Прочетен: 3215 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 04.05.2009 10:38
Вземам заглавието на готово от предаването на Карбовски „Емигранти“-вчера, по Нова. Този фундаментален въпрос е задължителен, както за всичките предавания на медийния гуру, така и за всеки българин, вроден разбирател на политиката и обществения живот не само у Татковината, но и по овой белий свет-от Ванкувър до Владивосток. Предаването беше много интересно, защото включваше дежурния обобщен отговор на горнийо въпрос:
-ние сме най-красивите, работливите и умните-вж горе къде-ама на, не случваме на държава-другите са къде по доле от нас-ама -на-имат държава и политици, които мислят са тях
Тя, държавата, им осигурява жилища, заплати и работа, помощи,- стандарт, позволяващ им да не чистят нитo в къщи, нито навън. Само да си живеят, с крака на масата-на работа. Затова са мързеливи и богати.Затова им е чисто и уютно-навсякъде. Затова са спокойни.Не бързат за никъде, вежливи са, могат да ядат квото им се яде, да почиват като бели хора навсякъде, да носят всички атрибути на белите хора-те всъщност са белите хора.
А ние сме робите им-продадени им от нашата калпава държава-да ги обслужваме.
Признавам, за тази логика -на 28 годишната пловдивчанка-има доста сериозни доводи. На пръв поглед се вижда точно това. Плюс още неща. Да, в Ангия се почива много-имат доста празници и са по български-по няколко дни. Не пазят чисто-един сериозен процент-по улиците и около къщите. Лондонските тротоари са на петна от милионите изплюти дъвки. Като се счупи касовия апарат, не могат да ти върнат ресто. Не могат да се ориентират, да обясняват каквото и да е, не знаят адреса на съседа си. Камо ли къде е България, а мисля, че и болшинството не знаят името на английския премиер. Не бачкат особено-поне местните.
Само, че нещата не са съвсем така. Да видим за пример уличното движение
Пътищата са хубави, широки и многолентови и имат прекрасна маркировка-но не съвсем. Имат и черни пътиша, тесни и разбити улици, по които има паркирани от двете страни коли, а на места прекалено сложните пътни решения правят шофирането ад. Маркировката е трудно да се следи, трафикът е убийствен и те подпира, ако сгрешиш а и всяка грешка се наказва-има камери навсякъде. И кво правят англичаните-отговарят на предизвикателството на шофирането-как? С убийствена солидарност по отношение на етиката помежду им.
С невероятна толерантност. Тук е въпрос на чест да дадеш път на другия-независимо, че имаш право. Ако си попаднал на грешна лента, достатъчно е да махнеш с ръка и всичко замръзва и ти дава път. По стотици пъти на ден те поздравяват, че си отстъпил-и самите те отстъпват. И ти става приятно.Освен, че те улеснява.
Демокрацията е спазване на правила-първо.От всички-англичаните спазват правилата без умуване.(А, па те ще ми кажат на мене)
Второ е равенство пред закона-ако те хване камерата, няма значение дали си Мадона или Иван Петров(законо е врата у поле). У нас -примери не са нужни
Трето е уважение на правото на другия. Това е много важно. Оттам всеки да си гледа работата, за която му плащат и да не те интересува защо касиерката не ти връща ресто-има си хора, които да оправят касовия апарат. Иначе, тъй като всичко отдавна е измислено и направено по най добрия начин, ще настъпи хаос. У нас щеше да има-ама толкова ли си проста(всички , освен нас, самите, са прости по подразбиране), кой те сложи там(щото всеки е на някой човек или клан и е където не му е мястото-пак по подразбиране), я дайте аз да оправя системата ( всеки разбира от всичко)
Ти трябва просто да си седиш и чакаш, както по време на дългите опашки, когато някой на пътя е в затруднение, или има някаква пътна авария или друго.
Също и да е различен-по раса, пол , образование и всичко друго-и еднакво важен.От там да го уважаваш, но и без да навлизаш в личното му пространство(ма кой е тоя, ве)-и така да не те интересува кой е и зашо, аджеба, се кара с жена си, и откъде накъде ще взема кинти за да лежи(ма къв е тоя вее)
Те, политиците, ако искат, за нула време ще оправят държавата-я, колко страна сме-ама не щат. Твърди вчера пловдивчанката,-щото нямали интерес. Не е вярно-искат, ама не става-всеки иска да са доволни от него, най- малкото за да го изберат пак.
Знаем кво казва Ле Бон преди 200 години-всеки народ си има душевен склад, има си народностен характер-затова едни и същи обществени правила важат за едни народи, а за други се превръщат в анархия или тирания. Демокрацията, казва той, работи при страните с англосаксонски характер и се превръща в диктатура в страни с испански, и сочи за пример, през 1899 Латинска Америка.
Това, което не знаем е, дали и доколко битието определя съзнанието, или не. Защото не пътищата правят катастофите и не камшика на глобите- а съзнанието. Не държавата, не толкова и беднотията, защото държавата, това сме ние самите и политиците са едни от нас-ние ги избираме. Те говорят това, което искаме ние да чуем и избираме такива, каквито сме ние самите или бихме искали да сме. С такава маса-такива политици, такива медии, такъв елит, такъв обществен договор, такава държава, такива правила . Маркс, ако е прав, оправията ще доиде след 500 години-още едно робство, тоя път без да е виновен турчина- а доброволно -когато съзнанието настигне замогването...
Другото са чисти комплекси-па били те в ужасяващ по размерите си мащаб-Райх го нарича емоционална чума. Сега се казва параноидален колапс-от който следва-бум. На оружие, братя.
Защо всички бивши източноевропейски соцстрани бързо въведоха демокрацията и тръгнаха по пътя на подобряване на живота си, само България - не? Даже нещо повече - още тъжим за Живковото време когато имаше работа за всички, но не трябваше да се работи, когато заплатите бяха малки, но имаше за всички по малко и т.н. и т.н.
Отговорите на тези два въпроса дават отговора и на въпроса "Защо живеем все по-зле?" дори и да няма световна криза!
03.05.2009 18:08
\m/
//
04.05.2009 09:43
И понеже се споменава липсата на уважението, не е лошо да се изчисти текста от случайно набрани букви - от уважение към четящите.
05.06.2009 15:45