Късна доба, приготвям се за лягане. Изморен съм зверски, а утре съм пак на нивата.И понеже съм чел много  наръчници за печени мениджъри, спазвам предписанията за здрав сън-сиреч, един напръстник качествен алкохол преди лягане. Е, в моя случай не е напръстник,  а и  ледът така приятно ме чука по предните зъби и питието така леко се смъква надолу, че съвестта и волята ми притихват, приспани  от  максимата за прекаления светец. Прецъквам каналите. ТВ Европа-тва трябва да се гледа в лагер за превъзпитаване. Върла скука. Абе на тези хора няма ли кой да им каже да се погледнат отстрани. РеТВ-хм, тръгнаха  с голяма кошница и имахме големи очаквания, но скуката и там се е нахендрила като моето куче на дивана. Хоп, телевизията на Азис. Я, нещо свежо, екшън и политически дуел! Време е и  за една телевизионна ракия.  Предаване тип говорилня, словесен кеч ес кеч с участието на Каракачанов, Берон, Герджиков и още едногова. Ся, ние сме писали отдавна за такъв тип  тв седенки и сме ги плюли здраво . Ама ракията си е ракия, кво лошо има да удариш една! Нали като пийнеш, си казваш сичко и точно в такъв  тип дебат изкристализират най-примитивните форми на разбиранията по даден въпрос. Казваш си в прав текст, без увъртания (доколкото ти се иска да спечелиш и те е хванала ракията), какво мислиш за турците в управлението, за бракове между гейове и съжителствата без брак. Майната им-това, че се повтарят едно към едно с темите на друго предаване със същото име, майната им, че така сменят същността на политиката и нещата от античния полис,  до ролята да създават резервни писти, лъжеалтернативи на проблемите и действителността. Майната им, че облайването размива отговорностите и свежда  проблемите до пара през свирката. Че популизмът, който прелива от темите, езика, необходим да се харесаш, спечелиш, провокираш,  е  основен инструмент.  Че се създава  нов свят-в който аналитично мислещият, невъзприемащ модата ще си остане със стария- на мисленето и ценностите, но него вече просто го няма. В новия свят има имитация на демокрация-на отношенията, на гражданско общество, на проблемите, на решенията. Той има нихилизма за реторика, разчитаща на амнезията, моделираща действителността в мюрета, чрез дискусии- гръмоотводи.  И експресивния речитатив за идеология. Мислещият, нормалният, разумният довод, рационалният стил  са изкопаеми, обречени да умрат, защото няма фън в тях, няма ефектен лаф и ръкоплещения. И всъщност кинти от СМС-като реалност-за авторите.

Кога в тази държава ще се появят политици, които ще кажат-не, благодаря, не ме канете-рангът на предаването и телевизията не отговарят на моите претенции. На отговорността на институцията, която представлявам и на моите виждания за отговорността към това, което правя и моето самоуважение. Руша авторитета на институцията и собствения си.

Такова нещо вие няма нито да чуете, нито ще се случи скоро. Защото политиката е сведена до ПР

 В средните векове едновременно с изкуството на паметта е съществувало и изкуство на забравата, ars oblivionalis. Според Умберто Еко то се е осъществявало не чрез пасивно изличаване на обекта от паметта, а чрез изграждане на "измамни синоними”и активни псевдоспомени. Характерно за ars oblivionalis е, че създава преобръщания и двойници и предизвиква активно забравяне на самия акт на забравата. С други думи, в болест се превръща не амнезията, а паметта. В обществото се появява нещо като масова епидемия от болестта на Алцхаймер, когато възрастният човек помни пдетайлно  детството, но забравя близкото минало, дори кво е ял сутринта и не може да  се ориентира в настоящето. Нещо като масова склероза. Същото ученикът на Фройд-геният Вилхелм Райх нарича емоционална чума. За ars oblivionalis се сетих от статията на Светлана Бойм-тя по същият начин се чуди кво става в Русия. Какъв е този стил PR, който изглежда вече не политическо, а атмосферно налягане, мода на сивкавия смог. Ars oblivionalis е своеобразна алхимия на властта, която застила миналото и съвремието с дима на невидими пожари и химически реакции, като ги преобразява за своите потребности. Получава се сюрреалистична импровизация , която може да се опише с две думи-мъгла и лайна и в която  за наблюдателят е отредена роля да различава в сивата мъгла сивите котки или сови. По омазването.

Днес Герджиков се възмущава от злоупотребите на ДПС с власт-каква  изненада. Кой помни къде беше вчера? И само той ли-вижте останалите!

 В България вестници спокойно може да не излизат-достатъчно е да се препечатват руски вестници. Както историята на Прехода, неговото обяздване и основните политически процеси-овластяването на новата-стара върхушка, така и най-малките детайли едно към едно повтарят руските, но с едно изключение-когато комунисти и техни производни са на власт. Широко понятие-производни. Та за учителите и тяхното положение –питайте коментаторэт на Известия-Лесков. За мъглата, за сивите котки-гледайте „Бригада”, четете руски автори.

Като Пелевин и  “Generation П”-защото има всеобщ антируски заговор. Еврейски, разбира се. Внимание-извод. Стилът ПР не може без параноя! Той е тотален като Гьобелсова концепция  и тонален в горно си. 2.ПР и редът са като Сталин и Димитров-едното не може без другото, защото ПР не може без НОВ МИТ. Той се нарича ред. ПР действа върху нивото на простите митове и манипулира реални емоции и потребности.Сиреч,  съвременният мит  е начин на говорене,  тип реч, която превръща идеологията във “втора природа”, представя идеологическото или политическото изказване като естествено. Той съединява естественото и реалното с определена политическа и печеливша комерческа символика Изключително важно е да е деиделогизиран. Днес да е против сините, утре против червените, да не знаеш къв е и за кво се бори. Както  е деидеологизиран, по правило никой не се бие по гърдите, че му е автор и баща, но има  заинтересувани спонсори, седящи отзад на сянка. Но докато в края на 80-те години острието на деидеологизацията беше насочена срещу комунистическата идеология, днес вече е насочена преди всичко срещу т. нар. либерален  продемократичен дискурс, който се асоциира като времето на излъганите надежди. . Икономическият дискурс също задължително се декларира  като напълно деидеологизиран.” И вие да бяхте на власт-същото щяхте да правите.” Така си осигуряват безнаказаност, приемственост и абонамент за облагите на властта.

 Напоследък най-мръсните думи в Русия и България  са “политика” и “идеология”. Особено не ги обичат самите политици.

Разбира се, митовете са нужни, както и празниците. Само че към митовете е допустимо да се отнасяш като към необходими лакърдии, които помагат “да живееш по-добре, по-щастливо”, но не и като към естествена, неизменна и неизбежна природа на самото общество. Например, днес главното противопоставяне  е корупция-ред. Психологически това е разбираемо. След десетилетия социални сътресения на хората им се иска нормален живот, спокойствие, стабилност, ред. Сюжетът на новия мит е взет от холивудското кино: борбата между good guys и bad guys. В Америка президентът се бори със “злото”, в Русия и България- с “корупцията”. Предлага се сходно лечение - редът. Сиреч, повече власт в един юмрук. Тук припомняме, че  Жак Дерида посочва, че гръцката дума за такова “лекарство” - фармакон, означава едновременно противоотрова и отрова. С други думи, самото лечение убива-не е ясно ще оздравее ли пациентът, или „не издържа”

ПР-съзнанието не търпи дясно- ляво. Да заличава следите, да обърква ориентирите,  да  смесва  понятията и отговорностите са  неговите отличителни черти . Никога да  не се разбира кой пръв е “пуснал слуха” и така  лесно да се прехвърля отговорност от един PR специалист и централа  на друг(а).  Носталгията става основен емоционален властови  похват-защото е безопасно безадресна. Постепенно,обаче,  се насажда добре познатото на всички ни чувство на страх. Така, че човек  да не знае кое е по добре-сигурност и ред или безпорядък. В това мазало лозунгът-фар отгоре трябва да е нещо, краднато задължително от Маркс :
“Битието определя съзнанието, но съвестта си остава безпризорна.”

е,че в това омесване на понятия,спомени и реалност,май вече измъкване няма.Между другото-вярвате ли,че има колективна памет?Или по-скоро индивидуални памети-всяка от които търси или произвежда собствена противоотрова....

Фелдмаршале ти по добре отговори на коментара ми в блога ти или явно си го истрил?

"Кога в тази държава ще се появят политици, които ще кажат-не, благодаря, не ме канете-рангът на предаването и телевизията не отговарят на моите претенции. На отговорността на институцията, която представлявам и на моите виждания за отговорността към това, което правя и моето самоуважение. Руша авторитета на институцията и собствения си.
Такова нещо вие няма нито да чуете, нито ще се случи скоро. Защото политиката е сведена до ПР"


Казвате това по-горе, но не сте сигурен. Не са много, но този дори на плешивото "светило" Слави отказа.