Астрологията, знаете, е хилядолетна наука. Създадена е на на няколко принципа, от които ще разгледаме само единия. Представете си една картина. Но преди да а нарисува, художникът трябжа да я има в главата си, във въображението си, като идея. Всяко нещо тръгва от идеята за него, от картината, която нарисуваш за него предварително, във въображението си.

Англия е в криза, Щатите, Европа, също-за Бг не говорим-там тя е постоянно състояние, константа. Англичаните карат предимно нови коли, болшинството живеят в красиви и просторни жилища, в магазините им няма ментета, а основните им нужди, които ядат времето и нервите на нашенеца там са неща, за които малцина се замислят, дори. Английската мечта е като американската. Стават, закусват обилно, мятат се по колите, убийствен трафик, но никой на никого не бибитка, пълна вежливост, работа, вечер Тв, някоя пица, уикенд, напивация, пъб, холидей, Канарите, Индия или Малдивите, по нова кола .

С нормален доход мнозинството може да си позволи всичко това-но там е бедата. Западният човек, задоволен от нужди, е в криза на щастието-нему се налага да измисля нови нужди, за да има какво още да желае. Спиралата на материята-като нужда-е безкрайна, като ДНК.

Пари, много пари. Наследство, рента-най- добре, от лотарията, още по добре. С работа-тогава ще ходи на Малдивите, когато се пенсионира, щастието се отлага. Ако отиде веднага излиза от ритъм, а и бесът да има, за да харчи още и още за мечти,  го държи закован в Матрицата-работа, в къщи. Или до следващия тираж, до следващата гонка на конете и кучетата. Отложеното щастие боли.

Кризата на Запада е криза на понятието за щастие. Закомномерно икономическата криза следва от криза на идеята за щастие. А то е позиция на копчето на въображението ни, посредата между болката и скуката. Тези две състояния са така зависими, че колкото се отдалечаваме от едното, се приближаваме до другото. Липсата поражда болка , а излишеството - скука. И двете включват фурната на материата и духът отлита като парата на яденето, наречено наш  живот.

А всяко ограничение на духа ощастливява. Колкото по-тесен е нашият кръгозор, толкова по-щастливи сме ние. Колкото по-широк е светът ни, толкова по-измъчени се чувстваме .Всъщност, пътуването е най важно, а не пристигането. Краят е смъртта- на мечтите, на желанията, на любовите.

Българската мечта е малко по друга. Тук слизаме до маркови гуменки, ирландско уиски и изолация на панелката-как, с пари назаем, или от далавера. Ефирната ни същност е от типови тв копнежни простотии, леещи се на едро, махленски приказки и празно бръщолевене на клиширани мнения. А ако си по начетен, да изработиш някой да те носи на ръце.  Закономерно отива само дотам, да те свършват така, че да не знаеш къде точно-вагинално, клиторно или анално. Или по нашему, мечтата се изразява с това, да не правиш нищо, или да имитираш, че правиш, да намериш някакви пари от накъде,  и да чукаш непрекъснато във всички писти, но предимно отзад.

Но за съжаление, човек няма нужда от това, което иска -самото искането е истинската нужда.Сега и веднага. После ще му мислим, като ни опре-отзад.

И това ще стане. Погледни в огледалото.

,,Липсата поражда болка,а излишеството-скука,,.Може би сте прав.Може би е така.Може би е така,само за т.нар.светски хора.Тоест,за бездуховните.На тези и за тези,за които Бог няма и не съществува.Защото,както е казано,,каква е ползата да имаме целият свят,а да погубваме душите си,,.Погубването идва от желанието за повече.Все едно дали става въпрос за пари,жени или коли...Живеем в кофти време!Напълно безидейно!Съпоставимо със Содом и Гомор!

ЗеМария,
Че не е цвете животът, който го живеем, не е цвете.

Повече от ясно е, че други са били представите на мнозина от нас за днешния ден, по онова време, когато той е бил очакваното "утре".

Нещата не се случиха по-най чистоплътния начин и по най-мечтания!

Но...това е животът!

Не ми се иска да говоря с клишета, още по-малко да изричам думи, които да звучат лицемерно, но независимо от всичко, мисля си че има хора, които успяха да опазят човешката си същност от съблазните на времето.
В тях ми е надеждата...и вярата ми е в тях!

Не се отчайвай, Зе!

Това е разковничето, и в крайна сметка разликата между нас и тях. Или както се казва - ключа за бараката.

В каквато и криза да са, те ще излезнат от нея. Ще измислят, създават и развиват. Това двигателя и на икономиката , и на цивилизацията им.

При нас нещата са съвсем други. Ние бясно искаме и се опитваме да сме като тях. Въобразяваме си че като си купим техните дрехи, телефони и коли, и ставаме като тях. Но като погледнем в портфейла, сеоказва че не сме съвсем като тях. И това ни натъжава и прави нещастни.
Но пък си имаме оправдание - дали политици, еврейски или светвни заговори, дали робство, дали звездите или не знам си какво. И така по инерция, кажи речи 6 вековна инерция!

За каквото и да си говорим, фактът е един - ние не създаваме, неспособни сме да изберем и подържаме курс, да се развиваме, да бъдем такива каквито искаме, да се борим и да изграждаме живота си ....
Единственото което можем е да се носим по течението !

За съжаление обаче си прав, поне за нас - "А всяко ограничение на духа ощастливява" , за да сме щастливи ще ни трябват ограничения, на първо място информационни. Защото докато виждаме как живеят хората на Запад, ще се и опитваме да им подражаваме, а това е скъпо, и както виждаме невъзможно!
Следва дезинформацията - петилетка за 3 години, разгром на изгнилият капитализъм, втората по интелигнтност народ, но затова пък с най-красивите жени и най-големите патки, и други такива производни лафове!

За Европееца обачае ограничения едва ли ще им помогнат да бъдат по щастливи, каквото и да им липсва, ще си го изобратят. Където и да искат да отидат, ще отидат. Доказвали са го и продължават да го доказват.

Хората, населяващи суровия Тибет знаят това... знаят коварността на Самсара... живеят бедно и оскъдно според мерките на консуматорската цивилизация, но духът и пее всеки път, щом се изтръгне от ноктите на Самсара.. всеки народ носи ярема на своята карма.. кармата на българите е несвободата.. май завинаги..