Мина година и кусур от влизането ни в лелеяния ЕС. Помним още потресающата радост, общонародните  тържества,  съпроводени с мощно  „Да живей”, медийната насирня, рисуваща бонбонено бъдеще, и  помпозната гордост на управниците, съпроводени с юнашко думкане по гърдите. И тъй като, откак се помним, все  сме чакали  красното бъдеще, в името на което да преглъщаме черния хляб на настоящето, слушали сме какви ли не лозунги и  виждали  сума народни пиянства, ние с доста горчив постсоц  скептицизъм се опитахме да останем трезви сред всеобщата веселост. Писахме тогаз  тук хороскопа на бай Стамат за 2007ма, но нейсе,  у нас, поради историческата близост с турския народ, в  пълна сила важи поговорката, че петелът, който кукуригал по-рано го колели.

Но нека да направим равносметка на исконния български въпрос „Ква я мислихме, па ква стана”, перефразирайки го:

Ние ли е грешно я мислихме, или пак ни прекараха. Кой-европейците, мамка им, или нашите маскари-политиците. Въпроси с повишена трудност.

Ползи и очаквания:

Безпроблемно пътуване в ЕС. В близък план-Румъния и Гърция. Възможност за милиони българи, студенти и безработни, да си изкарват хляба с гурбет на Запад.

Еврофондовете ще подобрят инфрастуктурата, икономиката и стопанството и от там нашия живот. Ще се повиши стандарта ни, който полека-лека ще догони тези на европееца.

ЕС ще дресира нашата безконтролна администрация. Ще въведе евронорми, ще хуманизира и цивилизова държавния апарат и от там ще направи държавата да ни служи на нас, а не ние на нея.

Какво даваме:

Годишна такса, която може да удвои  пенсиите на бг пенсиите. Козлодуйски бряг-бум, ток, акцизи,  квоти в земеделието-реално поскъпване на живота, и йес по всички въпроси, касаещи общото ни, с батковците, бъдеще.

Реалността? Равносметката?

Няма никаква промяна по отношение на пътуванията ни. Ние и без това си имахме безвизово пътуване с повечето страни в ЕС. С Румъния високите такси на Дунав мост силно затрудняват общуването ни и намирането на работа там-стандартите не са толкова различни, за да е оправдано да даваш по 32 лв дневно такса мост. Близо две години само празни приказки по социалистически от страна на областната шефка и еврокомисарката Кунева, избрана от Русе- и двете от квотата на НДСВ. Те били много възмутени, видите ли, никъде нямало такова нещо- и толкоз. Две евродържави, две кметства и областни управи,начело с еврокомисарка,  не желаят да премахнат такса-пречка,  за пътуване на поданиците се-зер те,когато минават, такси не плащат. Прочее, единственият, който намаза от ЕС - определено, е именно Кунева-дай Боже секиму. Само, че тя е друг антропологичен вид. Отлично ни е познат от времената на колективизацията-при тях празно, тоест, грешно няма. Те винаги печелят.

Европейското „йес” ни отрязва пътя към ЕС, защото братята сърби за застанали като Марко на Косово поле пред нас. И пътуването ни се затапва.

Болшинството страни на ЕС затвориха  трудовите пазари за нашенци, или ни обещаха, че ще работим   при тях -„маняна”. В бъдещето красно.

Еврофондовете тоже бяха отрязани. Това обаче нито вълнува, нито топли  бай Стамат. Он знае, че никога не може да припари до кинти ни по Сапард, ни по ФАР, ни, ако щете, по план Маршал, дори. Знае, че тези пари не са дадени за него, колкото и да го увещават рекламните клипчета, а за едни батковци, които са натворили едни фирми, намиращи се в съседни офиси на главни улици, създадени именно за това-да прехвърлят еврокинти от батковците на власт в наши батковци. И там за него място няма-или ако много се вре, трябва да е личен приятел на Бжежински, който да го консултира в голямата шахматна дъска на условията за кредитите, и най-паче да се обажда и им набива канчетата.

Бай Стамат го вълнува повишаването на тока. На бензина, цигарите и пукницата. На целия му живот. Цените са избягали 40-50 процента, а доходите –хич, или мижаво, заради измитането на всичко читаво навън. Че изпускали се такъв повод-ами европейци сме, ще плащате европейски цени. Еврозаплати-откъде?

Инфраструктурата, лишена от  откраднатите и спрени пари  ще остане същата-зер синца знаем, че там няма кой да ти хване спатиите. Като при бедствията.

Но кой да ги хване? Родната милиция хваща само тоя, който й е в ръцете. Близък на заподозряния е обичайния  заподозрян, врагът в собствените редици-полицай, митничар, лекар. Той не бяга, а за техните дела всички знаем от петдесет години соц- за кокошка няма прошка. Забатачи проблема,  като създадеш комисия за неговото решение. Или служба със суперправомощия. Отчита се дейност, наречена борба с корупцията, за да отчетем по социалистически мероприятието пред Брюксел. Колко невинни изгоряха от симбиозата местна власт, наказателна власт и политическа власт? За да не изгорят батковците.  

А за бай Стамат остава да плаща  евроживота си с молдовската заплата, но и евровноската- същата, която би наляла още милиони в излишъка, който е нагласен пък да отиде при спонсори на батковците.  И те да се оправдават” има  заговор  срещу нас-в Русия съм, в Русия”, затова сме зле. " Има нека тайна вежа". Изказано от най-високо място, по адрес на големия Батко,  иде реч за чипа на хората, които имат задачата да ни цивилизоват по европейски. Защото когато големият нов  Батко спре канчето- това означава само едно-тия са безнадеждни.

Реакцията на бг властниците-от Симитли, Червен бряг и Могилино говори  само  за едно- тези синковци я карат както при соца. И кво очаквате, като те са  си същите-

нито нещо  ново са научили, нито нещо старо са забравили.

 Добре поне, че манифестации още не са организирали против външния враг-не са го намерили, затова.

При социалисти на власт-така ще е. Метафори са, това-нито  са социалисти, като дядо Благоев, завалията; още по малко социални, или социалдемократи-иде реч за акули. Които, както  Кунева-никога не губят. Те могат да строят социализъм, капитализъм, обединена Европа, обедени нации, обединена Вселена, ако щете.