„Представете си, че 7-8 хиляди човека са убити от сърбите-това просто е невъзможно”- твърди военният журналист от ББС Джонатан Рупер, който е бил свидетел на станалото. Той твърдо се обявява против официалната гледна точка, изработена от НАТО  и САЩ ” Ако отчетем, че известното ни число хора са извозени от Сребреница, то с убийството на 7-8 хиляди човека градът става 46 хиляди, но това просто не е вярно.” Този факт се потвърждава  и от една от съдиите на Хагския трибунал Патриша Волд. От официални  статистически източници, в т. ч и американски, излиза, че там са живели около 37 000 човека.

Провери тук

Проф. Майкъл Мандел, професор по  международно право  в Йорксия университет в Торонто твърди, че. „Разговор  за убити от сърбите 7-8 хиляди мюсюлмани, каквото е становището на Хагския Трибунал - не е подкрепен с никакви доказателства.." Мандел уточнява че трибуналът  е потвърдил ексхумацията на 2 028 тела.  Тези хора са убити  в боевете между сърбите и 28-ма дивизия

Съвсем подробно за боевете и събитията-провери тук

Видеокадрите, показани на Хагският трибунал, на които  сръбски  паравоенен отряд действително разстрелва шест човека не потвърждават, че сърбите са убили още  7 хиляди.

И откъде, все пак, се е появила тази цифра? Следва да се отчете, че погребения в общи могили и гробища са ставали  и в първите три години на войната, когато в района е зверствал Насер Орич. Той показвал на кореспондентите на „Вашингтон Пост” –Джон Помфрей, и на журналиста от „Торонто Стар”  Бил Шилер снимки на собствените си злодеяния, сторени в сръбските села около Сребреница.*

Шилер написал тогава в  репортажа си,  „Орич – най-кръвожадния убиец” „Всички тези снимки той ми показа на мен сам, когато седяхме в дома му през януари 1994. Аз с ужас разглеждах шокиращите кадри и особено това, че той ги наричаше „Най големите хитове на Насер Орич”.  Аз видях на тях множество трупове, запалени домове, отрязани глави и бягащи хора”.

Ето какво пише в книгата ”Войните в бивша Югославия”

"Мюсюлманската пропагандна машина заработи с пълна пара. СМИ бяха запълнени със „свидетелства” на бежанци, описващи убийства, изнасилвания и мъчения, извършени от сърби и наемници от гръцки и славянски произход в Сребреница, трупове на жени и деца, лежащи по улиците на града и др. подобни твърдения, намесвайки дори югославската армия в това. И  в Поточари и в Сребреница веднага се направили видеофилми, на които обаче няма ни трупове, нито лошо отношение към мюсюлманите.Не потвърждават подобно нещо и миротворците. Обратно- присъствието на  генерал Младич прекратило започващите случаи на мародерства в мюсюлмански домове.. Такива  случаи  е имало малко, но участниците са били наказани. Наблюдателите от ООН, които са били в анклава  в началото на евакуацията отбелязват високия ред и дисциплина на  подразделенията на босненските сърби. Съвсем щателно, в присъствие на наблюдатели от МЧК се провела проверка на мъжете в съпричастие към военни престъпления

Така лидерите на Босна накрая се сдобиха със същия този прецедент, за който Изетбегович говори с Клинтън-"сръбската войска влиза в мюсюлмански град и избива повече от 5000 човека". В такъв случай идва ред на обещаната интервенция на НАТО Нужно било само  малко да се коригира цифрата на загубите  на 28 ма дивизия  и да бъдат представени  като " невъоръжени бежанци".Това е било достатъчно лесно, защото никой не е контролирал условията на пробива на мюсюлманските подразделения  от Сребреница

Самите сърби проведоха собствено разследване и допълнително наляха вода в мелницата на мюсюлманите, потвърждавайки наличието на случаи в Сребреница на раздаване на правосъдие от техни войници към пленени мюсюлмани, при което са били убити не повече от 100 души.Но подобни инциденти се случват навсякъде, където има война. Все пак следва да се има предвид, че много от сръбските войници, особено от братунечката бригада бяха от района на Сребреница и бяха загубили свои близки в периода 1992 - 1995г., жертва на кървавите набези на мюсюлманите на Орич.

ООН също публикува списък с 10 000 имена на мюсюлмани от Сребреница, избити от сърбите  по време на пробива, потънали в река Ядар, ранени и умрели от раните си или безследно изчезнали. Впоследствие, след войната специална комисия провери този списък, при което се оказа, че 2000 имена  елементарно се повтарят, а други 5000 имена са на напуснали този район мюсюлмани преди 1995г. Имало и такива, загинали във военни действия 1992-1994. И така, в списъка останали 2000 човека. Само загинали. Отбелязваме, че отначало, в списъка имало и умрели от рани и безследно изчезнали. От тези 2000 в боевете при Сребреница сърбите убиват 100. Остават 1900. Толкова са бойците на 28-ма дивизия, загинали при пробива, в кървавите сражения със сърбите Каменица и Снагово. В  тези райони бяха открити масови гробове на  босненски войници които СМИ по цял свят нарекоха  "масово погребение на мюсюлманите, убити в Сребреница".Селяните  от околностите на  Каменица и Снагово разказват, че след боевете цялата околност била в трупове на мюсюлмански войници. Била 30 градусова жега  и зловонието задушавало. Затова ги заровили в обща могила.

 Мюсюлманските СМИ и след тях всички по целия свят  без никакви уговорки  взели списъка на ООН и записали 8000 жертви на разстрел невъоръжени хора. После босненците и съюзниците им от Запад раздуват жертвите на разстрел на 10 000. Тази лъжлива цифра седи  и днес  на паметника на „геноцида над босненския народ в Сребреница” Този паметник на информационната война включва имена на несъществуващи хора, хора, загинали до превземането на града и загинали на други фронтове.

 След войната комисии на ООН много пъти претърсваха района между Поточари и Тузла в търсене на масови гробове, при което, за 10 години  действително бяха открити такива с останките на около 2000 души  Част от тях е възможно да принадлежат както на сърби, убити през мюсюлманските инвазии 1992-1994и на босненски войници, загинали по тези места  по същото време. Но въпреки тези факти, през следващите години митът за Сребреница, като една от най-широкомащабните медийни лъжи легна като клеймо върху целия сръбски народ и стана оръдие за изнудване и шантаж на цяла една страна.

Чак през 2007г. международният съд в Хага се произнесе, че Югославия няма вина за станалото в Сребреница и че този случай не може да се квалифицира като геноцид

Послеслов:

Генерал  Радислав Кръстич, командир на  Дринския  корпус, бранил  Сребреница, е осъден от Хагския трибунал на 45 години затвор,  а сетне  този срок е намален  до 36 години. За  "помощ в извършването на геноцид", факт  който изобщо не е доказан! Напротив.

Дражен Ердемович, хърватин, наемник, е осъден  от съда  в Нови Сад (Сърбия). Предаден в Хага, където признава че  лично е  убил 80-100 мюсюлмански пленници е в вече на свобода.

Неговият съучастник Марко Бокшич, хърватин, наемник е хванат преди няколко месеца   Бостън. Преследва се в САЩ  за нарушение на емиграционните закони.. Карла дел Понте  не го изисква  в Хага.

Насер Орич –главорезът, виновен за смъртта на над  3800 сърби, много от които убил лично и сриването на над 200 села, бе осъден на първа инстанция на две години затвор за военни престъпления срещу сърби през 1992-93 година. Комисията подчерта, че няма съмнение, че между септември 1992 г. и март 1993 г. срещу сърбите, държани в двата затвора в Сребреница, са били извършени тежки престъпления. Орич бе оправдан по всички други обвинения, включително пряко участие в убийствата и отговорност за "неоправданото разрушаване" на сръбски домове и имущество. Апелативната камара на Хагският трибунал се произнесе,  че правните изисквания за доказване на престъпната отговорност на Орич не са били изпълнени. Затова отмени неговата присъда и го обяви за невинен.

На следващият ден, след поменът на на загиналите в Сребреница на военното гробище в Братунец се състояло полагане на венци на паметника на 3500-те сърби, убити от ръката на Насер Орич в селата Залазье и Биляна и споменателна литургия. В траурните мероприятия участвала делегация на  ръководството на РС начело с Драган Чавич и други високопоставени лица от страната. За разлика от мероприятията в Сребреница, около паметника на жертвите на геноцида  в Братунец  не присъствал нито един представител на международна организация.

Нямало ги и журналистите-над 157 екипа, които жужали предните дни в Сребреница.

"Двойните аршини  не работят за политиката на примирението-казал в своето слово члена на Президиума  на Босна и Херцеговина Борисла Паравец.” Трагедията в Босна и Херцеговина  не може да се разделя  на само  сръбска или само  мюсюлманска”

........

*В нета има данни, че дори е набил жителите на цяло село на колове, като граф Дракула-но не можах да ги проверя

Източници:

1. Войните в бивша Югославия-Борис Танев, българин -вж линковете по-горе. С редакции и допълнения от оригиналния източник Александър Йонов, руснак http://artofwar.ru/i/ionow_a_a/text_0010.shtml

2. Уикепедия-Ратко Младич, Радислав Кръстич, Насер Орич и др

3. Александра Филимонова(рус)-вж линка в част 1

4.В Азаров,рус-статията Сребреница, в очакване на крайната истина http://www.pobeda.ru/content/view/2433
и др

За съжаление, днес сме 21 ви век. Ако бяхме по-рано, щеше да е мн по добре за много демократи. Сори.



Тази снимка е специално за др Радев. Тя е от сайта на Звонимир Трайкович, военен съветник на съдения днес Карджич, който бил командирован от него специално за евакуацията на битите, убити и изнасилвани бежанци в Поточари, тоест, Сребреница. Тук виждате колоната, която според Уикепедия е била подложена на двудневни зверства,  в края на които били отделени мъжете  и момчетата над 13 от жените. Жените оцеляли физически-казва Уикито, сиреч ГББ, а мъжете били изтрепани.
Наистина е геноцид-толкова много мъже и жени на толкова тясна улица. Блъскат се кой пръв ще се качи на рейсовете.  Въпреки, че имало  50 рейса, командировани от цяла сръбска Босна. Всичко станало за  по-малко  от 3-дни-12-14.07.1993,  през които 25 хиляди души трябва да се извозят. Накрая направили протокол-вж Сребреница -2.
 А НАТО възстановило горивото-все пак, ембарго, нали, имало е остър недостиг на гориво..
Може би това е геноцида-да караш толкова хора да се блъскат на тясно пространство -ми просто в Сребреница имало две улици и 30 хиляди мюсюлмани, които са на тях. Няма ревове, няма ужасени, няма нищо, освен познатите ни от соца гледки сутрин по спирките.
На 14. 07.1993-холандският корпус, който свършил задачата си да охранява и съпровожда рейсовете с бежанци до Тузла и  Жапа- др анклав, като се върнал до Сребреница, не намерил никакъв жив мюсюлманин
Ми това изречение  е верно, др Радев. Значи, всичко е верно! Так держать, бягай да докладваш и да вземеш премия.

Спокойно.И "6 000 000" ще станат.Стига толкоз коментирах по темата :)

Хъм, може да си наемник?Примерно, няма какво да работиш и отиваш в някоя държава, където има гражданска война.И там започваш да се биеш и ти плащат добрЕ?
Кеееф!!!

Позволявам си да цитирам тук написаното от един голям сръбски писател, Бранислав Нушич, в неговата Автобиография. Преводът на български е от Боян Ничев:

"Искам между другото да обърна внимание върху още нещо. По времето на моето рождение и дори малко по-рано сред народите на Балканския полуостров се е зародила идеята за сближение и обединение, за да могат те с дружни сили да се захванат за общото освободително дело. Изглежда, че аз съм бил нещо като пръв опит на това сближение, тъй като представлявам един вид живо въплъщение на единството на балканските народи. И ако не бях задължен на сръбската народност за млякото, с което съм закърмен в първите си детски дни, кой знае дали днес не щях да бъда вече застрелян като гръцки министър, или дали нямаше като фалшив румънски княз да пилея по световните курорти парите на стари френски вдовици. А може би, поддържан от разни чужди държави, щях да водя чета кръвожадни бандити по албанските планини, очаквайки удобен момент, за да съставя министерски съвет от бандата си?"

Бележка: Бранислав Нушич - потърсете в Уикипедия кой е бил той :-)

ще се наложи да ви отговоря И тук. Но не по един и същ начин, както на другото място, на един и същ текст. Или вие мислите, че казвате нещо фундаментално, което трябва да се повтаря, докато го запомним.
"И ако не бях задължен на сръбската народност за млякото, с което съм закърмен в първите си детски дни, кой знае дали днес не щях да бъда бизнесмен някъде по белия свят, или като добър психиатър да вадя сума пари в сеанси над комплексари, с претенции да са журналисти, интелигенти или всья остальная псевдоинтеригентска или псевдодемократична общност. Но тъй като съм патриот и задължен на това мляко, трябваше да го браня от хора, с които до вчера бяхме приятели. Които изведнъж решиха, че ние сме им задължени с нещо. И сега, аз плащам за това, че бях добър сърбин, добър гражданин и просто човек. Ще бъда съден едва ли не като Исус, за да оправдая една политика на агресия над моята страна- и то със задна дата."
Ха сега вие ми отговорете кой би казал този текст. Има го не само в Уикепедия

Скъпи Взе или Зее Мария или както там и откъдето идва твоето име, което освен странно объркана, раздвоена, замъглена личност, демонстрира и един изключително скучно воден живот.
Въпреки че изпитвам жалост към теб, като към твар, която не може да разбере защо се е пръкнала на тази земя, би трябвало от тези страници да се разбере, че между пропагандата, която четеш между четирите стени на сивата си стая, и това, което става по големия широк свят, разликата е като от САЩ до Владивисток.
Вероятно до сега не си чувал този израз, но и да си, със сигурност си го разбрал толкова, колкото и цитата от Нушич, за който пък и нищо досега не беше чувал.
Странно как ние, хората понякога се занимаваме с лудостта на персони, които в детството си не са получили достатъчно любов.

Предполагам освен това, че няма да изтриеш този коментар, защото половината не си го разбрал.

скъпи анонимен Ачко (за мен всички сте Ачковци), смятай го като метафора. Изглежда много те дразня, но не мога да ти помогна-светът не може да се промени, промени ти себе си.
Благодаря за компетентния психосоциален профил, който си ми направил. Искаш ли да ти направя и аз? Струва ли си, дете? Очевидно не, защото голямата ти лична драма е, че си си самодостатъчен. При това суетен, надут и тъп-по точно ограничен и комплексар. Инак как би направил гениалните си прозрения за знанията на някой за Нушич, Владивосток и Ванкувър. Комплексите, Ачко, идват от боя в детството ти-каква любов? Майката лоша, бащата го няма-позната соц история от хиляди соцсемейства-не плачи.. Вмени на другия собствените си драми-викай за крадеца, който викал дръжте ...Това е познато колкото света, драги интелектуалецо, цитиращ Нушич. И понеже си млад, зелен и аджамия, те предупреждавам-не се хващай с мен-знаеш ли колко по умни и велики от Нушич имам в склада от цитати? А те и мързи-инак щеше да знаеш, с кой се хващаш.
Апропо, Зе Мария е името на, примерно, един бразилски десен защитник. Автентичен десен защитник, а не слуга. Не слугинаж с обратен на левите знак-десен болшевик. Нещо далеч повече-това, което трябва да бъде.
Името означава "Песента на Бога"-не знаех това, като си го избирах. Виждаш ли- и това не знаех...

който цитирате неспирно, ще трябва пак да ви разочаровам. Аз предпочитам по темата Стоян Михайловски, който си е нашенец, па вижда нещата така: " Да се говори за цивилизация на балканските народи е цяла аномалия. За тая цивилизация няма две мнения между разумните хора: тя е лъжовна. […] Робували дълги столетия, газени от своите боляри, от византийците, от османлийците, от фанариотите – оприличавани на жива човешка стока, безсловесно стадо, – балканците са станали негодни за интензивен вътрешен живот, за живот идеен, за живот, плодотворен от светли мисли и мощни чувства; у тях липсва всяко понятие за социална дисциплина, за морален ред, за расова солидарност, за народен дълг. Те живеят чисто материален живот, сиреч не живеят, а животарят, животинствуват. Те ценят само едно достойнство, само една способност у човешкото същество – хитростта; да се превръща чрез грабеж общото благо в частно благо – ето що минава у тях за върховно изкуство и за най-потребно знание. Това са двуноги вълци”.
Михайловски, С. Божествен размирник. Философска поезия и проза.
Никга не е късно да си попълните пропуските в download образованието.
А ето ви и самият Яворов: "Па струва ли си това племе да се грижи човек за него? Кой ме скъпи? Кой ме обича? Само 5-6 души приятели срещу цяла армия хора, които ме гонят и мразят. Не, не! Целият ни род е такъв! [...] Сега ще направя друго: ще оставя завещание - всичко, което съм писал, трябва да го изгорят на гроба ми. И тоя гроб няма да бъде у нашенско: ще замина с трена, на Цариброд ще си избърша обущата от праха на българската земя и там, в Сърбия, ще си тегля... Нека там ме заровят: това ще ми е отплатата за всичко, което понесох... Това е най-хубавото, което мога да сторя; не искам окалян и гладен да загина като просяк из софийските улици."
Чети, говедарче-беше препоръчал пък дядо Вазова.
Айде, от мен толкоз http://liternet.bg/publish4/vtodorov/znam/vyvedenie.htm
До всички читатели: Съжалявам, но ограничих достъпа на анонимни коментари в блога.
Направих го, поради съвета на същия този Стоян Михайловски, направен преди близо 90 години, който достатъчно се е напарил от разпри на тема балкански страсти.
Той гласи:
"Ограничете суверенитета на невежите!"