Трябва да напиша нещо за последно тези дни.Сбогували сме се вече няколко пъти, но този път май ще е за дълго. Чудя се кво да е, дали да бъде тъжно, дали да е бодряшко, дали да са императиви за оцеляване, или оправдание, маскирано като есе за смисъла. За по лесно ще отложа решението за после.Нали знаете, отлагането на неприятните неща е първата сигурна стъпка към личностния провал и психичното разстройство, както казва Морган Скот Пек .Сигурен съм само за финала. Заранта, когато преди да се разделим с теб си казваме-ние с теб не можахме да се влюбим-трябва да са други двама души. Доста получих от теб, земьо, но Морган Пек не говори за любовта.Всъщност, отдавна съм се отказал от услугите на чичко Фройд, любимият ми Вилхелм Райх, чичко Фром и още дузина.Време е да ги пенсионираме.Те отлично могат да обяснят щенията на населението ти, земьо, но няма как да обяснят моята любов към теб. Ти си луд, българино, ти си плевел. Обществените простотии , които те заливат, лъжите и измамите не те умориха.Доган щели да го убият, твърди медийният палячо от битивито. Ники Дудука.Верно ли-що, не. Но всеки пореден наивитет си имат граници , отвъд които става опасен за околните. Кои околни-нормалните ли-те са малцинство при теб или трябва да си отидат, прокудени от стадото. Ники Д знае, че ти не вярваш във възможността да има принципи и че търсиш цинично - битовото – обяснение. Плахите хора и нации не вярват в принципи, защото нямат дупе. Ако обявиш вяра в принципи , трябва да почнеш да ги декларираш и прилагаш. Почнеш ли това всичките, които не вярват в тях, те атакуват. Принуден си да ги отстояваш - включително с риск за кариера, приятелства, та и живота дори. Защото безпринципното живуркане е по-лесно и затова безпринципното мнозинство винаги ще атакува носителите на принципи - да не му вгорчават всекидневието. Ти го гледаш, българино, не аз.Ти му даваш заплатата, като плащаш повече за стоките, чрез рекламите, които издържат Краси Гергов. Твоята еманация е другия Гергов-твоят Бърдоква, на двайсет и първи век.Ти сложи неговите на власт и ги направи богати. Действията имат последствия – това американчетата (за разлика от теб) го учат от най-ранна възраст. И затова като пораснат си правят сметка какви ги вършат, носят отговорност и са способни на решителни действия. Ти, скрит зад удобното “от мен нищо не зависи”, постоянно правиш глупости, напук на другите, които искат да те добутат до Европа. И след това се чудиш : ама ква я мислихме, па ква стана. Да освободиш животното в себе си, глупако, да махнеш преградите пред подсъзнателното, което те яде - това е нещо, което се предлага винаги след провала на някакъв романтизъм и като преграда пред някакво настъпващо в създалия се вакуум господство. След Хайне идва Шопенхауер, а след него - Ницше. След нелепият романтизъм на царя следва махмурлука на Румен Петков.След него Водачът ти. Мишел Фуко (и не само той), не вижда как може да има свобода, докато човешките отношения се структурират от разума, а следователно - по оста власт/подчинение (причина/следствие) Разумът наистина е господство (Фуко е прав ), но страстите не са свобода. Не можеш да станеш свободен, като освободиш природното начало в себе си: в природата няма свобода. Разум срещу инстинкт-или случайна комбинация винаги с превес на второто-питайте Стоян Михайловски, не Хаджийски.Тук, пред фалшивите вопли на Масларова за връщане срещу два бона заплата в Бг е достатъчна само нейната физиономия. Никога не можем да търсим някакъв човешки, сиреч- нормален, смисъл в твоя избор между А (разум) и Б (страсти): и двете са затворени за теб състояния, в системната отвореност, необходима като основа за дневен орднунг и особено -за свободата. Свободата е сестра на любовта. Програмата на постмодернизма, в който живееш, изглежда за теб по следния начин. Тъй като няма легитимни мета-наративи (няма мерило, с което да отсееш валидните от невалидните, тъпако), следователно - няма каузи, цели и предназначения. Като се разпадна тъпия ти соцсвят, всеки костюмиран тъпанар се стремеше да развие нивото ти на тревожност, защото знае, че ти това обичаш-твоят адреналин, от който той кара джип за сто бона. Но когато предназначението на костюмара не е да служи на системата, той служи на себе си. Но тъй като той не може да вирее сам по себе си, трябва да стане група - система вътре в системата - за да се чувства реален. Точно стана през 70-те и 80-те години с тайните служби в комунистическите държави. Престанаха да служат на системата и развиха свой си дневен ред вътре в нея. И се размножиха до невероятни количества и се опитваха да превърнат всички в себе си. И успяха. Ти им позволи. Разликата между това, костюмираните тъпаци да се множат и свободните хора да се множат, е, че костюмарите нямат дневен ред, излизащ отвъд собствения интерес - а свободните хора имат. Костюмарите са стерилни, докато свободните създават. Затова всекидневната работа на отряди като този на Никито - да държат хората към Матрицата - има сама по себе си достатъчно смисъл –да служи на костюмарите. Да държат Матрицата. Несвободата. Тук чичко Фройд ще се напикае пред твоят избор-Танатос, нагонът към смъртта победи Ерос Това е избор между всички алтернативи, които не са любов - и любовта.И всеки избор, който не е любов, всъщност обслужва системата нелюбов, несвобода.(матрицата). Единственият избор, при който системата не ти е проблем, защото не й обръщаш внимание, е любовта. Единственият начин трайно и уверено да изскочиш извън системата е любовта, тъй като системата не я разбира и не я е омотала със себе си.. Любовта твори света и затова е висшата форма на свобода. . Когато системата е заместена от любовта, тогава човек разбира за какво иде реч - събужда се от съня на Матрицата и, от обслужващ системата, става богоподобен, светотворец.
И си казва Let us say to ourselves: What a wonderful world... At last?
