Да описващ простащината е губене на време. Тя е напоително представена  навсякъде. Когато, обаче, представлява видимата битност и те заобикаля до устата, има няколко пътя. Да се бориш като Леонидов спартанец, белким излезеш по голям гявол от нея и я уплашиш-това го има описано предимно в легендарния епос, щото е рядкост и повод за  мит; да  склониш коляно и сложиш персийска чалма, или да се престориш за убит, чунким никой не те забележи и така да оцелееш.

 Исторически погледнато на Захари Стоянов му е било  най-лесно-той с лекота е стоварял отговорността за ширещото се явление в отоманския поробител и причиненото на народеца ни  дълго робство и тиранство, макар и да е написал и интересни и не особено българолюбиви глави около разгрома на въстанието и събитията около убийството на Бенковски и собствените му митарства като пленник, но особено  след убийството на Ботева и скитанията на Войновски и оцелелите четници.

Доколко причината е външна, независеща от нас, като най-близкото до акъла и невярно, но щадящо егото ни  обяснение –можем да видим в Ботева  оригинал

” Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина -
да ходим да се скитаме
немили, клети, недраги!”

Значи-имаме прокуда, емиграция-поради изложените политически причини -тези  горе и тези долу:

„сърце, майко, не трае
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище”

Тук малката подробност е, че по времето на  сина на Даскал Ботя в Калофер и околията не е имало кьорав турчин-това е историческата истина.

Йовков и Елин Пелин не търсят  външния враг за емиграцията на цели села. Спомнете си историята на Дан Колов, заминал със съселяни  в Америка. Войни, национални катастрофи, кризи-поколенията на освободена България нямаха и пет години  свободно и спокойно натрупване и нормален живот. През останалото време  са писали българската история на гърба си -от пленничество в Солун, окупация в Гюмюрджина,  мобилизации,  стрелби отляво и отдясно, интернирани, кооперирани, национализирани, държавни доставки, децата в трудови лагери,  преценявани според класови и партийни критерии, разрешение за учене на децата им, всячески тормози. Заклеймявани идеологически- като еснафи, но заради справянето им с живота-те бяха тези, избутали България напред, от руините.  Със смъртта им свърши историята на средната класа в България и историята на вътрешния враг.  Дойде времето пак  на външния.

Когато Георги Марков свършва репортажите,  в последната си глава говори за непоносимост. Той е велик писател.  Марков описва  масовото поведение през соца-да приемем чалмите на персийците или да се направим на убити  спартанци, Написаното от него, обаче, като обяснение  е историята на външния враг. Георги Марков описва естествения извод- че  непоносимостта от простотията на власт е най-естественото явление за нормалния човек. Който има описаните два изхода при срещата с нея, плюс още няколко-уплътняване на времето  в борба за себеусъвършенстване или  някакво вътрешно самоубийство, които са всъщност едно и също. Много знание-много печал, или  много цинизъм. Защото едното е самоубийство чрез знание, в среда на простаци, която си отмъщава,  а другото-от вътрешна суета, която ти приспива инстинкта за оцеляване. Но ГМ  не знае,  че простотията на власт е функция на простотията ни вътре, на повсеместното деградиране и ниското качество на общия  генетичен материал.  Че външен враг има, когато няма вътрешна свобода, а от там и външна.  И винаги води до непоносимост у нормалните.

Когато бях на 25 с един френд си викахме-какво не сме преживели още, можем вече да умрем спокойни. Всичко за сетивата го познавахме. Ходихме тук-там, чукахме, поркахме и т.н. Остана ни да изживеем  описания избор- да бъдем циници, или да се самоубиваме някак. Това правихме останалите години. Но непоносимостта си  остава. Как да избягаш от себе си, отсвета отвън, суетата и егото. Но има мижав  лъч, за който нямам вече време, като умиращ човек, който промълвява: "Суета, всичко е суета".  Та,  когато видите, че умни и преживели, в разцвета на силите си мъже, които се зоват от общото племе „успели”-стават свещеници и монаси, да знаете, че има някаква макар и мижава надежда. Защото това е единственият правилен изход от непоносимостта. Сиреч, от простотията като изчистената й форма и причина..Другото се нарича емиграция, рефреш  и е изход на лузъра. За който не е необходимо да обвиняваш турчинът, дето беснеел над бащино огнище. Той е в главата ти.

 

 

В женски род винаги е по-сложно. не визирам истеричните самоубийства, крясък за внимание.
Цинизмът ми няма да стигне до японския модел на групови суициди, не само защото масовките ме дразнят, а заото имам син и той е достатъчното основание за мен. За неговото си, той да му мисли:)

Ще! Ама не можем ли да отидем в някой турски ресторант-имам вече там един любим. Да видим кой враг кому е на чаша йени ракъ.

Чоран казва: Не си струва усилието да се самоубиеш, винаги е много късно..."
И още " Анемията на бедняците храни държавата. Техните надежди са вените на обществото, а отчаянието им - кръвта на Историята". И още : "Собствениците и просяците са паразитите на Вечната бедност."

Изглежда прегръщам идеята да съм лузър, защото защото тук започвам да се уморявам.

Не "Битието определя съзнанието", а обратно Съзнанието опеределя битието - и тук е момента на твоя избор. Не винаги имаш власт да промениш целия свят, но това, на което си пълен господар са твоите мисли, твоето съзнание. Ти можеш да избираш и променяш мислите си и съответно действителността ти се променя според тях. Защото нашата действителност е отражение на нашето съзнание, а не обратното. Тук е нашата сила - В ИЗБОРА. Иначе се примиряваме с "тук е така и няма какво да се направи". Ако оставиш п съзнанието си непромененно, тогава независимо в коя точка на платената живееш, ти сменяш само "декорите" около себе си, а оставаш непромененна същността си - начина си на мислене. За това съм избрала за професия - тренинг на начина на мислене, на съзнанието - life coach, за да помогна на хората да извършат истинската промяна - във най-вътрешната си точка. Иначи си оставаме само едни празнодумци и мърморковци.

Трябва да се научим да се гордеем с това което сме, като народ. Да се обичаме, сами себе си, като инивиди т.е. човеци. Управниците, това не е бълг. народ. Валери Петров го каза на 1 ноемри : Има и добро и лошо в обществото ни, разместванията в пластовете на обществото, (пак) изкараха утайката отгоре.(извинете ме, че не цитирам точно:))

Долу горе ми е ясна идеята ти.
Но бих казала в допълнение, че лицемерието на свещениците е много по-ужасяващо от това на политиците. Запознати сме с темата.
Там вече простотията е фатална. Затова вярваме в своя Бог, а не в църквата. Която при това е ръка за ръка с политиката.
Нека се спасяват по-качествено, предлагам аз.

Гледам вечер Вип Брадър и се дразня от ки4а и простотията на "Виповете".Гледам как карат по улицата мутри и селски джигити и се изнервям от простотията им.Наблюдавам как съседите изхвърлят боклука през терасата и пак се дразня от простотията им.Ала късно вечер след поредната порция простотии по ТВ-то се замислих: всъщност простаците са по щастливи от обикновените хора.За тях простотията им е първа природа нещо естествено ,те са себе си бидейки простаци.Това тях не ги дразни,дразни нас различните и това е част от стреса ни и неудволетворението ,че трябва да търпим простотиите им.Обратното го няма- простаците не са принудени да търпят културата и интелигентноста на другите защото те не им я натрапват а и по дефиниция културата е отказ от простащината.И какво излиза: простака е по-щастлив от интел;игента защото винаги е на неговвото а и други глрдни точки не му се натрапват.

7. victoriavselena, благодаря ти, че го каза! Приемайки 100% казаното от теб искам да продължа.
Zemaria, всяко поставяне под общ знаменател убива индивидуалността. Ако се обръщаш към отделния човек, за да му помогнеш да се намери и да бъде щастлив, не го затрупвай със суубективните си обощения за видяни от теб конкретноисторически факти и личности. Когато един слепец хваща слона за хобота и тръгва да тръби по света, какво представлява слона (приемайки го само за хобот) не прави услуга на никого. Някои податливи на внушение хора, не желаейки да използват главите си по предназначение, за да направят своите си изводи, не разбират, че той е сляп и предпочитат да му вярват.
Излез от дупката на бял свят! Виж със сърцето си!
Извод: Дори и във виртуалното трябва да бъдем отговорни за мислите, думите и делата си. Това са енергии и пуснати във вселената, те прибобиват свой живот. Нека увеличим позитивната енергия на Земята! От толкова много войни, болка и ненавист са натежали везните, че мечтаната хармония е в реална опасност. Стига с тоя национализъм! България не е остров, където ще станем щастливи (може би), докато другаде ги избиват по фронтовете, разкъсват телата им и разрушават домовете им с бомби, умират като мухи от жажда и глад....ще спра описанието ...заболя ли ви? Значи има надежда!!!

само наполовина вярно! половин истина си е.... просто половин истина....

колкото не ти е крив външният враг, толкова ти е и крив.... колкото ти е в главата, толкова и обективно не е...

и простотията е едно въобщистко понятие.... та то и егоизъм, та то и битовизъм, вулгарност и кви ли не още л... на човешкото същесвуване под властта на скотската природа и понякога именно от външното - оскъдни земни благини /в т ч чест и слава/ - иде тази ожесточена животинска борба-

а истинският цинизъм е много по-страшен, отколкото можеш да си представиш - той е да не виждаш, ама наистина да не виждаш красота, добро, любов божия в нищо и никого. не е просто да си ядосан и гневен и да сипеш жупел от сарказъм. а чукането и поркането и сетивните усещания от тоя род са толкова нискък клас опит, че не бой се - по-хубавото и все по-хубавото тепърва предстои. :-)

inshallah!

Уверявам те, че знам всички постулати на езотериката.
"Човек би желал да бъде велик, но вижда, че е малък; би желал да е щастлив, но е нещастен; би искал да бъде съвършен, но вижда, че е изпълнен с недостатъци; би искал да е обект на любовта и уважението на хората, но вижда, че неговите прегрешения заслужават само омразата и презрението им. Объркаността, която намира у себе си, събужда у човека въображаемите най-несправедливи и престъпни страсти, защото той започва да питае смъртна омраза към истината, превърнала се в упрек и доказателство за неговите прегрешения. "

Паскал, Мисли

"И тиня използваха те, вместо хоросан" Битие2
"Те се молят не само за хляба насъщен, но и за насъщната си илюзия". Щраземан

" Всеки човек стига до Бога по свой собствен начин: някой — с увереност, друг — с отрицание, а трети — със съмнение" Мактуб, Паулу Коельо

Zemaria, в този постинг (другите ти не съм чела) ти говориш за двете възможни стратегии (борба или бягство) като външни реакции на непоносимостта (простотията) с конкретноисторически примери надълго и нашироко. После в едно изречение споменаваш най- важното (светът е една суета; по-добре да се вгледаме навътре, където единствено е спасението от простотията) и завършваш изведнъж с утвърждението, че „емиграция, рефреш е изход на лузъра”; слагаш едно клипче - върха на простотията и чакаш приятелските коментари. Какво е посланието ти? Да стоим в България, да ставаме свещенници и монаси и да си медитираме? Не разбираш, че ние не живеем сами за себе си в България или другаде. Ние сме част от човечеството и живеем на Земята. Затова ти казах: Простотията е късогледство. Излез от дупката на бял свят! Виж със сърцето си! Опитах се да насоча вниманието ти към световните проблеми, защото в отварянето ни за чуждата болка и подаването на ръка за помощ на страдащия е върховната проява на човешката ни същност. Нищо не разбрал (или не поискал), ти ми отговаряш, че знаеш всичко (???) за езотериката (???) и цитат вместо собствено мнение.
Е, аз тук в коментар нямам възможност да те убеждавам, че като не искаш да прогледнеш, слепешката само такива половин истини ще „виждаш”.
На тебе ще ти подаря нещо с любов: http://pnovakov.hit.bg/BLEZ%20PASKAL.htm
и прочети следващия ми постинг.
Поздрав, Руми

Благодаря, вземам си сериозна забележка. Ся отивам да свиря, за да си излекувам душата. http://www.youtube.com/watch?v=bYvqQehs-lk&feature=related

ти знаеш, че той си ни е слабост:)) Не колкото Другия, но..

физически погледнато,остава да дочетете Захари Стоянов.
после пак се обадете по темата.