Не оставяй да изстине

буйно сърце на чужбина,

и гласът ми да премине

тихо като през пустиня!

 "Само 20 % от учениците у нас знаят кой е написал"Хаджи Димитър"  -БНТ, 17.05.06 

Здрасти, браточка,

Сетих  се днес за тебе, щото както всяка година по това време ни проглушават с помпозните дунанми в твоя чест. Ей, ние сме нещо като колеги- синца сме днес и  пишман хъшове и пишман писачи, а и рода може да излезем, щото тук  останахме малцина като врачанските харамии по твоето време, дето трябваше да те посрещат. И както каза един от нас, дето се издигна до партиен лидер и  премиер-синца сме-кой кум, кой сват, кой баджанак- и просто няма как да назначиш някой за шеф и да не се окаже после твой роднина. Па и така си хортуваме днес-скъсяваме дистанциите.

Да знаеш, добре, че те пушна оня черкезин и  да не видиш кво стана сетне. Но не тогава-за това са писали мнозина, а примерно, ако нещо такова ти се беше случило наши дни, като наш съвременник. То тъй и не се разбра кой точно те пушна, но нейсе, по героично е да са врагове. Ний умрем за герои, но мъртви,  дет вика даскала, от време оно нашто оВЧество почита мъртвите харамии и живите мекерета.

Гладен и жаден щеше да ходиш,  бетер времената във воденицата с Апостола, ако трябваше днес да се градиш като Ботева.  И парче коматец  нямаше да заработиш с  огненото си слово и стихове. Ама ти не може да пишеш така, както е модерно днес. Можеш ли да туряш пиперец("Вестникар ли") и цинизми, като нашумелите автори, които вземат днес големите хонорари. А да опъваш празни дълги  локуми, като водещ журналист, когото да печатат навсякъде? Кой ще ти чете многословните статии-трябва да ги сведеш до знаци, колкото в едно твое стихотворение. То сега не четат-не е като по твойто време.  Ама и къде ще пишеш? Хлябът и ножът са в твоите познати хаджииванчопенчовците. Чудя се, дали щеше да издаваш емигрантски вестник и кой щеше да го чете.Щеше да изстине буйното ти сърце  в странство и гласът ти да премине  като през пустиня. Кво чинят веч думите. И кво щеше да пишеш днес. Срещу  чорбаджиите-изедници? Ми то това е толкова банално, с него ни заливат отсякъде и никой не си го туря на сърце.. Султанът вече го  няма, а на  Доган ефенди му е през наргилето от твоите стихове.  

Щяхя да те емнат, най-много -абе ти, байно, с русите ли си, или с Европата?  С русите е по добре, ама баш техните днес са чорбаджиите. И дали би писал за комуната, ако знаеше кви ги надробиха сетне.  А дали биха ти  разказали играта днес засегнатите? Току виж международен терорист те изкарали, както духат актуалните  ветрове. Щото от Европа искат да хващаме престъпници-а твойто кво е било. Че как тъй се отвлича кораб с оружие  в международни води, аркадашлар? Нали така биха се изразили коалиционните партньори-управляващи. Пиши си, те сега не ги пушват из засада, ами направо на площада. Ма за кво да те пушват-ти сам щеше да се откажеш. И да пуснеш заявление за „Зелена карта”

Сега всяка година те честват на този ден, сирените вият, а само един от пет ученици знаят кой е написал, че „Тоз, който падне, в бой за свобода, той не умра”  Ква свобода, кви пет лева? Дай ми ти  пътното, пък си дръж свободата. Свободата да  пукнеш с триста и педесе лева заплата на  три лева нафтата,  или да избереш брането на  портокали и гледане на стари баби в странство-немил- недраг,  като хъш в Браила..  

Значи, за четири пети от освободените българи си умрял напълно.  За останалата една пета си се превърнал във върла досада и те днес дори не искат да се сещат за думите и делата ти, които са толкова далеч от тях, колкото ти от тяхното дребно битие. Щото всяка година от петдесет години насам и докато са учили из отделенията са писали  съчинения "Защо искам да съм като Ботева.." или „За величието на революционния подвиг в Ботевата поезия”,  или са им проглушавали ушите  в тези дни  с  дежурните помпозни и празни приказки.

Прощавай, ако си се засегнал, но това е положението. Прав си бил- овцата не стана вълк, както иронизираше песните на Вазова, а певците станаха като нея. Но за другото,дето го каза за народа-хич не излезе прав. Всуе е било всичко. ХаджиИванчопенчовците  си взеха  държавата, а останалите изритаха отвъд   Дунава.  Ама кой го е еня-по точно, ху кеъ, се казва ся.