Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 останаха в историята с няколко неща. Там стана първият терористичен атентат на спортно събитие от голям мащаб, за което младите съвременници знаят, благодарение на едноименния филм на Спилбърг.

На тях американецът Марк Шпиц постави рекорд, които бе достигнат едва миналата година-спечели седем златни медала в плуването и подобри седем световни рекорда. Той беше висок и красив мъж, с буен черен алаброс и мустаци. Тези мустаци са много важни -те са по времето, когато останалите плувци се бръснеха наред. За тях отидоха сетне тонове мастило-те били неговия бунт, а веднъж отговорил на руския тренъор, че не само не го бавели, но завихряли водата около носа му и така ставал като куршум- и на другата година всички руски плувци били мустаклии.

Марк остана в историята и с нещо друго-на четвъртия си златен медал си събу шпайковете-адидас, и ги размаха

на почетната стълбичка.

Разбира се, срещу солидна сума, останала догадка. Това беше първата проява на нагло използване на олимпийския форум за реклама, МОК трескаво умува, но Марк не беше кой да е, размина му се. С чистият морал на аматъорският спорт бе свършено, макар отдавна у нас да нямаше аматъори

Семейството на Шпиц се беше посветило на него. Амбициозният му баща местел целия катун от град на град, с оглед по добри условия и тренъори за младия талант. Веднага след Олимпиадата Марк се отказа и дори си обръсна мустаците за 25 хиляди долара с Жилет. През останалото време на живота си изцежда намаляващите остатъци от славата. Красавецът ставаше са реклама, -“Аз винаги пия това мляко-нещо което ми харесва да правя. Искам да бъда обичан от майките." И те го харесваха-направи доста сапунки.

Георги Костадинов от Бургас е нещо друго. Със счупени, още на четвъртфинала пръсти на ръката, стана олимпийски шампион, налагайки се над коравия негър Рвабвого. Българите, обаче, го запомниха не c мъжеството му, а

пак от стълбичката,

защото беше първият българин, който заплака на нея-сетне плачеха наред.

Гошето, макар и на годините на Марк Шпиц, имаше дълга кариера и над 250 мача, от които беше спечелил 230. В боксовата зала го довежда търкал на плажа, след който решава повече никой да не може да го бие. За него никой никога не се бе грижил--а след златния медал и волгата, по едно време стана собственик на квартална зарзаватчийница.

Той нямаше мустаци. Беше файтер, бияч, за да спечели, вкарваше 300 удара и получаваше 295.Това се харесваше на тълпата, която, знаете, е като жената.

Такива имаше не по малко мъжественият Ангел Ангелов, който, обаче загуби спорно от Майкъл Спинкс. Ацето беше интелигентен-вкарваше 100 удара и инкасираше 80. След игрите направи кариера-стана тренъор на националния и възпита много шампиони.

И Мохамед Али не беше бияч. В Киншаса лежа осем рунда по въжетата, понесе канонада от удари и накрая с една серия разби Форман. Който пък беше бияч, но пък свърши като пастор кариерата си. Али беше любимец на тълпата-тогава, в Киншаса, тя рева през цялото време-“Али, убий го“, докато той лежеше по в ъжетата в глуха защита. Заради славата, с която беше обвито името му, която днес изглежда като ПР на шестнайсетгодишен.Али си хвърли олимпийския медал в реката, отказа да служи-игра го пацифист, съдиха го, смени си религията и прочие. Днес се бори с Паркинсона и е атракция на туристи

Бияч, мъжкар и любимец на тълпите и жените беше и Майк Тайсън. Maкар, че самият той каза за себе си :

“My whole life has been a waste - I"ve been a failure.“ И още:

“Аз просто искам да избягам. Аз съм наистина смутен от себе си и живота си. Аз искам да бъда пастор. В тази страна, нищо добро няма да излезе от мен.

Хората ме сложиха толкова високо...“

Да станеш Марк Шпиц трябва само да имаш талант да махаш с ръце и крака бързо, условия, е, и родители. За да станеш, обаче, шампион като него, трябва и друго-характер. Но, ако сте родител, и сте решили да запишете детето си плуване, си направете добре сметката. Ако няма таланта на Шпиц, вие му осигурявате дълги и скучни часове монотонни тренировки, взиране в дъното , пустота в главата и регрес на висшата дейност вътре, а в замяна получавате вероятността да стане харесван като гръцки бог. Големите шампиони са рядкост, защото характерът е сестра на ината и брат на амбицията, и враг на интелекта, тъй като висшата нервна дейност не обича скуката. Но внимание-монотонноста тълпа не събира-ако не си Шпиц, индустрията на рекламата не се интересува от теб и си оставаш с харесването на ученичките, е и на жените, което не е малко.Светът е пуст като женска глава и с исполински ръст си напред.

Запишете го да тренира бокс.Задължително ще стане мъжкар, ще има характер. Боксът е като живота-клишето е много вярно-сам си срещу себеподобен. Тук, обаче, опасностите са повече. Да освободи прекалено животното в себе си и да му хареса, прехвърляйки го като модус вивенди в живота. Заразно зло е да те харесва публиката, тогава, тъй като обикновено това свършва зле. От много тестостерон рано или късно играеш, един ден, самодеен театър с пръсти над лампата. Ударите в главата водят поне до Паркинсон -колкото повече, толкова по бързо. Въпрос на интелигентност, е правилния отговор, както и стила на боксиране, ако щете – и на разбиране за живота. А иначе и големите боксъори плачат. И друго- истинските мъжкари днес продават краставици, кой го е еня за счупените пръсти и мъките в сауната, а Калин Руменов е бард на новата бг мъжественост.

Боксът, макар и атрактивен, макар и мъжки спорт, прави , обаче, малцина големи звезди.

Защото тълпата, която пък е равенство на-знаете кое-иска дабъде залъгвана и лесно се поддава на пунт, пластика и клоунади. Ако Азис бе попаднал на Дон Кинг, би направил звездна боксова кариера. Щеше да е еталон за мъжкар..

Дълго четиво, но си заслугаваше ;) Наистина е много интересно и нетипично ;) За онова нещо за жените, може да поспорим, но другото е супер ;)