Прочетен: 4403 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 19.07.2008 09:43
-Един полицай ми спря „Сапард-а”!
-Как така полицай ще ти спре „Сапард”?
-Ми спря ми „Мазерати-то”( възтъп скеч от"Слави шоу"-не знам що ми хареса)
Често сме твърдяли, че думите трябва да се уважават. Че най-големият бич - нашата действителност сега, почна възхода си именно от там. Че модните тенденции в пресата-облайване, истерясване и сетне-нищо, са само ранни симптоми на това, което доведе до краха на думите. То пък се нарича крах на битието ни, което почва със сриване на вътрешните устои на човека. На ценностите, в които е възпитан-примерно-Бог, цар, отечество, или Аз, семейство, приятели. Така, сривайки темелите, се срива околната среда, първо чрез отношенията в нея и връзките, които я крепят и оформят. Примерно, ако не вярваш на жена си, защото мислиш, че би си го сложила на работното си място, да речем, няма как да вярваш на никой друг. Така почваш да заделяш(крадеш) кинти за себе си и да даваш все по малко в общата каса, за да не се минеш и за да имаш за твой, отделен живот. За да вземаш и имаш повече от партньора от света(жени, пофта, вещи)- но само за себе си. Ясно е, че започва едно люто надлъгване и двойнственост, което ще се предава в бъдещето, като модел, чрез наследниците, до Амина.
Не иде реч за това дали тя си го слага наистина. Всяко човешка обществена дейност се обуславя на доверието. Като отидеш в магазина има момент, когато ти си взел стоката а парите са още в теб и обратно. Тоест, иде реч не за самозаблуда, а за авансово даване.
Да ДАВАШ е основата му. От нея произлиза понятието Любов. Тя означава именно да даваш някому нещо-авансово. Щото ако даваш, като вземаш-това се нарича алъш-вериш. Любовта не е взел Кольо, дал Кольо, а предимно дал Кольо. Демек, може да я интерпретираме грубо, като обличане на някого авансово с доверие, чрез своята готовност да му дадеш.
Ясно е, че ако, въпреки любовта, в нашия пример хванеш жена си на калъп, имаш два изхода. Да обявиш света и живота за самозаблуда, лъжа и минавка. Ти си се минал, щото си се лишил от останалите жени на света, ти си измамен, бадева си дал някому нещо, който пък искал да вземе повече. Спомняш си изведнъж за всички приказки от рода на „Докара ме един колега, щото много закъснях, понеже имахме малко повече работа в офиса”. Тогава, цялата ти система се срутва и както казва Чоран "Мигът, в който се убедим, че сме разбрали всичко, ни придава вид на убийци”. Почваш само да вземаш, да лъжеш и мамиш и ти, за да наваксаш за изгубеното в общо доверие време –в резултат, казахме-измама до Амина.
Това е по лесният избор, който правят мнозина.
В основата му, казахме, е чистия егоизъм- само ти да имаш, да се осигуриш. Започва се от езика, чрез лъжата, елемент от която са обезценката на думите(не, примерно, полицията ни не става за нищо, а бандитите са много умни, или ние толкова много направихме, а Брюксел ни отряза ), сетне, чрез тях- през отричане на фактите, тяхното неглижиране („Проблеми с европейските фондове имат всички но у нас има "известно истеризиране на нещата"). Опонентът задължително най-малко лъже, (Тряя ДАНС да провери ОЛАФ) или има някакъв скрит интерес(антибг кампания?)
Минава се и задължително през бягство от отговорност( айде де, кво толкоз е станало), щото всъщност няма как да не иде реч за отбиване на пари от общия портфейл за фонда „И аз съм човек”, което се нарича излишък. То не е по различно от това да вземаш от общите на ЕС пари- макар за синца вземането на еврокинтите да е по-малко осъдително от вземането на нашите кинти.
Другият вариант е да продължиш да живееш по същия начин-сиреч, в любов. Болезнено, но разбирането, че животът в измама е гибелен, изисква по голямо осъзнаване и потенциал, но и известна саможертва. Измамата, въпреки че осигурява повече блага на първо време, постепенно срива действителността и я прави бутафория, докато я изпепели напълно. Това става винаги, когато двете системи-на лъжата, алъш-вериша и самогъзничеството и на истината, любовта, даването и доверието се сблъскат в пряк двубой. От митологията е известно, че накрая доброто и истината винаги побеждават.
Така, че:
Който не уважава думите- няма как да не лъже и краде. Да ви осигури свят на измамата, който няма как да не рухне .
Точно преди три години, на 21.07а писах, че Волен Сидеров ще стане до три-четири години премиер. Малцина ми повярваха, мнозина ми се смяха. Припомних им, че на 27септември 2003та казах , че Костов ще напусне СДС и ще основе собствена партия, като постепенно ще обземе опозицията, припомних им, че на 20-ти април с.г. предвидих точно резултатът от тогавашните избори. Тук, в този блог, вие научихте миналата година два месеца по рано името на новият ви кмет. Прочетохте, още преди година и какво ще стане с Герб и Атака, въпреки тоновете мастило, които погребваха вторите и коронясваха другият кон на статуквото. Когато ги обвиняваха още през 2005та ,че кротко ще полегнат в парламента, ще се разцепят, спихтясат, че мощното лоби на властта ще ги затрие с разни мероприятия. Тогава ви казах-не!.
Чак днес видях, че Кочовска, Дънов и Ванга имали подобни прогнози, ако се вярва на атакистки фенове. Любопитното за мен бе не, че ще стане, а като как точно. Къде ще се дянат огромните пари на статуквото които трябва да го циментират. Как те ще се сгромолясат и отидат напразно.Как ще се провали проевропейската ориентация на по интелигентните от нас. Какво ще стане с акъла на най-умната нация?
Как по точно ще се срине системата на демокрацията, разяждана целенасочено от години.
Да си призная, и аз не очаквах чак толкова зрелищен провал за властта. Същевременно, той става, докато целокупният народ брои пръстите на ръцете на бай Ангел, които пък се оказаха на мястото си, слава Богу. И докато токът и цените хвърчат и животът става все по-труден, а действителността все повече докарва на зимата на 2006та, ние се интересуваме какво точно ще измънка Гоце за спонсорите си и как точно всички вкупом ще се измъкнат от кашата, от която общото остана с милиард и нещо евро по-бедно
Това стана, като първом се сринаха правилата на полиса, т.н политика, чрез която се върти управлението, с докарването на бай цар още преди осем години. Смъртта на партиите срива алтернативата, а когато няма опозиционна алтернатива, както беше казал един умник, хората си го изкарват на системата, тоест, на демокрацията. Закономерно последваха ББ-1, Журналиста, ББ-2. Парите на статуквото се изляха в нужната логистична подкрепа чрез смъртта на думите, постилайки мъгла над душите ни.
Ето що познавам. А кво ще стане утре-припомни си „Утро над Ножарево”-има го нейде в нета. За историята нямат особено значение годината-две, през които ще управлява другият кон на статуквото- по цивилизованият. Те имат значение за недотакованите застаряли каки, които ще бъдат овластени, както преди осем години. И за местните дръгливи и крадливи ченгета, останали в немилост-то ще е техния реванш, тяхната пет минутна слава.Тълпата превръща омразата в принцип, а когато прегърне нов мит, казва Чоран, очаквайте ново клане или още по лошо-нова идеология. А патриотизмът, в който се кълнат, всъщност има в основата си даването, а не вземането. Не да мразиш, а да обичаш . Прагматизмът пък е неговото менте..
А няма менте на истината. По точно-има, но свършва-ясно как.
18.07.2008 14:26
Страна птица си!!!!
а още е казано, ще настъпи Рая, но само за тези, които оцелеят.
19.07.2008 06:28