Имаше и нещо друго, което не му даваше покой.
Беше един тъжен и мрачен ноемврийски ден в първата година от Победата. Валеше сняг, който се стопяваше веднага и не достигаше до изхвърлената от окопа топла пръст. Копаеха нови противосамолетни скривалища и проектната дълбочина трябваше да бъде един и осемдесет. Каскетски случайно минаваше с волгата, но понеже беше свикнал да проверява всичко, слезе и видя, че трябва да се копае още по-надолу. Надзирателят нагло го уверяваше, че по цялата дължина е точно такава, каквато трябва да бъде „ Какво, искаш да премерим. За теб ще бъде по-лошо.” Каскетски взе разграфената на всеки десет сантима с черна линия върлина и почнаха да мерят, нагазили в калта; той, обут в ботуши, които винаги седяха в багажника на волгата, надзирателят-в гумени цървули, произведени в „Капитан Дядо Никола. На едно място измериха метър и седемдесет.. По нататък, където копаеха трима-висок слаб мъж с бледо лице и набола черна четина, бивш дипломат, и един младеж с кепе и градско , изтъркано сако(в онези години беше зле с облеклото, а служебно не им се полагаше) навярно направено, когато е бил университетски преподавател. Първите двама се ровеха из пръстта, докато третият, стоеше, опрял гърдите си на дръжката, като прободено от нея, в поза на чучело, бяло от снега, пъхнал ръце в остатъци от мръсни носни кърпи, увити като ръкавици(не му се полагаха). Очите му гледаха тежко и проницателно. Каскетски се загледа и позна и тримата. Бяха негови опоненти от времето, когато се дърлеше по форуми, а единият беше даже известен политолог. „Ха, тия как сме ги оттървали”-си помисли той. Сетне спря поглед на обувките им-само единият имаше остатъци от обуща, а другите бяха обути с партенки и гумени изрезки от боклуците на завода.
„ Какво си се размекнал, зяпло? Допълнителна норма ли искаш? А га яде големите кифтета ни рива а? Що не ме вика да помагам да броиш парите от Костовите фондации, а?
-Гражданино началник-помоли тогава бившият диломат тихо-опрости ни тези няколко сантиметра. Няма да успеем, нямаме никакви сили, а и времето..виждаш какво е..
-А аз заради вас да отговарям пред др Сидеров? Да отида на подсъдимата скамейка? Или да поставя програмата на партията за отвоюване на държавата от гадове като вас под съмнение?
Докато Каскетски измъкна краката от тинята си и издърпа летвата, тримата обърнаха лица къв него-брадясали, призрачно нереални, уморени..
Мъжът с тежкия поглед само промълви:
-Нищо, ефрейтор. И ти ще дойдеш на нашата..
Мина време оттогаз. Каскетски отдавна отиде на по-отговорен пост, надзирателят напусна, скривалището гозарязаха, защото нямаше пари да го доизкарат, но ето, тази фраза не му излизаше от акъла
-И ти ще дойдеш на нашта!

Нима тогава предчувстваше? Не, нищо такова, просто се зачуди на увереността на онзи. Той, Каскетски, не беше човек на словото, не беше човек на съмненията, обичаше нещата да са ясни, а ако не бяха – достатъчно му бе да си припомни тезисите на др. Сидеров. Но в някогашния неприветлив ноемврийски ден се замисли – какво превръщаше онези тримата във врагове? Уж хора като хора, даже симпатични, ако ги поумиеш и обръснеш. Какво разграничаваше патриотите като Каскетски от враговете на Родината? Какво караше заблудените в началото да наричат др. Сидеров фашист, фюрер, посредствен, ненормален, че и по-лоши работи? Как можеше да са толкова слепи?
.
Тогава Каскетски не можеше да си отговори на тези въпроси, не можеше и сега, очаквайки развода. Мислите му отново се върнаха към онзи ден, спомни си как Волгата летеше по разбития път на връщане от скривалищата и по стъклата пробягваше изкривеното отражение на околните полета. Тук-там се мяркаха превитите гърбове на земеделски работници, които вяло вдигаха и отпускаха мотиките. Каскетски мигновено се разгневи – “Така ли работите за Родината, ваш’та мама!” Спомни си, че тогава му се прииска да спре колата, да слезе и да им извика, но махна с ръка и се отказа.
.
“Променихме се, всички се променихме”, мислеше си Каскетски. Може би само др. Сидеров си остана др. Сидеров. Даже и др. Катюша се промени след победата, позатъпи се устремът и, изхаби се някак. Спомняше си как Катюша ведро дъвчеше дъвка на пресконференцията след изборите за 40-то, спомняше си как др. Сидеров, опиянен от победата и конфронтацията с некадърните журналисти, я извика при себе си и двамата дълго си говориха на четири очи. Помнеше и блесналия поглед, зачервените от щастие бузи на Катюша след разговора. Да, помнеше. А сега Катюша я нямаше, нямаше и дъвки.
.
“И ти ще дойдеш на нашата.” Откъде знаеше онзи безродник?

Ставането винаги беше трудно, особено зимата. Свит си в парцаливите останки от одеала, студено ти е, но знаеш, че като станеш е по-зле. И всеки път отгласът от някогашния дисциплиниран Каскетски караше 0924165 да става и, изправен до нара, да чака дежурния надзирател да отключи бараката и с вяли ругатни да изкара лагеристите навън. Втора зима караше в лагера и с всеки ден му ставаше все по-тежко да се отърси от неспокойния сън и да посрещне лагерното ежедневие.
.
Размърда се отново, наоколо се разшаваха и другите. 0924165 не толкова ги чу, колкото долови миризмата им. Първи стана съсухрения Морски – той беше в лагера от лятото и все още не беше заприличал на скелет, във фигурата му имаше нещо човешко. Морския говореше много и за разлика от 0924165 той знаеше за какво е в лагера. Още в края на втората си седмица той охотно разказа историята си. Бил от първите другари, верен на каузата и др. Сидеров още от времената на форумната агитация. С плам и непоколебима вяра в правото дело убеждавал безродниците и дегенериралите псевдоинтелектуалци в очевидното. Подлаган на присмех, репресии и гонения, неколкократно ебанван, той някак оцелял до Победата.
.
Др. Сидеров оценил заслугите му и го назначил за капитан на военния катер “Волни”. Морския с желания изпълнявал новите си задължения, които били да издирва и потапя турски риболовни гемии, навлизащи в териториалните води на Родината. За отличната си служба получил два медала “За плам в огъня” и един “За плам във водата” с почетен тризъбец.
.
Борил се така Морския за Родината и др. Сидеров почти три години. До една хубава лятна утрин, когато пред дома му спряла черна волга със затъмнени стъкла. Прибрали го и го съдили по бързата процедура. Доказателствата Морския не видял, но от съдията научил, че е получен донос от родолюбива гражданка. Приложена била снимка на която Морския позира, щастливо прегърнат с тъмен субект с неизяснена полова принадлежност (или “гнусно негро”, както се изразил съдията). Осъдили го за подронване авторитета на българския етнос и съучастие в създаването на материали с порнографско съдържание. В бързината на бързата процедура Морския не чул срока на присъдата. Когато попитал, надзирателят го пернал през устата.
.
Да, много му знаеше устата на Морския. Може би критиките му към др. Катюша бяха довели до положението, в което се намираше. Но поне му беше ясно за какво е вътре, не се измъчваше с въпроса “къде сбърках”. 0924165 му завиждаше за това.
.
Станал, значи, Морския, стои до нара и се хили, все едно е на хотел. Престана да се хили, когато Аско се изряза отново. Лека-полека станаха и останалите и се подредиха до наровете. Само 0924165 още лежеше. Знаеше, че ще си изпати, но не можеше да се изправи, отново го тресеше. Чу как дежурният отключи катанеца на бараката, чу как мърморенето му се приближава: “... мамата ... педалчета ... гадни предатели...”.
.
– К’во си се опнал кат’ принцеса бе, чифутска подлого! – изригна до него надзирателят и го ръгна здраво в ребрата с палката. – Веднага да ставаш, че ти ибах мамата предателска. Как ви търпи др. Сидеров такива като тебе на лицето и на опакото на земята! Добра душа е той, ама аз не съм, тъй че ставай или ...
.
0924165 не можеше да помръдне, само гледаше тъпо към дежурния.
.
– Ще стане, другарю надзирател, ей го на, вече е станал! – притече се на помощ Морския, като се опитваше да смъкне 0924165 от горния нар. Успя някак, успя и да го подпре криво-ляво на нара.
.
Надзирателят злобно ги изгледа:
.
– Убу, днес съм в добро настроение. Оправяй го и до 5 минути да е в ред. Иначе и ти си загазил, капитанчо! – после се изхрачи мазно, врътна се на пети и излезе от бараката.
.
– Махна се, мръсникът му – промърмори Морския – ама и ти се стегни, че лошо ни чака...
.
0924165 само поклати глава:
.
– Не мога, брате, отивам си.

Трябваше да се стегне, да стисне зъби. Трябваше да подчини на волята си това 70 килограмово тяло и да стане: да напрегне нозете, ръцете, раменете си от покоя, в който бяха започнали да потъват костите му и да застави мускулите да заработят, за да се изправи и облече и да измине познатия път по коридора на бараката. Болката която го беше поизоставила, отново се активизира и блъскаше в главата му периодично на няколко пулса. Като някакво зловещо заклинание го блъскаше –„ и ти.. ще дойдеш на нащта ефрейтор”, докато в желанието да я избегне отново го хвана унесът..
Пълзеше. Някакъв тунел в някаква бетонна тръба и той пълзи по нея, стените на тръбата бяха от арматура и се закачаше понякога в нея и острото желязо винаги го бучкаше в дясната, болната страна. Пълзеше, но повече от всичко усещаше тежестта на тялото си , притискащо го до земята. Се едно носеше чувал с железни отпадъци, както когато разчистваха пораженията от натовските бомбардировки. Скоро разбра, че заради тази тежест не може да се изправи, но сега целта му беше да прекоси този тъмен проход, за да си поеме дъх и да излезе на светлината. Заработи по енергично с лактите и стъпалата и май напредваше успешно. Изведнъж почуства как олекват нозете му, сякаш ги бяха надули с въздух, но с гърдите и главата си продължаваше да бъде притиснат до земята. Тогава си помисли, че може и да се измъкне на въздух, стига нозете му да се повдигнат и да се повдигне на ръцете си. Кръвта изцяло напълни главата му от усилие, ръцете му се изпълниха с неочаквна сила и още миг, още малко- и той се измъкна от тунела..


Светлина, райско блаженство, кристалносин ефир-всичко това само за миг го докара до екстаз. Усети се как се рее лек и безплътен над София Усещането беше вълшебно..
Ето я Триумфалната арка, построена в чест на освобождението на Македония. Завършиха я за месец, с труда на хиляди безродници, даже и той взе участие, но добре, че не се нае с главния проект, защото др Сидеров даде на съд и обесиха гл архитект за далавери и спекула с материалите. Идеята беше на др Сидеров и се базира на негови проекти от годините на борбата..Строена е от гранит и има обем милион и 365хил, 868 кубически метра- се беше втълпило от кинопрегледите в главата му. „Триумфалната арка в Париж може да се вмести в тая 25 пъти....ширината й е 94метра, а дълбочината 58-продължаваше да му излизат като на екран втълпеното от медиите- върху вътрешните стени са издълбани със златни букви имената на сидеровите съратници...”
Интересно, мене дали са ме махнали... а морския ил Катюша...
Понесе се над дългия Булевард на победата.Построен бе по проект на министър Минчев след бомбардировките и е по широк от елисейските полета в Париж..
По-широк..по дълъг..помисли си Каскетски..няма отърване от парвенюшките ни комплекси..нищо няма стойност, ако не го сравним с чуждото..
А набитото в главата му продължаваше...”Гледката към Витоша от този булевард се смята за нашето от чудесата на Света...” И действително беше величествена. Река от .светлини, благодарение на евтиния ток от Козлодуй. В дъното се възправяше величествената сграда на Палатът на Сидеров..Хм, прилича на планина, помисли си Каскетски..
-Безродник гад 0924165-грубо го разтърси някой..Три денонощия карцер с извеждане..