Българските фермери са докарани до пълно отчаяние. Ако сме честни-това е дереджето и на всички бг земеделци. Ще кажете-пазарна икономика, оцелява този, който произвежда с най-малко разходи и най-ниска себестойност. Само , че нещата са доста по-сложни.

Българското земеделие е в криза още от времената на Беров. Яростната съпротива на комунистите срещу реформата  в земеделието върху собствеността на земята замрази смъртта на  непазарни субекти-като кооперации, бандитски окрупнявания чрез покупки,  аренди и прочие.  Цялостното обслужване на  продуктите  от земеделието чрез лекарства, фуражи,  силози,  бази, преработване и т.н,  се пое от съмнителни бизнесмени с розов оттенък. Като последствние, те наложиха монополно високи цени на  продуктите, извивайки ръцете на производителя с монополно ниски за произведеното от него. През цялото това време те наричаха този рекет пазарна икономика. Примерно, миналата година дигнаха олиото на над  европазарни стойности и стана по скъпо от олиото в Испания и половин Европа. Производителят на слънчоглед не усети нищо. Олиопреработвателите бяха наказани за картелно споразумение, но може да не се съмнявате, че глобата я платихме пак ние.

Атакуваха и чрез млякото. Тогава за три месеца млечните продукти се повишиха със 70 процента от около 3 лева на 5 и нещо-а изкупната цена на млякото с няколко стотинки. Днес, при повишени цени на енергиите и повишена инфлация, сиренето не мърда от приблизително четири лева.

С думи прости фермерите няма да постигнат нищо. Защото колкото и да протестират, земеделието  у нас е на други, непазарни механизми, върху които те не могат да влияят. В другите страни  схемата е проста-протестираш, спираш да предаваш млякото, изливаш го, а  тези, които им трябва, чупят пръсти и развързват кесии. У нас-протестираш, те внасят сухо мляко и концентрат, фермерите остават без мляко и без пари. На туй отгоре чиновниците от МЗ, пред които се молят, са случайно подбрани хора със съвсем други задачи там-те директно отправят жалбите и воплите към арменския поп. Те са там да пазят интересите на тези, които са ги поставили, а те пък са комбина с тези, срещу които…

Но има нещо друго, което може да се направи веднага. Да махнат Жеката  и реформират ветеринарията.
Човек, като натрупа малко житейски опит и почва да се ориентира още по лицата на хората, които среща. Може да се затрудни от по интелигентно излъчване на някому, или от красиви, но  лъстиви тънки черти-тогава идва помощта на артикулацията, жествете,  движенията. За Жеко Байчев всичко е ясно от пръв поглед и лъжа и измама няма-това е той, с целия му блясък.” В България има информационен регистър на животните”-опровергал той животновъдите, които го обвинявали, че заради него не можели да вземат субсидии от ЕС. Тук е прав-има такава система. Тя се прави петнайсет години, а лично той я прави от осем. Изхарчиха се милиони евра на данъкоплатците от ЕС и от Бг-а резултатът е съмнителен. Валя Ахчиева направи няколко репортажа, от които е ясно, че всичко е парлама. Докторът на село води една тетрадка с кравите, на които е раздал марки и вкарал в системата и  толкоз-когато дойдат проверяващите ги показва. Тя, системата, обаче, няма нищо общо с истинското дередже. Двойното счетоводство от соца е непомръднало, защото и хората са си същите-от колективизацията. От едната, втората и третата срана-тоест, фермери, преработватели и доктори. Едните лъжат, че не слагат боклуци и вода в млякото, другите лъжат, че отчитат движението на животните, третите лъжат, че плащат на първите. Сървърите на системата струваха милиони-показа Ахчиева, а не работят. Всеки знае колко струва един сървър. Просто там се усвоиха едни огромни пари, а резултат няма. Без контрол на животните-ЕС през крив макарон. Защото тъпите европейци искат да знаят маслото, което ядат от чия точно крава е.Кой я е доил, кой е сложил в млякото нишесте и кой го е преработил после-кой носи отговорност. У нас никой не носи отговорност за нищо и си плуваме във фекалиите на всеобщото безгрижие.

По старите читатели помнят, как тотото беше ръчно преди много години. Когато, преди петнайсет и повече години го взе една гръцка фирма, тя свърза хилядите тотопунктове по села и паланки за месец. У нас компютъризирането на  държавна служба-митници, граници, ветеринария-отнема десетки години.

Жеката да си ходи не само заради това-а заради  нищото, което се нарича тази армия от чиновници, които лапат огромни пари, а насреща няма никой.

Само, че кой ще го смени. Герб, представете си, гласят Мирослав Найденов за министър на Земеделието.

Е, тогава вече ще я овапцаме хептен. За него сякаш е написана песента от Златния Кос за номенклатуреца. Напорист въздухар на бял кон, който до каквото се докоснел, ставало пустиня-беше припева й. Можем  доста да ви разказваме, но  не е нужно-просто се огледайте. Вижте как се справи с уличните кучета,  и си спомнете  кво говореше лани. Сега е подхванал котките-зер, кучета не останаха.

Там, в тази партия лансират именно такива-като патрона им. Бог да ни пази!