Прочетен: 2048 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 02.06.2008 15:19
Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!
"Само 20 % от учениците у нас знаят кой е написал"Хаджи Димитър" -БНТ, 17.05.06
Здрасти, браточка,
Сетих се днес за тебе, щото както всяка година по това време ни проглушават с помпозните дунанми в твоя чест. Ей, ние сме нещо като колеги- синца сме днес и пишман хъшове и пишман писачи, а и рода може да излезем, щото тук останахме малцина като врачанските харамии по твоето време, дето трябваше да те посрещат. И както каза един от нас, дето се издигна до партиен лидер и премиер-синца сме-кой кум, кой сват, кой баджанак- и просто няма как да назначиш някой за шеф и да не се окаже после твой роднина. Па и така си хортуваме днес-скъсяваме дистанциите.
Да знаеш, добре, че те пушна оня черкезин и да не видиш кво стана сетне. Но не тогава-за това са писали мнозина, а примерно, ако нещо такова ти се беше случило наши дни, като наш съвременник. То тъй и не се разбра кой точно те пушна, но нейсе, по героично е да са врагове. Ний умрем за герои, но мъртви, дет вика даскала, от време оно нашто оВЧество почита мъртвите харамии и живите мекерета.
Гладен и жаден щеше да ходиш, бетер времената във воденицата с Апостола, ако трябваше днес да се градиш като Ботева. И парче коматец нямаше да заработиш с огненото си слово и стихове. Ама ти не може да пишеш така, както е модерно днес. Можеш ли да туряш пиперец("Вестникар ли") и цинизми, като нашумелите автори, които вземат днес големите хонорари. А да опъваш празни дълги локуми, като водещ журналист, когото да печатат навсякъде? Кой ще ти чете многословните статии-трябва да ги сведеш до знаци, колкото в едно твое стихотворение. То сега не четат-не е като по твойто време. Ама и къде ще пишеш? Хлябът и ножът са в твоите познати хаджииванчопенчовците. Чудя се, дали щеше да издаваш емигрантски вестник и кой щеше да го чете.Щеше да изстине буйното ти сърце в странство и гласът ти да премине като през пустиня. Кво чинят веч думите. И кво щеше да пишеш днес. Срещу чорбаджиите-изедници? Ми то това е толкова банално, с него ни заливат отсякъде и никой не си го туря на сърце.. Султанът вече го няма, а на Доган ефенди му е през наргилето от твоите стихове.
Щяхя да те емнат, най-много -абе ти, байно, с русите ли си, или с Европата? С русите е по добре, ама баш техните днес са чорбаджиите. И дали би писал за комуната, ако знаеше кви ги надробиха сетне. А дали биха ти разказали играта днес засегнатите? Току виж международен терорист те изкарали, както духат актуалните ветрове. Щото от Европа искат да хващаме престъпници-а твойто кво е било. Че как тъй се отвлича кораб с оружие в международни води, аркадашлар? Нали така биха се изразили коалиционните партньори-управляващи. Пиши си, те сега не ги пушват из засада, ами направо на площада. Ма за кво да те пушват-ти сам щеше да се откажеш. И да пуснеш заявление за „Зелена карта”
Сега всяка година те честват на този ден, сирените вият, а само един от пет ученици знаят кой е написал, че „Тоз, който падне, в бой за свобода, той не умра” Ква свобода, кви пет лева? Дай ми ти пътното, пък си дръж свободата. Свободата да пукнеш с триста и педесе лева заплата на три лева нафтата, или да избереш брането на портокали и гледане на стари баби в странство-немил- недраг, като хъш в Браила..
Значи, за четири пети от освободените българи си умрял напълно. За останалата една пета си се превърнал във върла досада и те днес дори не искат да се сещат за думите и делата ти, които са толкова далеч от тях, колкото ти от тяхното дребно битие. Щото всяка година от петдесет години насам и докато са учили из отделенията са писали съчинения "Защо искам да съм като Ботева.." или „За величието на революционния подвиг в Ботевата поезия”, или са им проглушавали ушите в тези дни с дежурните помпозни и празни приказки.
Прощавай, ако си се засегнал, но това е положението. Прав си бил- овцата не стана вълк, както иронизираше песните на Вазова, а певците станаха като нея. Но за другото,дето го каза за народа-хич не излезе прав. Всуе е било всичко. ХаджиИванчопенчовците си взеха държавата, а останалите изритаха отвъд Дунава. Ама кой го е еня-по точно, ху кеъ, се казва ся.