ако политиката беше схващана като борба между отделни визии за общото бъдеще на всички, отговорът на дилемата Косово щеше да е много лесен. За Аристотел и този тип разбиране на политиката-което е модерното-няма пречки страни, изповядващи обща визия както за политиката, която имат за страните си, така и за другите страни и политици със същата визия, да я съгласуват като обща визия за бъдещето на района. И света. И така да направят по-добро бъдеще за всички ни.
25.02.2008 18:41
След като държавата трябва да е символ на справедливост - то:
1. чия справедливост е потъпкана в Косово? И от кога е потъпкана.
2. Ако Aристотеловата справедливост би трябвало да е в сила при Косово, то тогава кой е в ролята на робовладелеца и кой в ролята на роба. Достатъчно си интелигентен, за да знаеш, че когато Аристотел е умничил (в полза не само за елините), други хора са робували. За да не се отнема от ценното време на умните, като се занимават с досадни неща, като изкарване на прехрана. Или те (робите) не се вписват в теорията за справедливата държава.
Да припомним, обаче основната теза. Политиката не е борба на интереси-както е при нас, а борба между общи визии за бъдещето-подробно е обяснено това в линка, който дадох. Всяко бягство от нейната същност води до беди. А у нас е така.
Обикновено мнозинството потъпква правата на малцинството. Де факто справедливостта е на страната на сърбите, живеещи в Косово.
Албанците в Косово по времето на Тито са имали безброй привилегии, каквито сърбите са нямали.
Политически са били представени навсякъде. Не е имало никаква дискриминация-напротив. Не са имали никакъв повод да твърдят, че са подтискани-напротив.
Ако вие се съмнявате в това, спомнете си колко подтискани бяха българските турци, преди промяната на имената им.
Въпреки това те си поискаха независимост още през 91ва. И създадоха УЧК-за да я бранят. Избраха си президент и на практика бяха независими от Сърбия.
Това за робите и робовладелците не го разбрах. В Косово 60 процента не бачкат, защото се изхранват от друго. Какво-виж в репортажа на Днес бг
25.02.2008 19:32
Няма да тръгвам от Адама, Филип Македонски, или от когото и да е. Даже и от Скендер бег. Нито ще броя албанците, участвали в Косовската битка
Аз не го правя. Завръщането към Косовската битка го правят сърбите. Те се хранят с исторически реминисценции. И говорят за люлката на Сърбия (Косово), ама не им е изгодно да кажат какво е етническото разпределение в областта. И не от сега. Не и преди войната 1999. Не и преди 1990. А през 1906 година, например. Има достатъчно извори и за това време. И етническото разпределение (от близо три века) в Косово не е в полза на сръбската "справедливост".
- относно намека за робите, дето не си го разбрал - хайде, холан. Тоя номер с издигане на местни хора в колониална администрация е игран от всички. Не само от сърбите. И в нашата османска част от историята ни го има.
Какъв е тогава аршина, по която се определя правото да съществува дадена държава?
А) международното право, закрепено с трайни договори и съглашения. Това не Ви устройва-защото тогава косовците нямат право на държава, според Резолюцията на ООН
Б) Демографски признак-тогава защо да няма, Баския, Кюрдистан, Кърджалистан или Делиорманстан
В) Исторически- а тогава български ли е Пловдив? Представете си, че турска организация изяви претенции към него. През Първото и Второ Бг царство Пловдив е бил в наши ръце далеч по малко от сто години. Сетне в турски до по-миналия век. Сметнете колко време е бил наш и колко турски.
А български ли е, по този аршин Благоевград, примерно…
в)Подтискане на едно малцинство от мнозинството, което се бори по този начин за правата си. Разбрахме се, такова нещо в Косово до 90та е нямало. Твърдите, че издигането на местни хора е колониална практика-но истината е, че автономно Косово с албанско мнозинство през Титово е имало даже повече права от сърбите. Де факто как е било-ние твърде не знаем, признавам си, но я сега се опитайте да искате политическо убежище в САЩ или Зап Европа-нали полицията бие, следи, ДС е както присоца, правата ни са само де юре. Познахте-ще ви покажат от трите най-дългия. Ще кажат, де юре имате демокрация. Та и така с Косово. Де юре през 1947 година, след въвеждането на комунистическия режим, в новата Конституция на Югославия правата на сръбските автономни области се изравняват с тези на републиките. Единствено към Сърбия са включени двете автономни области - Косово и Метохия и Войводина. Автономните области имат право на представители в Съюза на югославските комунисти /СЮК/, в СФРЮ, както и на равен глас с другите 6 републики от федерацията. Албанските депутати в Косово са правопропорционални на етносъстава на областта.
А кво става сетне? Ще си послужим с вашия етнопример:
Етническа структура към 1998 година:
* 1.Албанци - 76%
* 2.Сърби - 15%
Етническа структура към 2005 година:
* 1.Албанци - 92%
* 2.Сърби - 4%
Кое мнозинство кое малцинство е подтискало?
25.02.2008 20:31
Че от къде на къде решихте, че нарушаването им не ме "било устройвало". Напротив!. Много, ама много ме "устройва"Ако не бяхме нарушили (ние българите) международни договорености, нямаше да има Съединение между Княжество България и Източна Румелия през 1885. Нямаше да има и обявяване на независимост на България от Турция 22 години по-късно. Не се опитвайте да си играете с думи и понятия, като начеващ политикан.!
Че областта Косово как отиде в кралството на сърби, хървати и словенци? След референдум сред местното косовско население ли? Или след разпределяне на османско наследство?
- за Баския - ами напишете подходяща ключова дума в Гугъл. Та да разберете, че прословутата ЕТА е създадена като студентско протестно движение, след като Каудилиьо забранява употребата на баски език
- за Кюрдистан - един ден ще стане държава.
- за "Кърджалистан" или "Делиорманстан" - колкото по-малко българи са атакисти, а са преди всичко хора - толкова по-малко ще бъдат претенциите в тези райони. Защото и на мен чак ми се иска да се освободя от пияната и просташка атакистка сган;
- за историческия признак - че колко пъти да подчертавам, че този исторически признак е употребяван от сръбската пропаганда без прекъсване. Та чак и псевдо български "патриоти" им затанцуваха под гайдата.
Аре чао.
признаването на КосОвА е нарушение на три неща:
Хартата на ООН
Международния закон
Международното споразумение от Хелзинки
КОИТО съставляват правилата ни през последните 50 години. От тогава тяхното спазване гарантира мира. Преди сто години е било друго. Да се позоваваш на нарушаване на подобни документи от началото на века е друга бира. Повтарям, за да се спре с подобни глупости-как ние сме извоювали независимост и прочие
Иде реч за нещо доста сериозно-нарушаване на цялата система за безопасност, съвременната архитектура на международната сигурност на държавите, по която сме живели няколко десетилетия и сме избегнали войни
Жан Пиер Шевенман пък го формулира така
1. Престъпление против историята
2. Престъпление против правото
3. Престъпление против единна Европа
25.02.2008 21:33
26.02.2008 13:46
26.02.2008 14:38
26.02.2008 14:48
14.05.2008 22:54
02.07.2011 15:03
03.07.2011 10:11
03.07.2011 16:46