Едно време, в прастарите тв времена  имаше едно анимационно филмче. Казваше се Патафил и Филопат. Както се сещате,  това бяха  двоицата главни герои, на които се случваха  нещата. Тогава анимацията прохождаше и героите бяха просто клечки, имащи за ръце и крака по-малки клечици и  кибритени главици.Сетих се за него, когато в офиса ми дойдоха двама нови колеги. Патафил беше по-малко кльощав от Филопат, даже имаше наченки на бирбаух върху тънките краченца, но далеч по интелигентен от него. Филопат беше пък по стар и  по мълчалив. Вероятно щото бeше ходил в Университета. Той и Патафил беше учил там, но далеч по-малко-кво са година и нещо, пред десетина години следване. Двамата за работа не ставаха, защото единственото им занимание беше да са в плен на някоя любов. Шерше ла фам. Денонощно и тотално се влюбваха до уши, като всички бекяри в чужд град и на чуждо място, видели се с двайсет лева в джоба и амбиции да прекарат по добре часовете до вечерния сън. Отначало свалиха мома Гроздана, като всички леваци-кой не я знаеше, кой не я беше имал, достъпна на всеки. Нея селските оплаквачки някак приемаха, щото си беше като нещото, което всеки оплюва но всички ползват-свикнали сме. Сетне и изневериха с Мариана. Нея я познаваха от родното място, но й бяха загубили координатите. Откриха ги, щото който търси-знаете. Когато бяха с Гроздана, тя ги тормозеше нонстоп, нонстоп. Напълно неадекватни, като хлапаци,  ходеха като месершмити насам-натам и правеха бели. Мариана я знаехме  като лошо момиче, като жена, с която е по-добре да нямаш работа. Забранена, един вид,  жена. Но тя, като че ли им влияеше  по-добре, въпреки, че очите им кръвясваха от мерак, щастието от любовта ги караше да се хилят,  да забравят за къде са тръгнали и кво трябва да правят.  

Все пак бяха с акъла си, но еднакво  далече от нещата,  но и от простотиите на амбициозните  катъри и хленчовете  на шерпите. Всеки случай се бяха докопали до офиса, нали, клифтяха си прилично без зор. Разбрахте ли как-ако не сте, да го духате. Не ве, четете.

Тарикат пич не мърка.

Случваше се и да сменят двете –единият със Силвана,  друга стара любов, негова градска, другият с някаква местна фризьорка, но от това дълъг секс не излезе.

Извод: не вярвайте на местните оплаквачки и клюкари.

Бяха излезли от малко градче, на изходната дупка на географията, но познаваха цяла България, особено известната й част. Нямаше политик, който да не беше ходил в  градчето и оттам отървал кьор софра  с тях или техни познати. Сутрин новините приличаха на сводка от сигнално жълто. А, тоя са го свитнали-помниш ли, като идва в Х. Не, после го засякох на Сънибийч. Бе,мани го, помниш ли го къв сдухльо беше през 97ма. По присъстващата от политиците  споменавана  в медиите категория пак бяха техни познати-от Университета, от познанство с един или друг техен познат.

Да четеш новини в тяхно присъствие е голям купон. Кажат, примерно, нещо за тузарски курорт „ О-о-ми аз съм бил в хотел „ Капитан”, той е собственост на Джон Бонов”. „Стига ве, то всичко изкарахте негово, аман от  такива приказки”-репликирам аз. „Брато, бил съм с тоя и тоя сто пъти, пирувал съм с тях повече, отколкото познавам теб, вервай ми.” Вервах им, щото май  винаги се оказваха прави, а имената-известни.  Или пък споменат за пострадал. „Ха,ха-ми той бил на една маса с Кондо. То е ясно, че има нещо за бой” „Бе как ве, пиел си пиенето човека, кво като е бил с.. .” Следва:

  „Ар  ю токинг ту ми”

 и робъртденировско намигване.  Ясно е, няма как да не е, при условие, че Кондо е френд –селски-от преди и след Университета, когото инак често споменават и  без да набият случаен негов сътрапезник.

Лидерът на  едни десни –Напредков, се оказал съдружник с  Роман Везира, който пък бил майка на  Бащицата, с когото пък Напредков нямало да преде, или щели двамата да громят престъпността. Кое-хората на Везира? Дето се вика-няма вечни приятели, а неблагодарността е основно човешко качество. Само, че зад Везира седял Генерала. А неговият слуга  построил на Джон  хотел „Капитан”.

Брато, тоя Напредков такъв здрав шут заслужава, разбийш, ама… Колкото на Джон ли? А, Джон е готин. Кво е направил-всички сме....

Бащицата ще ги оправи, да знаеш.

Ар ю токинг ту ми?

Те са ми като  безплатно социологическо изследване на нещата. Замаени като всички нас, но мъжки момчета. Вервам им. Те са ни историята, психологията и сичкото.

Брато, не разбирам  Силвана, плаче Патафил. Тя има всичко-2-3 бона заплата, красива е, мъж, деца, обадих и се и  ся няма откачане. Аз кво имам-грозен съм,  вечно пиян-залян, ни секса ми-секс, а и беден, прост и пълен лузър. Що ме търси? Кво имам аз, та непрестанно ми звъни. Да не съм де Ниро-точно обратното съм. Филопат кво казва. Че била просто курва. Ти? Ми не знам- старата  любов ли?

Ар ю  токинг ту ми.

Това, което го няма. Заблудата, измамата-като отговор на  подредеността на света около теб.

Жена. Тълпа, публика. Бащица и чрез него  здрав шут. Любов към шутовете.

приятел!

слабовато ми се видя.амо като за едно време писано-става.но защо е писано-помислено?сигур си има причините.набързо схванах-то били шутове..
и то са причини.
пък уж за де ниро ми говори.

Една много голяма грешка в обществото ни. Мнението за дадена личност се формира най-вече от това с кой е бил(а), а не от това какво е свършил(а).

Легенда:

1.Мома Гроздана--ракия
2. Силвана- реално съществуващ обект от ж.пол, заедно с фризьорката
3.Университет- не е това, което си мислите, а нещо друго.
и.т.н

пардон,то било белетристика.
ма без легенда не вдянах.

не знам, знам само, че така пишехме при соца. Връщат се времената, откъм боя. Сега,обаче, не бият в Ловеч и Белене, а бият на място и веднага. Динамизира се живота.