Постинг
19.07.2008 12:17 -
Утро над Ножарево-част първа
Автор: zemaria
Категория: Политика
Прочетен: 2738 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 19.07.2008 12:31
Прочетен: 2738 Коментари: 3 Гласове:
0
Последна промяна: 19.07.2008 12:31
Публикуваме интернет антиутопията, написана преди три години, поради връзката й с предния постинг. Оказа се, че я няма в нета в пълния й размер. А и да остане за архива-току виж...Ще я разделим в три части за по лека читаемост.. Нейни автори сме аз и колегата Олезатвориочички, ака блогърът roads и май имаше още един-двама. Колега, припомни ми ги! Или не, недей, белким се спасят поне те.
....................
Пролог
В пет часа сутринта, както винаги, удариха с чук по релсата край щабната барака. Прекъснатия звън едва проникна през покрития с два пръста лед прозорец и скоро заглъхна: беше студено и на надзирателят не му се мръзнеше.
Звънът утихна , а навън си беше същата тъмница, като през нощта, когато затворник 0924165, или както беше известен навън –Каскетски, ходеше до изкопаните дупки по нужда и в прозореца пак жълто проблясваха трите прожектора-двата от кулите и единия вътре в лагера.
0924165 никога не се успиваше, ставаше точно до релсата, но днес не стана.Цяла нощ го тресе, зъзна, насън ли наяве ли, нещо го кършеше, хум му беше зле, хем се пооправяше, хем сънуваше, хем се чувстваше буден. Не знаеше спомня ли си, или сънува, но беше реално, не знаеше къде е в миналото, или настоящето.
Беше третата година, откак Атака взе властта.
В началото беше ентусиазмът. Каскетски обичаше Атака, както обичаше по-рано Партията, но се почувства истински горд и значим човек в оня паметен ден, когато Сидеров дойде в малкото му провинциално градче за първи път и му позволи да се снима с него. Напи се до безпаметност, когато Атака влезе в 40-тото, ядосва се , когато събранието се разтури. Плака от умиление след като др Сидеров получи мандат за правителство на следващите избори и стана премиер. Но неговите полагаеми „пет минути човешко щастие” и най върховния душевен оргазъм изпита, когато в прочуствена реч пред Народното събрание, завършила със ставане на крака и с ръка на сърцето от всички народни представители, и изпяване на „Боят настана, тупкат сърца, ето ги близо наще душмани”, др Сидеров поиска извънредни правомощия и суспендиране на гражданските свободи, докато „ Атака” възстанови справедливостта и възмездието по нашта земя и я отвоюва от безродниците, подкрепяни от външни юдомасони и вътрешни душмани. Само за тези пет минути си заслужаваше да живее..
Каскетски стана главен активист на партията в градчето и отговаряше отначало за физическата култура на населението и производствените гимнастики, така и за100 дневната мобилизация на работниците(запас) и за дисциплината през останалите дни от задължителната трудовата повинност .Прояви се в организацията на референдума, който Атака въведе в първия си декрет. Убеждаваше несъгласните с очевидните отговори на въпросите, дали да плащаме скъп ток или да не спрем Козлодуй. Ах, какви гадове имаше тогава-хвърляха омраза, внушавайки, че Европа щяла да ни отреже, че нарочно Сидеров бил направил втория въпрос да му се дадат правомощията заедно с първия, а не за икономия на народните пари.. А той си знаеше как да ги убеждава и взе 99 процента победа.. Прасваше им по едно късо писъмце и отворковците-ренегати и безродници, поемаха в газките за някъде, откъдето после никой не се върна. Организира и допитването кой се чувства българин и кой не, огради гетата с небългарите с високи кльонове и уреди пропускателния им режим; издаваше характеристики за пътуване зад граница на желаещите да се видят с роднини извън граница. Не направи никакъв гаф и нито един безродник не се измъкна навън.
Харесваше му тази работа.. Редът, дисциплина и маршировките с песен го връщаха в детството му.. Имаше всичко, за което беше мечтал и се борил и най-вече власт. Желанието да „става на твоята” на часа, да те гледат с уважение и респект, заради постта ти. Да си нещо, след като толкова години са гледали през теб. Специалните дажби за него и апарата на „Атака” бяха хубаво нещо, но не го блазнеха, щото беше злояд, бонове за алкохол от валутните магазини не го радваха, щото „си беше изпил пиенето”. Варенето на ракия беше забранено и се развиваше страшна спекула, с която трябваше също да се бори; отровите рушеха здравето на работниците и това караше държавата да харчи пари за безплатното здравопазване, а средствата бяха кът, заради реакцията отвън и вътре. Но ръководството се нуждаеше от релакс, уморено от битките с безродници..
Каскетски се втурваше с цялата си страст и патриотизъм и така увличаше местното подразделение на бръснатите от Сидеровата младеж, в ентусиазираното възстановяване на ТКЗСто и предприятието за надувни топки и плавни дюшеци. Бързо го оцениха и стана гл. багатур на окръжния град. Служебна черна Волга и доста по -високата от задължителната трудова надница му даваха сигурност и той се чувстваше значим-цяло величие, почти като другаря Сидеров-новия Бисмарк на Балканите
Дойде директива да се възстанови трудовия лагер, където бивши демократи да върнат откраднатите 28млрда . Лично Каскетски надзираваше строежа на кулите и зидарията на стените. Бяха тежки, но славни купонни времена -всичките ресурси на младата ни отвоювана държава отиваха у армията и жандармерията, които бяха приоритетни в среда на врагове отвсякъде.
........
0924165 се размърда, но не му се ставаше. До развода имаше цял час и половина, лежеше си на горния нар, изцяло завит презглава, напъхал краката си в подвития ръкав на ватенката. Искаше да избяга от лагерните шумове, които точно му описваха какво става, без да е необходимо да се отвива.
Помъчи се да да избяга в своя свят, където му беше уютно .Съсредоточи се в спомените и заразнищи за хиляден път въпроса къде сбърка и как с един замах на магическата пръчка на зъл демон се срина всичко.
Къде сбърка?
На долния нар циганинът Аско се изряза продължително-„егати изрода, кво е ял тоя нерез, кашата не мирише тъй. да му го намаам у пръднята шашова”....Много го болеше не толкова от бачкането и глада, колкото от унижението да живее с цигани и безродници. В началото надзирателите го бъркаха с мангалите, което караше цялото му същество да изстива от ярост. Сетне поизтръпна, беше станал кожа и кости и всички си приличаха. Жестокостта му се сломи-остана му злобата.
Гафове? Кви гафове толкоз е сторил?
Не можа да осигури доставката от храни за окупационния корпус в Македония, освободил я от сърбоалбанско влияние. Но то никой не си изпълни доставките-селяните криеха храните, като през войните., а в текезарските хамбари се гонеха мишки. Направи мръсно на другарката Катюша от Централния Сидеров съвет, като я наплю пред Сидеров, че е допуснала слабости в идейната пропаганда по интернет. А не беше ли прав?. Тя толкова се оля в комсомолското си престаравене, сипейки лозунги, че накрая отблъсна нашите хора. Тя си бе такава, напористо кристално ясна и разбиранията й за пропаганда бяха „бой, стрИганье, сръбска музика и никва цветна телевизия „- е как да да ограничи достъпа до нета само в рамките на родината-тя направо го направи безпредметен дори за другарите.. Другарят Сидеров беше ядосан от принизяването по този начин на сайта Атака. Другарката Катюша беше свалена от ръководни постове и изчезна, но стореното от нея не се възстанови. Но и псевдодемократите, реакцията и безродниците понесоха щети, според нея..Тва аргументи ли са-мислеше си 0924165
Друг гаф? Реагираше винаги правилно на безбройните доноси за незаконно забогатяли, като си слагаше печата враг отгоре им. Такава беше ситуацията, изискваше здрава ръка. И той не се церемонеше, както не се церемоняха съдиите, бачкащи на три смени по съдилищата. Мнозина не можеха да докажат основния закон на Конституцията „Враг, до доказване на сетния изяден за петнайсетте години разруха лев.” Имахме нужда от ред, обещахме възмездие...
”Някой да го е наплюл пред др Сидеров! Абсурд, кой смее! „ -отхвърли таз черна мисла Каскетски...
следва продължение
.jpg)
....................
Пролог
В пет часа сутринта, както винаги, удариха с чук по релсата край щабната барака. Прекъснатия звън едва проникна през покрития с два пръста лед прозорец и скоро заглъхна: беше студено и на надзирателят не му се мръзнеше.
Звънът утихна , а навън си беше същата тъмница, като през нощта, когато затворник 0924165, или както беше известен навън –Каскетски, ходеше до изкопаните дупки по нужда и в прозореца пак жълто проблясваха трите прожектора-двата от кулите и единия вътре в лагера.
0924165 никога не се успиваше, ставаше точно до релсата, но днес не стана.Цяла нощ го тресе, зъзна, насън ли наяве ли, нещо го кършеше, хум му беше зле, хем се пооправяше, хем сънуваше, хем се чувстваше буден. Не знаеше спомня ли си, или сънува, но беше реално, не знаеше къде е в миналото, или настоящето.
Беше третата година, откак Атака взе властта.
В началото беше ентусиазмът. Каскетски обичаше Атака, както обичаше по-рано Партията, но се почувства истински горд и значим човек в оня паметен ден, когато Сидеров дойде в малкото му провинциално градче за първи път и му позволи да се снима с него. Напи се до безпаметност, когато Атака влезе в 40-тото, ядосва се , когато събранието се разтури. Плака от умиление след като др Сидеров получи мандат за правителство на следващите избори и стана премиер. Но неговите полагаеми „пет минути човешко щастие” и най върховния душевен оргазъм изпита, когато в прочуствена реч пред Народното събрание, завършила със ставане на крака и с ръка на сърцето от всички народни представители, и изпяване на „Боят настана, тупкат сърца, ето ги близо наще душмани”, др Сидеров поиска извънредни правомощия и суспендиране на гражданските свободи, докато „ Атака” възстанови справедливостта и възмездието по нашта земя и я отвоюва от безродниците, подкрепяни от външни юдомасони и вътрешни душмани. Само за тези пет минути си заслужаваше да живее..
Каскетски стана главен активист на партията в градчето и отговаряше отначало за физическата култура на населението и производствените гимнастики, така и за100 дневната мобилизация на работниците(запас) и за дисциплината през останалите дни от задължителната трудовата повинност .Прояви се в организацията на референдума, който Атака въведе в първия си декрет. Убеждаваше несъгласните с очевидните отговори на въпросите, дали да плащаме скъп ток или да не спрем Козлодуй. Ах, какви гадове имаше тогава-хвърляха омраза, внушавайки, че Европа щяла да ни отреже, че нарочно Сидеров бил направил втория въпрос да му се дадат правомощията заедно с първия, а не за икономия на народните пари.. А той си знаеше как да ги убеждава и взе 99 процента победа.. Прасваше им по едно късо писъмце и отворковците-ренегати и безродници, поемаха в газките за някъде, откъдето после никой не се върна. Организира и допитването кой се чувства българин и кой не, огради гетата с небългарите с високи кльонове и уреди пропускателния им режим; издаваше характеристики за пътуване зад граница на желаещите да се видят с роднини извън граница. Не направи никакъв гаф и нито един безродник не се измъкна навън.
Харесваше му тази работа.. Редът, дисциплина и маршировките с песен го връщаха в детството му.. Имаше всичко, за което беше мечтал и се борил и най-вече власт. Желанието да „става на твоята” на часа, да те гледат с уважение и респект, заради постта ти. Да си нещо, след като толкова години са гледали през теб. Специалните дажби за него и апарата на „Атака” бяха хубаво нещо, но не го блазнеха, щото беше злояд, бонове за алкохол от валутните магазини не го радваха, щото „си беше изпил пиенето”. Варенето на ракия беше забранено и се развиваше страшна спекула, с която трябваше също да се бори; отровите рушеха здравето на работниците и това караше държавата да харчи пари за безплатното здравопазване, а средствата бяха кът, заради реакцията отвън и вътре. Но ръководството се нуждаеше от релакс, уморено от битките с безродници..
Каскетски се втурваше с цялата си страст и патриотизъм и така увличаше местното подразделение на бръснатите от Сидеровата младеж, в ентусиазираното възстановяване на ТКЗСто и предприятието за надувни топки и плавни дюшеци. Бързо го оцениха и стана гл. багатур на окръжния град. Служебна черна Волга и доста по -високата от задължителната трудова надница му даваха сигурност и той се чувстваше значим-цяло величие, почти като другаря Сидеров-новия Бисмарк на Балканите
Дойде директива да се възстанови трудовия лагер, където бивши демократи да върнат откраднатите 28млрда . Лично Каскетски надзираваше строежа на кулите и зидарията на стените. Бяха тежки, но славни купонни времена -всичките ресурси на младата ни отвоювана държава отиваха у армията и жандармерията, които бяха приоритетни в среда на врагове отвсякъде.
........
0924165 се размърда, но не му се ставаше. До развода имаше цял час и половина, лежеше си на горния нар, изцяло завит презглава, напъхал краката си в подвития ръкав на ватенката. Искаше да избяга от лагерните шумове, които точно му описваха какво става, без да е необходимо да се отвива.
Помъчи се да да избяга в своя свят, където му беше уютно .Съсредоточи се в спомените и заразнищи за хиляден път въпроса къде сбърка и как с един замах на магическата пръчка на зъл демон се срина всичко.
Къде сбърка?
На долния нар циганинът Аско се изряза продължително-„егати изрода, кво е ял тоя нерез, кашата не мирише тъй. да му го намаам у пръднята шашова”....Много го болеше не толкова от бачкането и глада, колкото от унижението да живее с цигани и безродници. В началото надзирателите го бъркаха с мангалите, което караше цялото му същество да изстива от ярост. Сетне поизтръпна, беше станал кожа и кости и всички си приличаха. Жестокостта му се сломи-остана му злобата.
Гафове? Кви гафове толкоз е сторил?
Не можа да осигури доставката от храни за окупационния корпус в Македония, освободил я от сърбоалбанско влияние. Но то никой не си изпълни доставките-селяните криеха храните, като през войните., а в текезарските хамбари се гонеха мишки. Направи мръсно на другарката Катюша от Централния Сидеров съвет, като я наплю пред Сидеров, че е допуснала слабости в идейната пропаганда по интернет. А не беше ли прав?. Тя толкова се оля в комсомолското си престаравене, сипейки лозунги, че накрая отблъсна нашите хора. Тя си бе такава, напористо кристално ясна и разбиранията й за пропаганда бяха „бой, стрИганье, сръбска музика и никва цветна телевизия „- е как да да ограничи достъпа до нета само в рамките на родината-тя направо го направи безпредметен дори за другарите.. Другарят Сидеров беше ядосан от принизяването по този начин на сайта Атака. Другарката Катюша беше свалена от ръководни постове и изчезна, но стореното от нея не се възстанови. Но и псевдодемократите, реакцията и безродниците понесоха щети, според нея..Тва аргументи ли са-мислеше си 0924165
Друг гаф? Реагираше винаги правилно на безбройните доноси за незаконно забогатяли, като си слагаше печата враг отгоре им. Такава беше ситуацията, изискваше здрава ръка. И той не се церемонеше, както не се церемоняха съдиите, бачкащи на три смени по съдилищата. Мнозина не можеха да докажат основния закон на Конституцията „Враг, до доказване на сетния изяден за петнайсетте години разруха лев.” Имахме нужда от ред, обещахме възмездие...
”Някой да го е наплюл пред др Сидеров! Абсурд, кой смее! „ -отхвърли таз черна мисла Каскетски...
следва продължение
.jpg)
