Да имаш блог е хубаво нещо. Можеш да си пляскаш в него квото ти е на сърце. Няма лошо-нали? Стига да не е пустата суета. Кво-суетата, ще речете. Ами  сички сме суетни.  Само, че  и всички сме различни. Когато суетата е срещната с можене го намираме  за нормално.  Когато суетата и големите кухи претенции се срещнат- а тва става почти винаги, се получава комичното. В литературата точно с  тези няколко думи  се дава  определението за комично. Но тъй като  както чукча-писателите, така и чукча-читателите са болшинството, то значи, че комичното изобилства в такава масова  публична форма, в която отдавна се е загубила  границата между нормално и комично. Нали масата определя правилата. Сиреч, нормално е не  само да пишеш глупаво, не само да пишеш за пълни простотии,  а и масата  тъпанари да  ти вирят палци и викат-ах, каква прелест. В такава лайняна среда трябва да има рефер, който да казва-тва е булшит, тва не е, без да  гледа колко са зрителите на мача и според тях да  отсъждат в полза на отборите, а да отсъждат по правилата на литературата и  журналистиката, без да се изживява като натоварена с обществена оценка институция. Сиреч, цензори, в полза на оборота или  политически филтри.

Но не за съдиите ще си говорим, а за свободата.

Свободата и таланта са вързани съдове. Некадърността и претенциите на суетата-също. Най-кухите  лейки задължително  цензурират блоговете си. Да не можеш да ги наречеш със собствените им имена и така да живеят във фалшива реалност. Така си спасяват егото, но съсипват живота си. Тяхна работа.  Така, вместо да си сверят часовника, картата с понятията, с които живеят, те губят тази възможност- а  колкото по-рано,  толкова по добре за тях. Щото това е вид  рак.

Тези хора имат сериозен проблем. Те, обаче, не са само кухи лейки. Има знаещи и можещи, които не искат да приемат нещо, което би увредило тяхното самомнение-често те са хора, които с писане си вадят хляба, но понеже са вече стигнали някакво популярно ниво, тях ги мързи да работят повече. Мързи ги да пишат сериозно. Искат  само да ги хвалят. В тази работа, обаче,  няма никакво самоуважение, а  опит да се спечели вниманието и одобрението на другите чрез "биене в гърдите". Това поведение е толкова невротично, колкото и поведението на човека, изпълнен със самопрезрение. Другите дават оценка-тя е важна , а не вътреценностната. Това издава слаба лична крепост. Самооценка, на базата на това, как другите го възприемат, хлабави  личностно-ценностни  устои. Самоуважението означава, че обичате самия себе си. То не изисква обичта на другите Не е необходимо да убеждавате другите. Достатъчно е сами  да се приемате, а това няма нищо общо с мненията на другите. Разбира се, простаци и злоупотребяващи –колкото искате. Но такъв е животът. Истинското себеуважение на стойностния човек трябва да ги преглъща, защото стойноста е търпелива, налага се с можене, а не с наддумване на стоичковщината. Защото обратното- да не позволяваш критиката и я пречупваш  през егото, означава да триеш  всичко, което не  те хвали.

Нарича  се цензура.

Това е дълбока комплексарщина. Това е неврозата на параноичния, несигурен  себе си, болен от интегризъм съвременен българин. Това е обществена диагноза. Щом го правят масово, щом го правят както масовата некадърщина, така и елита. Дори  Митьо Пищовът е далеч по самоуверен и   едва ли не демократичен, по отношение на чуждо мнение и  критика, насочена срещу него, отколкото 97 процента от пишещите в Блог Бг, ако и да са натокани журналисти с претенции..

Излиза, че Митьо Пищова е по готов за времето, в което живее от вас-а?

Стоичковщината ли е емблемата ни пред света.

Ето как само от един белег-цензура на коментарите, сложихме диагноза-по малкото съдим за голямото.

Така беше през комунизма и  е било през всякакъв "изъм". Власт на комплексарите, власт на несвободата.

Власт на еднаквостта . На нетолерантността. На некадърноста, на царството на масовата простотия, властващо над таланта. На  нехуманността, за която човека, ерго и мисълта му, нямат значение. А ние това много добре го познаваме още от най-малкия белег.

То не води до нищо добро-четете историята, питайте бащите си.

Да имаш блог е хубаво нещо. Но не забравяйте,че той е вашето огледало.

Което вижда целият свят. То стига и една българия.

Каква българия-а? С малка буква.

Понякога ти се иска да теглиш една дълга и засукана на нечий коментар, но се замисляш.
Опитваш се да се поставиш на мястото на коментиращия, с изненада установяваш, че от неговата гледна точка нещата се виждат точно така и неместо майна, започва диалог :)))

До "Митьо Пищова" ти вдявах на мисълта , след това ми се изпозагуби нещо :)))
Харесвам различните мнения от моето, така получавам възможността да погледна на нещата и от друг ъгъл стига мненията да са аргументирани, а не просто поредната форма на самоизтъкване :))

Хареса ми това, което си изписал и аз си медитирам над въпроса от началото на блога ми.
Човек трябва да започне да пише, за да се научи да чете ! :)))

Прав си за това, че има цензура, но не съм съгласна, че тя се дължи винаги на някакви сериозни проблеми... Блог обществото си е общество като всяко друго и повечето хора се стремят да изпъкнат, затова гледат да се представят в най-добрата светлина. Това е толкова присъщо за хората. :) Дори и аз съм сложила неща, които биха минали в тази категория. Не считам за нужно да занимавам останалите с моите проблеми и грижи. Обаче тук има и такива, които го правят и въобще не им пука. Пишат за себе си, за чувствата си, за несгодите си - евала на тях! Хубави, лоши коментари след това - все едно - това, което са имали да казват пред себе си - вече е писано и (дано да е) осмислено.
Мисля си, че до този етап рано или късно ще достигнат повечето, като се научат да приемат освен положителните, и негативните мнения. И най-вече да учат от тях...

А иначе, човекът, на който не му трябват оценки от другите, просто би си изключил опцията за коментари ;)...

Казват напр., че нямало субект, който да промени системата в посока подчиняване държавата на гражаните – има. Това са поне 4-5 млн., недоволници, желащи това. Това че са декапитализирани и парите са в другия 1 млн. с антуража, означава само, че трябва да търсят друг ресурс и форма за реализиране на енергийния си потенциал. А той е в огромния им брой. И най-простата форма е самоорганизиране в автономни групи за масови демонстрации /своеобразно гласуване с "краката"/. Обединява ги само някакво общо искания - ТОВА трябва да се намери – нещо наистина всеобщо, което да обедини възможно най-големия брой хора. Всякакви групови, местни, партийни и персонализирани по какъвто и да е начин инициативи разделят. Трябва всеки да влиза само за себе си в тази мрежа и да знае, че се бори за неща, които лично на него ще му дадат повече влияние в управлението.
Това е искането за пряка гражданска власт. Ще го отхвърлят само тези, които не желаят да дадат равни права на пряка власт на своите съграждани. Колко са те? Ще направите ли група за масови демонстрации? Вече има такива.

просто да му пратиш мейл на човека ами цяла страница блог си набрал...

Добре де, кажи кво стана като зе тая Мария,
че като погледна името и все се чудя - зел ли я е, не я ли е зел ?

Някак си и авторът, и четящите са пропуснали тласкащата нужда от ексхибиционизъм, както и известна доза мазохизъм при нелюбезно отношение. Но себепоказването е водещо. В Zemaria обаче има в какво да се взрем.

Че следва да търпиш мазни псувни и обиди. За това в сайта предвидливо е поставена функцията Модерация. Който не е съгласен, да поставя минуси. Или да критикува от принципни позиции. В блога сме и от суета и от нужда за себеизразяване. И донякъде за забавление. HOMO LUDENS бе като че ли термина. Иначе си прав...