Днес е 24 април 2008.  Преди 70 години и три дена, на 49-ия рожден ден на Хитлер, е била премиерата на  първия четиричасов суперфилм "Олимпия",  с режисьор младата и почти начинаеща Лени Рифенщал, станал  легенда на световното кино и сочен до днес за един от  десетте на най-добрите филми на всички времена и народи. Олимпия”е титаничен филм, като труд, постижения, новаторство-просто изкуство. Филмът  започва с описания на историята на Олимпийските игри и античните статуи на Фидий  от древността  "оживяват" у Рифенщал в хомоеротични образи на изваяните немски атлети.

А на 19 април преди 52 години е роден Волен Сидеров.

Лени постоянно експериментира, снимайки от необичайни за времето си места: в движещи се автомобили, излитащи балони, в кранове. Едрите планове, ниския ракурс и монтажът са сред основните  й похвати. Тя използвала всички звукови и светлинни техники на игралното кино за времето си, с което документалните й филми стават  зрелищни и мощно въздействащи. Джордж Лукас признава, че е финалната сцена на "Междузвездни войни - Епизод ІV: Нова надежда" е заимствана кадър по кадър от церемонията по връчване на медалите в "Олимпия.  . И нещо любопитно- въпреки настояванията на Гьобелс, лично Хитлер разрешава да останат сцените, в които черният Джеси Оуънс помита най-доброто, което Дойчланд юбер алес изважда.

Защо ли?

Междувпрочем, първите телевизионни излъчвания  са от именно тези олимпийски игри.

 В интрото на „Триумфът на Волята”-вторият  фамозен филм на Лени, посветен на конгрес на НСДАП и известен като първа  пропагандна лента, от облаците се спуска самолет, който постепенно  хвърля увеличаващата се  сянка над древния Нюрнберг. Самолетът рулира и от него излиза самият Той-Спасителят на Германия. Ниският и обикновен Хитлер изглежда като митичен херой.
Пол Верховен признава, че е крал от  "Триумф на волята" за "Звездни рейнджъри", а критиците откриват влиянието на Рифенщал в редица други съвременни шедьоври

За  филма Рифенщал репетира усилено за заключителната реч на Хитлер: копае окопи за кадри от нисък план и строи кули за заснемане на тълпата в общ план. След това монтира образите на звуков фон от преминаващите в парад войници. Получава филм с изключителен емоционален заряд и магнетизъм.  Заключителната реч на Хитлер, предвидена като поанта на филма, почва с това:

„Когато партията се състоеше от седем члена, аз обещах, че ще следваме два принципа

-че ще имаме истинска идеология

-че ще бъдем безкомпромисни в преследването й,  само за издигане на мощта на Германия.”

Лени Рифенщал  доживя до 101 години и макар, че през по-голямата част от дългия си живот след разгрома на фашизма снима яки африканци и пъстри риби, това, с което се свързва името й, са именно тези два нейни документални филма, за които после имаше доста проблеми. Без да е била нацистка, а май бе еврейка. Тя никога не е признавала съучастие и емоционална привързаност към нацизма, за което бе подложена на моралния съд на победителите. Винаги е твърдяла, че служи на изкуството с цялата мощ на таланта си, изцяло вглъбена и забравила за околния свят, изключвайки другите си усещания по някакъв несъзнателен,  вътрешен закон и стремеж към съвършенството на формата и изказа.

Пропагандата чрез кино почва с нацизма. Броненосецът Потемкин  да има да взема.

При историческият материализъм имаше следният постулат-не личностите правят историята, а съответните социално икономически условия излъчват необходимата личност, която прави историята. Колелото на историята не се върти от личностите, а от масите и класовата борба.

Само, че личностите въртят колелото на масите и ги карат да прескачат цели епохи. Тласкани от невидимата ръка на Провидението.. Остават усещането, образът и емоцията, която са предизвиквали в преживелите събитията. Впрочем, за историята е важен разказът на победителите.

Ако направим  едно социологическо проучване за респект към лидери и народни водачи сред европейците, кой, мислите ще победи:  Хитлер, Сталин, Ленин или Чърчил. Сложете и  Кастро, чийто магнетизъм е безспорен. Мисля, че отговора ще е Хитлер. Заради впрегнатото в неговата кауза  изкуство, което е изтрило  избирателно паметта на съвременниците  Когато рационалността е забравена, а са останали само емоциите, набити от телевизията, киното, жестовете и усетът за владеене на хората и потапяне в общата маршировка. И се получава нещо като затворен кръг-владеенето на масите,като двустранен процес, първото стъпало, сетне можене на  пропаганда и  изкуство, медии,  води до историческа памет. Значимост.  Защото споменът е емоция, а тя винаги бяга от реалността, а  историческият мит е по силен от ужаса на престъпленията  в нея.

Само, че стана сложно.

Ако опростим поуката, тя  е, че  изкуството може да се използва и за антихуманни послания. Както думите, медиите, както всичко-вкл и кухненският нож. Може да се убива с  всичко. Стига да си достатъчно устремен.  Че красотата непременно се стреми към доброто и служенето й е себедостатъчно  е поредната масова заблуда. Че силните  думи и ефектните жестове- са една обикновена празнота и измама. Че  красивият и точен изказ и суетният самовлюбен  финес на формата; че добрите намерения, дори, лишени от съчувствие, човещина, социалност -са оръжията на Дявола.

А  хубавото и лошо през целият ни живот се разиграва в първите ни и любими трийсет квадрата. Обикновено-най сиромашките и неугледни. Които задължително забравяме сетне. И защо  точно те са ни любимите-никога не се замисляме. Защото са истински.