Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03.2009 02:33 - Копи енд пейст сървиз
Автор: zemaria Категория: Политика   
Прочетен: 2723 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 24.03.2009 02:36


Да се научиш на Бог… „Не може да се събере сила без болка.” Емил Мишел Чоран Там където свършва нашата самонадеяност, започва нашето наказание. Горящи влакове, лични провали, педофили, лоши политици, самота, чалга. Голямата трагедия не е смъртта, а това, което умира в теб, докато си жив. “Music Idol” е забавно предаване. Разни пищни съдържателки на барове пеят „Кен лий, ту ли бу ди бу даут ю”. Дебели момчета се събличат чисто голи. Вили Казасян слуша сътрапезника си Азис. Иван Лечев му свири. Трябва доста да са им платили, за да изтърпят унижението. Азис, човекът, който непрекъснато доказва, че без култура не можеш дори прилично да мълчиш. Преди известно време показваха русо момиче с малоумно изражение на лицето. Тежък грим. Гол корем и пъп. На кръста отзад - огромна татуировка. Сърцераздирателна вулгарност. Червен чорапогащник, къси черни панталони, червен гердан. Баща й напомня събирач на картофи. Ментално изостанали родители, истинска трагедия. Всичко, свързано с бъдещето на това момиче, ме плаши. Не защото ще бъде в живота една зле облечена курва. А защото е продукт на същността наоколо. Няма хора, които да са толкова обезобразени като семействата на прехода „комунизъм – посткомуниъм”. Това сме ние. Обути в червени чорапогащници, намазани с червило. Цяло поколение уличници. Казват навъдили се безбожници. Появил се онзи homo novus, който не се трогвал от Бога. Нямало Бог, имало телевизия. Пари. Контакти. Пак телевизия. Руси тъпи момичета, секс, нищожества се забавляват с други нищожества и прочее. Как да се справиш с правото на човека върху собствената му глупост и с правото на нацията да се самоунищожава?! Никак. Истината е, че всяка чиста култура е неудобна за властта. Харесва ми Фънки. Изкуството се е превърнало в палячовщина у нас. А изкуството трябва да докосва така, че да обладава голотата. Заставаш пред музиката на Митко Щерев гол и се случва следното: чувстваш. Чувстваш самотата си, раздялата си с Бога. Вместо това, живеем в чалга, която сближава хората, повече от секса и храната. Една музика, която внася безочливо равенство. Субкултурата на чалгата е, когато всички свини в свинарника живеят изключително по свински. Няма нищо обидно. Истинската култура е зло, което разрушава духовния мир на телевизионния зрител. „Бог съществува!” - казват духовниците. „Не са го давали по телевизията” – отговарят невежите. Вили Казасян до Азис. Само затова си струва да погледаш „Music Idol”. Някакво историческо фентъзи, смешение на кон с девственица, на неграмотност с претенция, на църквата с Джена Джеймисън, нещо абсурдно. Но както казва Мефистофел: И най-лошата компания ни дава възможност да чувстваме. Въпросът е какво? Бог по своята същност е само една тайна. Кой ще го обясни това на учениците? Да го отричаш, означава първо да го разбираш. Бог ли? Става въпрос за идея, която е твърде грамадна за да бъде осмислена. Църквата настоява за два часа вероучение на седмица. Велико е, ви казвам! Бих искала някой да ме е научил на Бог. Не учителка, а духовник да ме е учил. Нима мъдростта се преподава? Кой може да ти обясни страданието? Защото всяко знание е изживяна болка. Безбожницата ще познае Бог, чак когато животът размаже смешните й червени чорапи. Преди да намериш, трябва да загубиш. Бог явно е това, което остава, след като си изгубил всичко. Да се докоснеш до страха, до загубата, това е научаване. „Не съм религиозна, но изпитвам такава любов, че ми се иска да се моля, да се моля винаги да бъдеш тук”, пее Мадона. Любимата певица на Азис. Тя никога не е била само задник, Азисе. Човек стига по разни пътища до Бог. Основната пътека е разрушителната страст на любовта. На любовта изобщо, като феномен. Дори на любовта към себе си. Когато става въпрос за таланта да провиждаш имагинерната същност: възвишеният дух е едно, а надареният занаятчия - съвсем друго. Това е основната разлика между хората на словото. Между певците. Както и между хората на общуването - политиците. Изобщо, между хората. Често духът е смачкан някъде между чантите, обувките, пържолите и кючеците. Харесва ми Фънки. Може и да не е почитател на Чарли Паркър, но не понася чалга! ................ Калина Андролова


Тагове:   Калина,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. eien - И аз съм й фенка
24.03.2009 05:37
Талант е /Калина Андролова/, неоспорим.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zemaria
Категория: Политика
Прочетен: 4945716
Постинги: 485
Коментари: 3107
Гласове: 7250
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031