Oбратното на любовта не е омразата. Обратното на любовта е скуката.
Затова от всички видове любовници, най-поразителен е играещият мъж. Артистичният ценител. Еротоманът- естет. Това е мъж, който глези любовта, прекосява я на пръсти, не иска да наранява, нито да остава, а само да упражни таланта си. Онази способност на учителя, заради която ученикът не си тръгва и след като е пораснал.
Играчът никога не настоява, не бърза. Неговата тайна е в способността му да въздейства. Да влияе. Да размества душевния свят на жената. Ако един мъж не умее да заблуди една жена така, че собствените му желания да бъдат изричани от нея, значи е пълен некадърник. А играчът знае всичко за жената. Единственото, което не знае, е латински израз за интимен душ.
Прелъстителят никога не казва oбичам те. Това са думи на молба, а той по-скоро е сериен убиец със светеща папийонка, отколкото влюбен ревльо. Тези думи са изнудване, те винаги провалят желанието. Пък и смисълът е друг: ако един вълшебен дух, когато пожелаеш чаша вода, ти носи бутилка френско вино "Донейн де ла Романе-Конти Монтраше", реколта 1978 г., която струва над 25 000 долара, то заслужава да го изгониш, за да се научи, че насладата не се заключава в това, на което се наслаждаваш, а в това да наложиш волята си.
Поради тази причина големият играч не е кавър на Дон Жуан - обикновен сваляч, колекционер на всякакви жени. Неговият демоничен еротизъм се състои в това, че той търси не толкова секс, колкото шеметна страст за ума. Простото притежаване е нещо незначително. Съществува разлика между еротиката на плътта и еротиката на душата, на мисълта. Истински фаталният мъж се стреми към пълна власт! Той иска и двете.
Мъжът естет е перверзен. Обикновената любов не му е интересна. Той кара жената да премине собствената си граница. Чиста, руса и богата, с белезници. Тъмна и интелектуална, поднесена със сервирани във вагината плодове. Естетът разбива глупавата остаряла представа в съзнанието на всяка жена, че любовта трябва да бъде щастлива. Всъщност, твърди той, на всяка брилянтна жена й е нужен елитен бияч. Точно както в политиката: истински светец е този, който бичува народа за благото на народа. Така прелъстителят преживява насладата от завладяването. Колкото повече зависимост от себе си пробужда в нея, толкова по-интересно му става. Той я изнасилва във всякакъв смисъл.
Къде свършва скучната истина и започва играта. Жените никога не разбират. Причината е същата, както при много богатите. Те не са по-умни от вас. Но като в Ен Би Ей са специализирали играта в такава степен, че само те да могат да си я играят.
Добрите играчи знаят: за любовта не е достатъчна истината. Любовта се нуждае от неистина. Единственото, на което една надарена жена може да научи един умен мъж, е как да я мами. Как да играе с нея. Играта не е фалшивост. Тя е просто театралното, ироничното изкуство. В играта се съдържа онова разточителство, каквото дребната действителност не познава. Истината никога не възбужда достатъчно. Разбирах, че я желая, не защото беше гола, а защото ме лъжеше - уникално признание на Алберто Моравия. Най-истинската любов е един театър на жестокостта. Нали помните, Арто го създаде точно за това, за да възстанови страстта.
Затова, не накрая, а съвсем по средата на любовта последното, на което играещият любовник се наслаждава, е бягството. Той отстъпва бавно и все по-назад, като показва на жената как да бъде жадна. Лишава я от победата и така тя се научава да обича. Но един мъж никога не може да бъде толкова жесток както една жена. Затова умният играч се измъква от всяка влюбена жена с такава нежност, че тя да успее да си въобрази, че именно на нея най-напред й е омръзнала връзката. Въпреки това всяка жена използва поне шест начина за оплескване на любовния финал. Затова пък талантът на артистичния мъж е в най-големия си блясък при раздялата. Да се вселиш в една жена така, че изцяло да я завладееш, е изкуство, но да се изселиш от нея е шедьовър.


"Истинската красота никога не ни поразява пряко. Залязващото слънце е красиво поради всичко това, което то ни заставя да изгубим."
Антонен Арто
==============
. Калина Андролова

Приятелю, не бива да публикуваш такива неща. Те никога не трябва да стават обществено достояние... За мое щастие хората, които биха те разбрали са толкова малко, че статистически не съществуват... Всъщност единственото ти оправдание е Киркегор...

Прочетох но не разбрах! Означава ли това че любов не съществува? Сигурно!

то е за мен ключ за разбиране на една невероятна, сюрреалистична любовна история - "Лица зад маски" на Салвадор Дали - сюрреалистичната любовна история на граф дьо Грансай и Соланж дьо Кледа

става въпрос за френска литература от XX век - сюрреалисти.

Какво прави тук името на Калина Андролова? Да не си е турила името и под този автор, както правеше в "Експрес"?

звучи точно като мисленето на Калина Андролова

Ще допълня като противовес едно заглавие само ..
"Венера в кожи" и Ванда