Прочетен: 9046 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 24.07.2008 21:03
Унесен в привичните лагерни шумове, 0924165 отново се загледа в блестящата цепнатина и слънчевия лъч, който се промъкваше през нея. Тънкото снопче светлина бавно, почти незабележимо, се придвижваше по пода...
.
0924165 не знаеше колко време е стоял така, когато чу подрънкване пред вратата. В долната и част се отвори малка вратичка и нечия ръка побутна вътре гаванка. 0924165 знаеше какво има в нея – половин черпак от безвкусната, безцветна каша. Нямаше сили да допълзи до там, нека си стои. Онзи отвън още не си отиваше.
.
– Шъ ядеш или нема да ядеш? – 0924165 позна този глас, това беше надзирателката Вефка.
.
Неволно си представи отпуснатите и телеса и отново му прилоша. Чувал беше за нея Каскетски още преди да влезе в лагера, беше чел и досието и – една от първите тайни симпатизантки на др. Сидеров, по-късно вербувана от службите. Във форумните времена Вефка подстрекавала безродниците едни срещу други. Следяла и симпатизантите да не се отклоняват от правото дело.
.
– Като си такъв, аз ще си похапна. Мляс. Тая каша, знаеш, не е от най-добрите, ама като няма друго. То има де, но аз си изядох порцията за днес. Ох, че гадна кашица, ще се карам с готвачката. Мляс. Да де, то пък нямаме готвачка. Ей, ама много си мълчалив бе, тука всички сте едни такива – мълчаливи. Ех, а какви манджички имаше едно време, ех! А каква бакла! Ти ял ли си бакла бе, безродник? Няма вече, заради вас навярно. А знаеш ли кой ми беше любимия ресторант? “Тино” – разумни цени, пък даваха еййй такива порции! Да си оближеш пръстите! Ама затвори, продукти ли нямаше, клиенти ли... Е хайде, със здраве. Ох, то пък какво ли ти пожелавам здраве на теб точно. Пфу.
.
0924165 чу как вратичката се затваря.
.
– Айде, а утре пак ще дойда да ти донеса храната и да си поприказваме.
.
Отмалата отново връхлетя 0924165 и той изпадна в безсъзнание.
Тъмнината, влагата, студа и огромнте плъхове в карцера бяха ужасяващи и можеха да влудят всеки. А 0924165 освен че беше зле от болката, но беше и изтощен и изнервен. Никога дотогава не беше си представял, че в свободна България през 21ви век, родила толкова чутовни герои, маркови патриоти и др Сидеров, може да има такова ужасяващо място. Карцер-кво да ви го описвам? Килия три на два, с малко прозорче на вратата. Но това, което беше най мръсното в цялата история е, че именно той проектира лагера и килиите за него бяха само малки правоъгълничета. Даже смъкна един метър от стените, за да икономиса на др Сидеров материал. Материалът отиде другаде, разбира се, но стремежът беше благороден, а реаализацията по инерция. Чак се ужаси вечерта, след като изпрати камионите в собствената си вила, но жребият беше хвърлен и стореното-сторено; добре, че не го изпя накой бдителен гражданин. Каскетски предварително беше изчистил околността на вилата си от опасни eлементи-безродници, а ся се оказа, че и шофьорите на камионите излязоха национални предатели..
Тишината беше влудяваща. Лагерниците бяха излезли по обектите. Гумените надзирателски цървули не издаваха никакъв шум
Едно , двее, три, кръгом, едно, две , три кръгом .. Сетне се отпусна на цимента и се унесе в спомени..
Как се сбогува с малкия. Той беше на тати момчето, негова първа слабост. Когато го арестуваха в пет сутринта, уж си търсеше дрехите, но влезе да каже на детето сбогом-младият фелдфебел от патрула се усети, но все пак Каскетски не беше кой да е и благородно си притрая.
Стаята на момчето приличаше на команден пункт. Сглобяеми пластмасови самолети на Български орел пикираха и се сражаваха, върху едната стена имаше картина на Балканският полуостров с разноцвети карфици, обозначаваща бойните части. Върху другата стена бе окачен групов портрет на генерал Димитър Стоянов-младия командващ доброволците в БА, изпънал дясната си ръка за поздрав пред др Сидеров във военна униформа-ах как седеше униформата на др Сидеров, как му блестяха ботушите, как безупречно му седеше униформата на изпънатат снага, каква мъдрост имаше в побелялата му коса, подаваща се от фуражката с висока кокарда.. Каскетски неволно се изпъна и вдигна ръката си за поздрав..но се усети, че сега моментът е друг.
Момчето кротко спеше. Стаята не кънтеше, както обичайно, от звуковата картина на неговите игри:
-Това са нашите самолети Сид1 –ррррррр. Те са руски самолети Миг 17, които др Сидеров модернизира до неузнаваемост и са суперски-опс, тате, извинявай, най-добри. А това са противовъздушните оръдия на безродниците-врагове.-Към небето се устремиха жълти пастелни линии-Бам бам, прааас, бум-бум ей ся ще им изпия кръвчица ...Огън! Безродниците ги снабдяват гадните американци, но нашите са по –добри..Атака, атака, атакааа!!!
Баща му рядко му правеше забележки, но за езика винаги. Суперски беше опасна дума, но детето не можеше да я забрави, като гаден трън в петата от времето на Разрухата. Беше опасно синът на гл. Багатур на окръга да говори с чужди, вражески думи. Имаше закон за чистотата на езика и др Сидеров лично „разписа билетите” за лагера в Белене на стотина гнили интелигенти-журналистчета-отворковци, разни лайкаджии и дървени философи от забранени сдружения за права, разни хелзинкски комитети и прочие сган.
Но сега беше тихо и детето спеше сладко, като помръдваше леко с устни. До него имаше разтворено списание. Каскетски се зачете:
„Войникът тихо пропълзя до телената ограда, пазеща картечното гнездо. Няколко огнени изривания и смъртоносният език на горящата смес неутрализира безродниците.”
И по –надолу.
„Искам да се бия за силна България и никакви гадове не могат да ни уплашат и разколебаят: това са думи на младият лидер на Сидерова младеж, заснет на Парада след бомбардировките”
Каскетски понечи да събуди детето, но се отказа. Само го погали по челото. Не такова сбогуване си беше представял преди минута, но нямаше време за друго.
-Хайде, другарю..-фелдфебелът се разкъсваше между страхопочитанието и омразата-хм, хм, тръгвай, предател
Епилог
– Хайде, деца, достатъчно прочетохме за тази вечер, време е за сън.
– Но дядо Зе, не може ли само още малко!
– Утре – усмихна се дядото и погали внука си по чорлавата коса.
– Дядо, а тези неща наистина ли са се случили? – попита внучката.
– Някои – да, други – не. От всички ни зависи да не се случват, от вас най-много. Ще разберете като пораснете.
– Аз и сега разбирам – намуси се момчето – само че като порасна, ще стана астронавт и ще отида първи на Марс!
– Спете сега. А утре, ех, утре е ново начало.
.jpg)
И започва от днес!
02.02.2012 05:31
This is my homepage - http://jskdh5jkd7djh4.com/l
03.04.2012 06:57
http://yourreplicawatches.net/brand/Icelink/ - Icelink Replica Watches - replica swiss watches
<a href="http://yourreplicawatches.net/">buy replica watches in the us</a>
http://yourreplicawatches.net/ - best replica watches sale
20.10.2012 08:21
30.10.2012 03:14
03.11.2012 07:55
03.11.2012 08:47
03.11.2012 13:10
03.11.2012 21:52
03.11.2012 22:52
05.11.2012 08:37
us49 http://cialisonlinecan.net/#ow65 buy online cialis <a href=http://cialisonlinecan.net/#cg27>cialisonlinecan.net</a> buy cheap generic cialis in online drugstore
