Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.04.2008 16:37 - Великденско кръстно шествие
Автор: zemaria Категория: Политика   
Прочетен: 2116 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 27.04.2008 16:58


Русия, 1969

В днешно време познавачите ни учат, че с маслени бои не трябвало да се рисува всичко точно, както си е. Че за това си имало цветна фотография.Че с разкривени линии и със съчетания от триъгълници и квадрати се предавала мисълта на предмета, вместо самия портрет.
Аз не разумявам коя цветна снимка ще ни подбере нужните лица и ще ги вмести в един кадър от великденското шевствие на патриаршеската църква в Переделкино половин век след революцията Дори само това великденско църковно шествие би ни обяснило много неща, ако бъде обяснено с най-старите похвати, дори без триъгълници.

Половин час преди тържествено да отекнат камбаните, дворът на патриаршеската църква Преображение Господне изглежда като стъргало край танцова площадка на някое затънтено, буйно работническо селище. Момичетата са с шарени кърпи и спортни панталони(е има и с поли), гласовити, обикалят по три, по пет, ту се набутват в църквата, ала в притвора има много народ, още от ранна вечер бабичките са си заели местата, момичетата се посдърпват с тях и –навън; ту се въртят из двора на храма, възкликват най безцеремонно, подвикват си една на друга и зяпат зелените, розови и бели светлинки, запалени по външните, стенни икони и по гробовете на архиереите и протопрезвитерите.А младежите-и яките, и кекавите-всички изглеждат като победители(кого ли са победили през своите петнайсет-двайсет години освен на хокей..)почти всички са с каскети, а гологлавите, не че са свалили шапка тук, ами просто така си ходят, всеки четвърти е пийнал, всеки десети-пиян, всеки втори пуши, и то по отвратителен начин-залепил с плюнка цигарата за долната си устна. И още преди тамяна, вместо тамян, от църковния двор към великденското небе, покрито със светлокафяви неподвижни облаци се възнасят в електрическата светлина сиви кълба тютюнев дим. Плюят по асфалта, забавляват се, като се блъскат помежду си свиркат оглушително, някои дори псуват, неколцина сас с транзистори, надули са танцова музика други прегръщат гаджетата си пред очите на хората, дърпат си ги, оглеждат се наежено и очакваш да измъкнат ножовете: първо един срещу друг, сетне и срещу вярващите.
Понеже цялото това младо поколение гледа на православните не като по-млади на по-възрастни, не като гости на стопани, а като господари на бубулечки.
Все пак не се стига до ножове-от приличие има трима-четирима милиционери, обикалящи ту тук, ту там.И псувните не огласят целия двор, а просто се изричат на висок глас, в задушевен руски разговор.Затова милицията не вижда да има някакви нарушения и се усмихва дружелюбно на подрастващата смяна.Няма да седне да им измъква цигарите от устата или да им събаря шапките я:нали са на двора и правото да не се вярва в Бога се гарантира от конституцията.
Изтикани до оградата на гробището и до стената на църквата, вярващите не че възразяват, ами се озъртат, да не би на това отгоре да ги намушкат, да не би някой да им отнеме часовниците, по които сверяват последните минути до възкресението Христово.Тук, извън храма, православните са и много по-малко от веселяците, от разпасаното гъмжило. Те са наплашени и обезправени повече, отколкото по време на татарите.

Сигурно татарите не са напирали толкова срещу Светата утринна служба.

Границата на криминалното не беше престъпена, бандитизмът бе безкръвен-обидата бликаше само от апашки присвитите устни, от наглите приказки, от буйния смях, от ухажванията, опипванията, пушенето, плюенето на две крачки от страстите Христови. От победоносно –презрителния вид на сополанковците, дошли да видят как старците повтарят обредите на прадедите.
Сред вярващите се мяркаха едно-две еврейски лица с меки черти. Бяха или покръстени, или просто наблюдатели. Озъртаха се предпазливо и също чакаха кръстното шествие.
Непрекъснато хулим евреите, те все ни пречат, но не е зле да се огледаме: какви руснаци откърмихме? Озърне ли се човек- ще се вцепени.

И уж не са щурмоваците от 30-те години, не са онези, които измъкваха от ръцете на хората осветените козунаци и дюдюкаха като дяволи-не! Тези дори изглеждат любознателни: хокейният сезон по телевизията вече е приключил, футболният още не е започнал-скука, затова се тикат към прозорчето, дето се продават свещите, разбутват християните, сякаш са чували с трици и като корят “църковния бизнес”, кой знае защо си купуват свещи.
Има само едно странно нещо: всички те не са тукашни, а се познават, дори по имена. Как са се сплотили толкова? Дали не са от един завод? Не е ли тук и комсомолският им отговорник? Може би часовете, прекарани на това място им се смятат за патрулиране?
Горе бавно бие камбаната- но е подменена: ударите са някак тенекиени, вместо да са пълнозвучни, дълбоки.Бие, за да извести началото на кръстното шествие.
Че като се юрнаха-не вярващите, не, пак тази ревяща младост. Изсипаха се на двора двойно и тройно повече, бързат, без да знаят какво искат, кой край да завземат, откъде ще тръгне Шествието.Палят червените великденски свещи, а от тях-цигарите, ето какво правят! Блъскат се, сякаш чакат да започне фокстрот. Липсва само павилионът за бира, че да могат тези източени перчемлии-бива си го поколението ни!-да издухат бялата пяна върху гробовете.
А от входа на църквата вече се задава началото на Шествието и завива насам, съпроводено от забързаното биене на камбаните. Отпред вървят двама мъже с делови вид и молят младите другари да сторят малко път. На три крачки след тях пристъпя възрастен плешив селянин, приличащ на църковен настоятел, и носи окачен на дълъг прът тежък стъклен фенер със свещ. Притеснено поглежда нагоре към фенера-дали го носи добре изправен, също така притеснено се озърта встрани. И оттук започва картината, която толкова бих искал да нарисувам, ако можех: дали ктиторът не се страхува, че строителите на новото общество ще ги смачкат, ще се нахвърлят да ги бият?....Страхът се предава и на зрителите.

Момичетата- с панталони и със свещи, момчетата-налапали цигари, с каскети и разкопчани връхни дрехи(с недоразвити, глупави физиономии, самоуверени, без да разбират нищо за пет пари; виждат се и наивни, доверчиви; на картината трябва да има много такива лица) стоят плътно един до друг и гледат зрелище, което дори с билет никъде не можеш видя.

След фенера носят две хоругви, но не пооотделно, а скупчени, сякаш също от страх.
А след тях в пет редици по две вървят десет пеещи жени със запалени големи свещи. Всичките трябва да ги има на картината! Жените са възрастни, със сурови, самовглъбени лица, готови да умрат, ако срещу им пуснат дори тигри. А две от десетте са девойки, на същите години като онези, които се блъскат наоколо с момчетиите, техни връстнички-но колко пречистени са лицата им, колко много светлина има в тях...

Десетте жени пеят и вървят в стегнат строй. Толкова са тържествени, сякаш наоколо им хората се кръстят, молят се, покайват се, правят поклони доземи.Тези жени не вдишват цигарения дим, ушите им са глухи за ругатните, ходилата на краката им не усещат, че дворът на църквата се е превърнал в дансинг.

Така започва истинското кръстно шествие! Усетили нещо и зверчетата от двете страни малко се умириха.

След жените се задават свещениците и дяконите, около седем души, облечени в светли филони.Но колко скупчено вървят-на тумба, пречат си, почти не могат да размахат кадилниците, не могат да издигнат орарите.  Ако не го бяха разубедили, тук щеше да дойде да води богослужението самият патриарх!...
Те минават стреснато, набързо а по нататък-по нататък няма Шествие. Няма никой!  В църковното шествие няма никакви богомолци, понеже после те не биха могли отново да си намерят място в храма.

Църковно шествие без молещи се! Църковно шествие без хора, които да се кръстят! Църковно шествие с шапки, с цигари, с транзистори на гърдите-първите редици, които се провират през оградата, непременно трябва да ги има на картината!

И тогава тя ще е цялостна!

Една бабичка се кръсти по-настрана и казва на друга:
Тая година мина добре, без хулиганство. Я колко милиция има...

Аа, ето каква била работата! Значи това всъщност е добра година?....

Какво ще излезе от тези родени и отгледани най важни наши милиони? За какво са просветителските усилия и обнадеждаващите предвиждания на светлите ни умове? Какво добро чакаме от нашето бъдеще?
Наистина: един ден те ще се обърнат и ще стъпчат всички ни!

И онези, които са ги насъскали-също ще бъдат стъпкани.
...................................................
Аликсандър Солженицин

България-Полша

Нека си припомним за тримата католически свещеници, осъдени на смърт и екзекутирани през 1952 г. заедно с епископ Евгени Босилков, провъзгласен за блажен от Йоан Павел Втори през 1998 година, чийто гроб и до днес е неизвестен. Да се съгласим и с комунистическата пропаганда, че убитите католически свещеници са били шпиони. Но папата дойде лично да ги беатифицира. Да забравим също, че при идването на папата този акцент почти се игнорира за сметка на прословутото очаквано извинение. Да не обръщаме внимание на крещящия факт, че католическият папа дойде да канонизира трима свещеници, а нашите стотици убити православни такива днес няма даже кой да спомене. Пез 1984 година в Полша беше убит отец Попиелушко, служил своите литургии в една варшавска църквица за спасението на Полша от комунизма. Толкова много хора се стичали, че те се провеждали отвън пред входа на храма и пред хилядно множество. Многократно арестуван, жертва на жестоки репресии от службите, през октомври 1984 е бил просто убит и хвърлен в блато от трима офицери от ДС. Протестът, който заля цяла Полша, принуди комунистическото правителство да инсценира осъждането на тримата офицери и на техния началник. Отец Попиелушко е погребан пред входа на своя храм. На гроба му постоянно дежури свещеник и върволица от хора поставят цветя от двайсет години. През 79 година новоназначеният папа отива да се срещне със студентите си от Люблин, където е преподавал, в неофициална визита. Режимът на Едвард Герек се опитва да предотврати тази среща, но папата настоявалза нея. Студентите извървяли пеша разстоянието от Люблин да църквата. Станало нещо много вълнуващо и невероятно, красноречиво говорещо за огромната любов на поляците към своя папа. В един миг студентите си вдигнали ръцете и в тях държели по един по един малък, саморъчно направен кръст. В ония години, когато от този факт можеха да се простят с бъдещето си. Пак тогава работници от Нова Хута построили църква със собствените си ръце. Кардинал Войтила отишъл да я освети и казал: "Няма да позволим Бог да умре в Нова Хута." По това време миньорският град се казвал Ленин. Карол Войтила показа приживе как се отстоява вяра и принципи и как изглежда днес един духовен водач. Демонстрира как мисията и призванието наистина се изстрадват физически и показа какво означава да отстояваш кауза с интелект и воля. Дори нашият задрямал аленеещ Синод, в лицето на един митрополит призна, че "ние виждаме в негово лице (на папата, б. м.) страданията на Христос." Йоан Павел показа, че комунизъм, тоталитаризъм и потисничество нямат нищо общо с християнството и че мястото на духовенството е задължително и недвусмислено в редиците на борещите се срещу комунистите и тяхното минало, в името на християнските ценности и връщането към християнските корени. Но докато в Полша комунистите не успяха дори да проникнат в Църквата, у нас я превзеха без бой. Докато в Полша отец Попиелушко беше убит от офицери от службите, у нас отец Камберов беше убит от такива в раса. Докато поляците имаха Попиелушко и Войтила-ние имахме... Най малко, с идването му през 2002 разбрахме, че темата за противостоенето на червения тоталитаризъм не може да е демоде, докато цари среда за нея, разбрахме и какво сме нямали и колко сме били и си оставаме осакатени. Прочее, да си припомним какво ни завеща. При първото си посещение в Полша, като Папа през юни 1979 когато пристигна на летището, той целуна родната земя, и произнесе прочутите слова :
 “Не се страхувайте!
И злото отстъпи.


Тагове:   шествие,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - ax
27.04.2008 22:06
миличко,цитирай си по вектора,но туряй и кавичките.
оплождай ни,но бъди и искрен с нас,невежите.


цитирай
2. анонимен - Актуално
28.04.2008 00:48
Цитираното на финала от Солженицин е пророчество. За съжаление звучи актуално е днес, 18 години след идиотския комунизъм. Това, толкоз непросветено множество, взряно в тъпи реалити шоу програми и захласнато в чалгата! Ще стъпчат и нас, които ги създадохме, но също и поне още едно поколение. Но отговорността е на нашето поколение - техните родители. Ние допуснахме да се лашкаме в носталгията по мрачно-сивия тоталитаризъм и очакване на чудо, подобно може би на Възкресението!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zemaria
Категория: Политика
Прочетен: 4944571
Постинги: 485
Коментари: 3107
Гласове: 7250
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031