Всеки, който открива истина, се превръща в „мнозинство от един” – една власт, качествено различна от неангажираното мнозинство.Торо

Да коментираш предавания тип „говорилни” си е загуба на време. Да се занимаваме с уикендните седянки, със юнаците от „Сблъсък”-тая изчистена стилизирана форма на сегашното ни опростачване, надигащи биричка за „онагледяване” на теза- сабахлям, си е чиста форма обговарване на очевидното Въпреки това, не може да не кажем две думи около „Пирамидата”-но не за формата, нито дори за последното предаване, а за предните две от тях. Там участва един десен интелектуалец. Бори се човекът и даже, след като на 17 март победи разгромяващо Красимир Премянов и Маша Илиева, се класира за второто и амен-амен стигна до последния етап. Беше артистичен и енергичен-какъвто си го знаем.Чудесно се справи. Сега тук няма да бърчим носове от елитарно отвращение-що ще там! Няма лоша реклама, викаме, нито има лоша трибуна за да развиеш идеите си.
Въпросът е, защо не спечели?
Ще кажете: пак опростачването. Пак народът прост, животът тежък, скучен.Та не писахме ли точно за хората, участващи и пускащи есемеси. За естеството на есемес –демокрацията. Писахме, вярно.Но въпреки всичко, интелектуалецът се класира пръв на предната говорилня, нали.Че и резултатът до последния въпрос в следващото предаване бе почти равен(ако се верва на водещата и не е елементарен похват за повече есемеси). И какво го препъна, да припомним:
Въпросът: как оценявате обръщението „мангали”, използвано от бойците ни в Ирак, спрямо иракски деца, на които даваха вода и храна от личните си пакети.
И тук изобщо няма да коментираме познатото амплоа на опонентите му-популизъм, забъркан от гювечи от народопсихология и казармен фолклор. Тук нашият човек зареди картечницата и даде дълъг откос, в който имаше общочовешки ценности, като че ли ги четеше от Хартата за правата на човека или надписът на Статуята на свободата. Ясно е, че позицията му бе непопулярна, беше в разрез с общите разбирания.
Но винаги ли истината е непопулярна, както по времето на патриарх Йоан Век и последните дни на Константинопол? Винаги ли мнозинството греши и винаги ли апологетите на истината и словото ще останат неразбрани? И ще бъдат партия на малцинството, бореща се да променя действителността от позицията на неразбраната си правота?
Предният ден, обаче, в сутрешната говорилня на същата ТВ, гостува авторът на клипа. Стопроцентово интелетуалецът не го беше гледал, а мнозинството ,гласувало за опонентите му-вероятно да-иначе нямаше да изпадне в нелепа защита на принципи заради самите принципи. Да се инати, опиван от желанието да е неразбран и сам. Щеше да знае, че клипът е един обикновен епизод от тежкото ежедневие на бойците ни там. Нищо, че както сам рече: „сами са отишли”-иде реч за война. И това ходилите в казарма го разбраха-но не и неходилите. И съвсем на място опонентите го репликираха, че Ирак не е митинг на ДСБ в Прованса, или блус в луксозен ресторант в София. И че армията не е пансион, нито балет, нито езикът вътре-този на Денди.Видя се, че момчето, направило клипа, даде собствената си храна и вода в пустинята и жегата, а не взе от децата, и обръщението му не намалява стойността на жеста му към тях, а можеше да ги наругае и не им даде нищо.Затова тирадата на възмутения интелектуал бе фалшива и наказана. Да не говорим за реакцията на МО, където всичко си е познато от петдесет години. Но не можеш да кажеш-ето, това сме българите, затва ние ,добрите”, сме все неразбрани и малцинство, или такива са американците, водещи за каишка иракски затворници-трябва да кажеш-това е войната. Защото тези деца е възможно другаде да са вадили калашници изпод дрехите, или онези на каишката да са участвали във взривяването на базата ни в Кербала. И никой да не знае за това. Че в затвор, казарма, а нежели на война, се натрупва гняв и омраза към всичко и всички и себе дори. Във всяка война се случват далеч по големи ужасии, пред които обръщението „мангали” и дори извращенията в затвора Абу Гариб,”са като пасторска тирада сред канибали.
Антипопулизмът, сиреч демократизмът, и високата култура, правотата и политическата принципност се примитивизираха и атакизираха.Така, досущ опонентите си, те загубиха връзка с реалността и чувството за справедливост и пропорция. Но комахай зад това се крие слаба подготовка, подценяване и самовлюбеността на егото. Приеха езикът, на който Партията ни говореше и съобщаваше високите си критерии и истини-но ние имахме свой и съответно-кукиш. Принципността е принципност за всичко-и за Ахмед Доган, но и за Георги Константинов, като част от разговорът, който никога не проведохме-за набомбената ТВ в Белград, или уцелените цивилни рейсове в Сърбия. Когато гледахме ТВ шоуто на СНН за войната срещу Милошевич, никой наш правилен интелектуалец не си позволи да каже и дума за „неизбежните цивилни грешки.”Да го заболи за убитите невинни сръбски деца или за разрушените жилища на невинни, досущ както за прогонените ТВ бежанци. Щото каузата, нали, беше нашта кауза, общото ни бъдеще. Хуманна, справедлива, общочовешка. Ма как така ще наречеш мангалчета мургавите арапчета, дори и полуприятелски, дори и давайки спасителната вода и храна. Нали копираме Америка, ей, там не можеш да кажеш „негро” дори в Харлем.. Само дето, нали, точно така тук си седиш мнозинство от един и никога не можеш да промениш останалата действителност да прилича по нещо на модела.
Въпросът е, кое е първичното.

01 Април 07

СТАТИЯТА Е БУРЯ В ЧАША ВОДА.ИЛИ ОЩЕ ОТ МУХАТА СЛОН.СТРАХОТНИ ТЕРЗАНИЯ И САМОБИЧУВАНИЯ

Изцяло съм съгласен. Може би изходът е в новото поколение млади политици в дясното. Дано мнозинството от тях успеят да излязат от "калъпа" който се налага и да могат да мислят самостоятелно и да изказват самостоятелни позиции, а не това което би се харесало на тези над тях.
Защото в момента често срещано явление е автоцензурата – говориш това, което знаеш, че ще се хареса, това, което се очаква да съответства на понятието „десен” – както в национален (примерно говорим „комунисти”, а не социалисти, думички като ченгета, досиета и други подобни се леят къде на място и в много повече случаи не на място, и още повече в международен аспект – там изказа задължително трябва да бъде в тон с САЩ, НАТО и останалите ни съюзници. Пълно обезличаване на личността, пълна липса на собствен подход към проблемите на обществото. Е как в такава обстановка няма да вирее и Атака и други подобни?

много добре написано.За мен излишно дълго и скучно.
Че американците са лошите-то е ясно.