Вече не пиша, защото чувствам някаква отпадналост; отслабване на силите. Според мен важна е силата на една емоция, на едно чувство. Тъкмо това изчезна. Виждам у себе си някаква умора, нежелание за изказ. Не вярвам на думите. А и литературният спектакъл на Париж... Всички не спират да пишат - по цял ден, от сутрин до вечер... А аз отричах, отричах през целия си живот досега. Но вече не чувствам необходимост от подобно борбено отрицание! Вече съм изхабен...
         През целия си живот си мислех, че съм най-прозорливият човек, когото съм познавал - това е истинска форма на мегаломания. Но винаги съм имал усещането, че хората, с изключение на мен, живеят в света на илюзиите. Тук не става дума за някакво прозрение, а за една констатация: всички са склонни да се заблуждават, хората по принцип са наивни. Докато аз си присвоявах шанса, а може би малшанса, както предпочитате, да не се заблуждавам и по този начин да не участвам в нищо, да разигравам комедия пред другите, без всъщност да взимам някакво участие...

..............

Емил Мишел Чоран

 

 

В личен план, сигурно мнозина се чувстваме изхабени.
Но - за кой ли път, впрочем? - живеем във време разделно, и на кого му пука кой бил изхабен, и кой - сломен... Сега пак трябва първом да оцеляваме, пък после може и да се хабим и сломяваме...
Нали това била една от разликите между нас и онези на запад: в критична ситуация, там казвали "отпусни се!", а ние тук казваме "стегни се!".