Под това заглавие уважаемият от мен Бойко Пенчев написа статия в Дневник, която, съвсем естествено събра огромен интерес. Най-напред, трябва да поздравя автора за изключително тарикатски написаният текст.
По блестящ начин той прави обобщението, че понеже, видите ли, болшинството от българите били на страната на Русия във интернет форумите, то от това следва, че те просто са русофили.  Прави обобщение, че всъщност в конкретния случай не иде реч за именно този казус, а за отдавна съществуващо разделение между фили и фоби. Фобите са против Русия-филбите-за.Тоест, ако си на страната на Русия в конфликта й с Грузия-ти си фил.

По същата причина можеше да припише на българите и сърбофилия по случая Косово или агресията на НАТО върху Югославия. И да направи обобщението-сърбофилия, равна на русофилия, равна на американофобия. Да попрелисти Торо, (всички хора се стремят към равенство), Фром-бягат от отговорност и още редица други и да заключи-да, масата, понеже е ленива, върви по линията на най-малкото съпротивление и  е естествено назадничава.

Ние това много добре го знаем...

Е, да, ама аз съм русофоб-точно на него не е нужно да му давам доказателства за това, а съм твърдо за  стореното от Русия в този случай.

Тогава трябва да ни сложи в една кола със Солженицин, Вацлав Клаус и две трети от прогресивния свят, които не приемат за морална позицията на САЩ по казуса Грузия и осоено начинът и на пропагандно интерпретиране от проамериканските медии. Апропо-Солженицин русофил ли е, или русофоб?  Защото преди 17 години го изгониха руснаците заради книгите му и заклеймяваха като предател на Матушката, а сетне и американците. Буш и Путин еднакво скърбели за него. Сега, според прогресивната немска преса излиза, че понеже  Путин и Солженицин се разбирали добре, той е  панславист и голям руски националист. Нали  писа за него такива хубави неща?

Този контекст е хем дълбоко неверен, хем грозно  манипулативен. Напъхвайки конкретния случай в удобната формула русофилство-русофобство, авторът избягва очевидния разговор за естеството на нещата и най-вече за тяхната морална оценка. Защо ли? Защото там нещата са хлъзгави. Нему не му се води спор за моралната оценка на казуса Косово,  довел до казуса Грузия. Болшинството от хората, обаче, са свикнали на разсъждения и оценки по остта-добро зло, като вариант на дилемата правилно-погрешно, добро и лошо. Допустимо и недопустимо. Добрите и лошите

Такъв тип разсъждения,обаче са другото име на добре познатите ни от Кант  прескриптивни съждения морално-неморално.

Тоест, да обясня с думи прости: хората оценяват :

-че войната е ужас

-че който я започва, се нарича агресор

Тогава агресорът е лошият, а жертвата-добрият.

Общественият морал на мнозинството от хората   няма никакъв проблем да идентифицира, въпреки (или дори и заради) серията пропагандни хватки кой е моралния победител в дилемата Косово, защото то, мнозинството,  още помни бомбардировките над мостове и телевизията  в Югославия. Съвсем естествено, колкото и да го усукваме днес, то прави елементарен паралел със ставащото тогава и говореното от продържавните медии  и чете статии като Бойковата. По същият начин сравнява и се плаши и с възможните етнически страхове, които са особено силни в смесените райони и вижда как, въпреки, че мнозина предупреждаваха за последиците от казуса Косово и ефекта на доминото-те сега  почват да се сбъдват.

Просто няма как за мнозинството днес Грузия да е жертвата, при положение, че тя е агресор. Както няма как НАТО да е прав да бомби Сърбия, а Русия да не е права да бомби Грузия.

Политиката, в края на краищата, се свежда до прости неща.  Тя е арена на  общия интерес, но в България не е.  В България иде реч за пропаганда и който не слуша-бой по каската, отнема му се думата.  Моята реплика, както и всичко написано по темата Грузия никога няма да излязат в Кафене, примерно,  нито дори в този честен форум на първа страница. Това е само пример за малък вътрешен спор между нас-в който едната страна-на мнозинството, няма думата. Така малцинството се обрича на аскетично-невежествена самота. Но майната им, каквото сам си направиш- но въпросът е друг За да решат какво да правят, съвременните общества първо спорят вътре в себе си и след това тръгват да правят онова, по което са се съгласили.  Арената на този спор и на съгласието е и се отразява чрез политиката. За да се случва всичко това обаче, е необходимо всички граждански гледни точки да бъдат представени  първо публично, а сетне и чрез  политиката, за да се стигне до решения, отразяващи желанията на повечето граждани.

Да виждате нещо подобно!

Сложно нещо е демокрацията. Ако беше просто, както я караме ний, се нарича нещо друго. Но тя, демокрацията,  не била  за сюрмаси.

Публичната ни сиромашия не е в безхлебицата, да си припомним Ст.Михайловски, а в безлюдицата.

Хора няма

П.С. След като в продължение на две поредни вечери в най-четените десни издания  бяхме наричани и класифицирани от г-дата Бакалов и Пенчев като русофили, време е да дадем думата по този въпрос на един от тях, тоест, изповядващ същата гледна точка по проблема. В сайта си "Де-зората" изтъкнатият бг патриот Милен Радев, живеещ в Германия е публикувал мнение на някой си Румен, който е посякъл (словесно) някакъв руснак, за което е получил адмирациите на чорбаджията и правото да го препостне в тежкарското си убежище на десни интелектуалци.  Ето как, ето защо:

"После - за "филите" и "фобите". Такива понятия съществуват само в болни мозъци като твоя. Нормалният човек не изгражда отношението си към някого заради националната му принадлежност. "


Ние няма как да не  се присъединим и да не изръкоплещим на горното!

какво точно искаш да кажеш. Май искаш да се заядеш?
Или искаш да анализирам фразата?
Да, нормалният човек наистина не изгражда отношението си към някого, на база националната му ринадлежност.
Едно е да говориш за българите, руснаците, китайците и пр като общност, притежаваща такива и такива качества. По този въпрос спори с Густав Льо Бон-той определя понятия като душевен склад на нацията, национален характер, расови черти и прочие, далеч преди Иван Хаджийски, по времето на Алеко.
Съвсем друго е да кажеш за Иван, Прохор и Муй Пий Чай, че понеже са българи, руснаци или китайци, то ти следва да имаш съответното отношение към тях.

Здравей.
Първо, искам да кажа, че прочетох внимателно мнението ти и го уважавам. Смятам, че е важно човек да има мнение и да го излага. Мисля, че също че е нормално хората да не са съгласни по определени въпроси един с друг. Затова съм си позволил да не се съглася с теб по някой конкретни точки:

“Солженицин русофил ли е, или русофоб?”

Георги Марков българофил ли е или българофоб? Това е абсолютно некоректно зададен въпрос. Солженицин е анти-комунист и хуманист. Той е дисидент и не може да бъде причисляван към идеологическа категория за емоционална оценка на даден индивид по национален признак, каквито са русофилството и русофобството.

„Просто няма как за мнозинството днес Грузия да е жертвата, при положение, че тя е агресор. Както няма как НАТО да е прав да бомби Сърбия, а Русия да не е права да бомби Грузия”

Ако Грузия е извършила някакво престъпление срещу мира и е нарушила международното право, то има институции, които могат да дадат санкция по въпроса. Това е най-вече ООН. На второ място международният трибунал в Хага. Но не и Русия. Грузия не е агресор в Южна Осетия повече от Русия в Чечения. Русия няма не само международното право, но и моралното такова да се намесва.
Паралела между Косово и Грузия е меко казано излишен и манипулативен. Това е оправдание на войната в Грузия с мислене от типа „зъб за зъб, око за око”. Или щом НАТО напада Сърбия, Русия може да напада Грузия...звучи някак тъпо нали? Това е елементарен реваншизъм, нищо градивно не може да се създаде в плоскостта „зъб за зъб”...

„Политиката, в края на краищата, се свежда до прости неща. Тя е арена на общия интерес”

Това просто не е вярно.

„Нормалният човек не изгражда отношението си към някого заради националната му принадлежност.”

Кой човек е нормален? Кой определя нормалността? Това понятие е лишено от смисъл. Нормален е този, за които ние членовете на обществото мислим и приемаме, че е такъв. Човек се ражда и умира сред хора. Социализира се в обществото, в което е роден. В по-голяма и по-малка, по-близка до него социална група. Социо-културните особености на обществото, което социализира индивида до голяма степен определят отношението му хората от други национални принадлежности.


И генерално. Да се разсъждава в плоскостта на русофилство и русофобство е тъпчене на едно място. Трябва ние българите да надживеем националния си комплекс и да погледнем в бъдещето през призмата на собственият разсъдък, а не през този на Русия, САЩ или някой друг. Да излезем от състоянието на „непълнолетие” в кантовият смисъл на понятието. Напоследък ми се струва, че българите се разделиха на русофили и русофоби, на американофили и американофоби, това е абсурд. Ситуация цук-цванг, безизходица.

Поздрави и успех в това, в което е твоето призвание!

Няма нищо лошо да не се съгласиш с нечие мнение-напротив. Знаете-в спора се ражда истината. Но когато е спор с равностойни и солидно подкрепени аргументи. Обещавам да се въздържа от дидактични уклони и да изложа максимално коректно моите аргументи.
Солженицин русофил ли е или русофоб. Защо задаваш некоректно такъв въпрос-питате ме вие.
Солженицин за мен е голям русофил, патриот и хуманист. Солженицин е велик писател- и точка. И в това определение се заключава ролята на писателя в отразяването на околната действителност. неговата задача да я отрази правдиво, без оглед на текущите ветрове-защото писателят служи на литературата, а тя на живота и историята. Въпросът е в това, че различните режими са го използвали според тяхната си пропаганда и са го обявявали и за фил и за фоб. Това са го правили и руснаците и американците. Солженицин е голям демократ, според демократите, стига да ги няма последните десет години от творчеството му. Той е голям патриот за антисемитите, които се опират пък именно на тях.
Да има как биха го разчленили и всеки би си взел периодът и творбите му, които им харесва.
Тази нагласа и това служене на името на някой творец според текущата конюнктура е доста грозна. Въпросът беше зададен именно в този контекст. Немският Тагесшпигел и някой си Стефан Касдорф написали статия, линка за която съм дал в постинга, в която обвиняват Путин в реставрация на политиката на СССР
Дето се казва, хошгелдин-това е ясно от две олипиади време.
Неясно защо авторът прави( за авторитетност), вероятно, следният извод:
"Пред очите ни Русия се опитва да възстанови Съветския съюз. Походът срещу Грузия е предупреждение към всички съседи, които от великодържавна руска гледна точка са се отклонили прекалено много на Запад. Той е сигнал и към Украина. Защо Путин и Солженицин се разбираха така добре? Нека си спомним, че Солженицин бе панславист и голям руски националист.
Такова развитие не бива да се насърчава"
Край на цитата.
И тъй като мнозина от дясната преса ляха възторжени дитирамби около смъртта на Солженицин, аз питам:
Кой Солженицин опяхте-русофилът или русофобът? Може ли името на Солженицин и неговата панславянска и проруска любов да бъдат нещо позорно, нещо доказващо имперските намерения на Путин и Русия, нещо, което трябва да бъде доказателство за руската агресивност или емблема на руските завоевателски стремежи?
Нелепо-меко казано.
По нататък вие твърдите: „Ако Грузия е агресор, нека я съди ООН”.Това е непростима грешка. Няма никакви резолюция на ООН, разрешаваща нито една американска интервенция от последните години-Ирак, Афганистан, нито пък такава, разрешаваща на НАТО да бомби Сърбия. По вашата логика-която е и правилна, военната операция на Русия в Грузия е агресия. Както е агресия и предхождащата я операцията на Грузия в Южна Осетия. А още по преди-операцията на НАТО в Сърбия. Както виждате-агресорите са както америкнци, така и грузинци и руснаци(Чечня) Атаката на Русия не е агресия, а е отговор на агресия. Тоест, ако чакате на ООН да каже кое е право, кое не, блицкригът на Саакашвили щеше отдавна да е факт.Международното право и резолюциите на ООН бяха погребани с незаконните бомбардировки на НАТО в бивша Югославия 1999 г. и с узаконяването на самоволното отцепване на Косово през пролетта на тази година Паралелът не е нито манипулативен, нито неверен. Стотици хора по цял свят предупреждаваха, че признаването на Косово ще стане прецедент, след който ще започне „ефектът на доминото”
Нека не забравяме, че Грузия, а не Русия свали плочка от доминото.
А политиката наистина е арена на общия интерес. Само че, много набъбна изложението, та прочете сами постинга ми "Неделно училище за десни политици"
Ако има нещо неясно-мога да го обясня. не само, че е вярно, а ми се знае от времето на Аристотел, че е така-аксиома. Който ви е учил на друго вие учил грешно, искайте си парите от него.
със забележките нататък съм донякъде съгласен. В заключение, самочувствието трябва да е израз на реално познание, което пък е дълъг, труден и самоотвержен процес-не на друго, каквито примери имаме повсеместно.

Изложена по този начин тезата ви за Солженицин е напълно разбираема и аз я подкрепям в този и вид. За ООН искам да поясня, защото мисля че в края на краищата не сме на различни платформи. Аз не оправдавам нито една военна операция, която претендира да е мироопазваща и т.н., която се извършва без резолюция на съвета за сигурност на ООН. И в този смисъл никога и никъде не съм казвал, че ако такава се извършва от НАТО е оправдано, а от РУСИЯ не. В конкретния казус се разглежда Русия, в този смисъл за мен това е агресия. Още нещо „блицкригът на Саакашвили” си е акт на военна саморазправа, това е така. Но да не забравяме, че победителите не ги съдят, и в Чечня никой не „защити” чеченците от руската агресия. Колкото до САЩ, това е друга тема, и е тежка. Просто не искам да я отварям тук.

„самочувствието трябва да е израз на реално познание, което пък е дълъг, труден и самоотвержен процес”

Присъединявам се! Поздрави!