Блогът на zemaria :: Бай Ганьо прави избори-сто години по-късно

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

04.06.2009 21:20 - Бай Ганьо прави избори-сто години по-късно

Автор: zemaria Категория: Политика

Прочетен: 9368 Коментари: 20 Гласове:

Последна промяна: 04.06.2009 21:30

Епизод едно-червената гора

Площад на областен град. Време-променливо. Околните заведения са пълни със скучаещи млади хора, попийващи лицензни бирички и шарени коктейли; щъкат дечурлига и топят лакти в шадраваните, разточително изпразващи общинския бюджет. Пред огромната сграда, стил късен соц, се суетят неколцина младежи и изнасят разни обемисти сандъция, трескаво приготвяйки атрибутите на мероприятие.
Прииждат отвсякъде стройни беловласи пенсионери. Походка- изпъната, тук там някой посгънат; коси пригладени назад, чат пат каскети; огладени панталони, на места тресящи се от Паркинсон; лъснати остри кафявочерни обуща, тук-там сандали на бос крак, в ръцете алени байрячета и всякакви агитационни материли, вапцани в същия колор. Женската част-тоже добре представена в травирени или копринени рокли, с умерени деколтета в убити пастелни цветове, съперничещи с други, докарани в ярки щампи от „платовете под масата”, прически „Валентина Терешкова”, шалчета; „Бич може” и всякакви цветни ухания. По окомерна преценка-численост на артилерийски полк от Трета армия-към1000-1500 човека
Най сетне всичко е готово и програмата почва. Изтъпанват се народните представители и почва агитацията. Първият-интелигентен човек, технократ, силен в риториката, но за съответната среда, разминаваща се с наличната. Втори номер-абсолютно клиширана наборка, тип партиен активист от средния соц, банално слово. Докарват у можеството дрямка и сянка на разочарование, но то търпеливо чака и няма големи претенци. Трети номер, малко по интересен човек, описан надлежно у Хофър в глават"Фрустратите-интелигенти с попресъхнали творчески сили"; чат- пат някой напомпан лаф, разръчкващ позадрямалия възторг. Като цяло вяла агитация, поради липса на подготвени АОНСУ кадри и съответни артистични възможности -най-важна е номера на бюлетината , надлежно уголемена, за да не стават фалове.Разгеле, идва ред за атракцията- Николина Чакардъкова.
-Тази година аз и моя екип сме решили да не подкрепяме Партии-хвърля бомба тя.
Множеството, ошашавено затаи дъх:
-Решили сме да подкрепяме личности. И тъй като познавам Ивайло, ние и моят колектив ще го подкрепим, щото е свестен, честен и добър- нанесе уточнението. Следва мощно изригване на одобрение, скандирания „БСП” и издигане нагоре, доколкото шиповете позволяват, на гората от агитационните матряли.
Почна концерта- репертоара ясен, българщината, що е маке , све е юнак; трупата мощно джаска цървули в такт с песните, градусът сред зрителите нараства и хоп..завалява дъжд. Отначало полека, па сетне се засилва.
Кво е един дъжд пред силата на идеята. Пред волята, дисциплината и колективизма на строителите на съвременна България—едно нищо. Тук там някой се покри-май половината се разнесоха, някой извади чадър, но всуе-мероприятието продължава, макар и времето аха да заиграе комбина с Костов. Николина продължава, даже демонстрира кураж като Владо Калембер през 81ва, отхвърляйки чадърчето:
-И камъни да валят, продължаваме..-зове бойката македонка и праска тежки хора и македонски напеви.
-Не си отивайте-утре няма да вали, но мен ще ме няма.
Тук вече сърцата на болшинството съратници на лявото заподскачват и ентусиазмът забива в крайно дясно, в зоната на прегряване. А дъждът вали..
Тогава, досущ мига с пристигането на генерал Тотлебен, четирима момци от оркестъра изваждат една маса насред площада и Николина се качва на нея, продължавайки да пее под поройния дъжд. Градусът на възторга удря десятката. Плещ о плещ, рамо до рамо, другарите, забравили болки от шипове, кръвно и инсулти рипат тежки хора. Извиват се дълги намотани полюшващи се редици, полковникът е до портиера, оня с 700 лева пенсия до този с 60, чобанинът до шефа на ТКЗСто, ударничката до чиновничката. Единението на хората на прогресивната идея е пълно, устата зеят в ритмите, потта се лей, умесвайки се дъжда, очите блещят. Таквоз нещо съм виждал през 80-те, когато правеха банкети за колективи. Строги и достолепни чичковци и лелки, коскоджамити началници и свити чиновници се преобразяваха, втурвайки се като за последно да вземат късче от младостта и живота и да докажат, че и те са били млади, красиви и силни...
Мнозина изиграха последните си хора през тази паметна вечер.
На сутринта, злите езици на кибиците от съседните кафенета коментирахь, че валяците на почистващите машини на Чистота блокирали от ченета и протези.

Епизод 2-"О, Азис!!!"

Място на действието-същото.Час на мероприятието-20 п.м.
Още къде 17 часа, околните кръчми, наобикалящи площада са пълни до дупка, сервитьори вадят допълнително маси, а нетърпеливи клиенти чакат ред. Засиленото полицейско присъствие и подвижните прегради, издават очакваната тежестт на мероприятието. Околните улици се пълнят с паркиращи виолетови и червени разградски лади, а от тях заприиждат мургави мъже и жени.Широките булеварди, водещи до центъра заприличват на пълноводни реки от хора, стичащи се твсякъд към площада. Къде 19 часа цялата площ пред Общината е пълна до дупка с млади хора, на възраст 12-30 години, тук там рядко можеш да забележиш надхвърлящи я като моя милост елементи. Колко са били-не знам, но повече не можеха и да бъдат. Преобладават тъмнокожи темпераментни индивиди от съседните села и Селеметя и, но и градския Комсомол бе отлично представен. Парфюми, пот и ухания от най-различно естество, феерия от тоалети, младост и красота. По тераси и прозорците на съседните сгради висят тълпи от хора, чак на покривите при светещите реклами има по неколцина и оттам блещят стъкълца. „Снайперисти?-”предположи фен на „Денят на Чакала във възрастта на акнето. „Не ве, фотографи”-контрира го осведомен. Наближаваше началният час 20 , но Елвис не идва и не идва. Пишешото братство се люшка нетърпеливо насам натам в желанието да улови първите стъпки на идола на наша земля, и прибягва ту зад общината, ту към късите улички около нея-но ницки. Няма никой.
Изведнъж, някакъв трепет мина като ток през тълпата и се чува истеричен шепот-идваа... Тълпата мигом се разцепва на разбрали и неразбрали и първите се юрват към едно кафене и къса уличка до него. „Бони е тук, Бони дойде..” Тъй и не разбрах какво точно стана, дали Бони се е отбила да пийне кафенце на крак, или просто е паркирала мерцедеса си по „Гладстон”, щото мнението на очевидците се разцепи надве, та до 40минути насетне се избистря точното естество на туй замечателно събитие, ама нейсе.
Разгеле, с естественото за наши звезди закъснение, в стил Слави Трифонов мероприятието почна с едночасово закъснение. Тълпата е достатъчно подгрята и малце поизнервена, но следи със стаено нетърпение ставащото. Излиза Аня Пенчева.
Артистичност в краткото политическо експозе, напомпани лафове, поднесени ефектно и овладяно; визия-без забележки:
-Всички партии ви обещават работа, образование и шоу! Последното ще ви го дадем ся и веднага!
И ся тук ще ми простиш, любезни читателю, щото нито нетърпението да видим звездите беше толкоз силно, нито нахалството, нито имахме репортерска карта, та се наложи да наблюдаваме шоуто далеч назад, където дългия ни ръст и изпружената шия не отваряха коридор към авансцената, та дори и на стол да се бяхме качили-се същата. Хоризонтът се затуляше от качени на вратовете на мъжкарите девойки, които оформяха нещо като балкон, като втори ред на присъстващите, а шумът и неописуемия възторг правеха звуковата картина неразбираема и наподобяваща нещо като рулиращ Туполев.
По едно време интонационната среда се уталожи, и в нея останаха някакви речитативи на сърдит момък. Мангалите около мен вече се кефеха и тресяха, а кръшни дамски дупетини изпълняваха невероятни пируети, като от зор се допираха из хълбоците на околните и нас в туй число. По едно време посвикнах и се заслушах в мантрата, която повтаряха и стреснато се загледах в устите им, да няма грешка. А те ревяха и се кефеха
"В устата, в устата, в устата, в устата.. "
Таман да ме напънат расистки мераци и се сетих ква е работата-пеел момъка Устата..
Не са го псували човека-кефеха му се. Устата завърши с броене до десет
Едноооо, двееее, триииии...десееееееееееееееееееееет!
Демек в десятката. Бюлетината им имала номер десет
Сетне Аня обяви:
А ся, представям ви водачката на листата в едикой си многомандатен район нашата принцеса Софи Мариноваааааааааааааааа!
Няма да ви описвам възторга. Софито изпя няколко песни, като ги разби с "Василевса"(или Василеса)- прочувствена циганска балада. Засвяткаха запалки, извадиха се джиесеми с мощни цветни екрани, заблещука навсякъде. Очите тъмнеят, главата се люшка в такт с тежненията на героинята, мнозинството съпреживява извътре. Голям момент.
етне се изтъпани един юначага, нещо като севернокипърски вариант на Том Джонс на младини, с глас обаче на гръцкия Казандзидис, когото Аня представи като Тунчер Фикрет Али. Бабанкото пееше доста добре, а аз бях надлежно информиран, че е познат с артистичното, познато и на мен, лаика име, като Тони Стораро-и той водител на листа. На моменти умерено флиртуваше на ромски с публиката, особено накрая, когато взе да брои: бир, еки, юч, дьорт...до десет- заветния номер на бюлетината, която беше опосредствена с лафа” В десятката”.В интерес на истината, мероприятието беше обзето открай-докрай с етническа толерантност, изразявана в превода от околните на непознатите термини от ромски. „Ето, за всички, които не знаят цигански, сега казва, че трябва да гласуваме с бюлетина номер десет”. Мерси, за което, аз и без туй вече си го знаех, тва бе и май едната цел на мероприятието.. Излезе и Бони. Нея май не я слушах-повече я гледах. Голямо парче-личи си от въртолет, щото горе долу на толкоз място бях от нея. Саундът докарваше накрая на маанета, от което околните подлудяха съвсем.. Градусът се качи неимоверно, въздухът затрептя от енергия, стотици хиляди тела се виеха, държаха за ръце и удряха в европейски ритми.Хубавата мадама, с лека етножилка, колкото да обърка глава дори на граф от времената на Лермонтов, си свърши си работата и се покри.
Настъпи еуфорично затишие.
Тцъ. Изненада. Не е Той.
Излезе Цветелин Кънчев. Заобяснява, как квото обещали, го изпълнявали и разни други лакърдии. Аве българска работа, ама малко циганска . Тва го претупваме.
Иииииииииии.........
Излезе Идолът. Васил Троянов Боянов. Вий го знайте.
Ама не по фуста, нито пък с паети и дрънкулки. Е, не беше чак в чер костюм, беше си по панталонче и фланелка. Шарена, но ний сме виждали какви по..
Мълчи.
Тълпата реве.
Сетне се затича към единия край, и направи жест към публикатаала Фреди Меркюри в Будапеща. И пак мълчи. Тълпата-ясно.После посочи оркестъра като Чарли в Диктатора . Тълпата изду жили и изцеди максимума. Сетне пак се затича нанейде и посочи колегите си депутати с жест на император Нерон. Излъгах се -тълпата можела още.
Пет минути ходи напред-назад и сочи мълчаливо ту тоз, ту друг, на което му отговаряха с нещо, което статистите на Гладиатор дори не могат и да си помислят да изиграят, а и никой режисьор не е сънувал. То беше рев, то беше чудо, надхвърлящо всичко видяно от нас.
Разгеле запя, та малко утихнаха. Ся тук тресящи телеса, дупета, запалки и прочие няма да споменам ъгейн. Стената пред мен стана непрогледна, щото девойките масово станаха кавалерия и се метнаха по конете, образувайки втори кат на публиката. По едно време свърши-викам си туй беше, иншалах, и се заоглеждах за измъкване, но не би. Нямаше изход
Азис смъкна фланелката си, женската част изпищя френетично, но вместо охранен космат корем, отдолу се оказа с бяла фанелка с голям номер десет отпред. Сетне за накрая запя, заедно Бони и Софи "Не сме безгрешни, ала сме истински" и тук истерията удари десятката, котелът изпуши от прегряване и стана страшно. Звездите наизлязоха на сцената до една облечени с такива фланелки, хванаха се за ръце и дадоха назад към сградата. Те назад-ама тълпата атакува напред. Стана май някакво меле. Милиционери и охрана се хванаха в плътен двоен кордон, който на места се заогъва.Тутакси се възползвах от пролуката, която се поотвори между предния отряд и тила, дето бях и се ориентирах за захождане по десния фланг и излизане от бойните действия. Не би-маневрата ми съвпадна с плановете на Бони, която от входа на Общината реши да се свърне към мерцедеса си по „Гладстон” и се засякохме в опасна близост. Десетина юначаги се уловиха плътно с ръце пред гърди и направиха каре, в което певицата изнесе нежното си тяло, порейки вражеските пълчища-минаха току покрай мене, та оцелях с големи загуби от морално естество.
През туй време идолът се метнал на сребристосив космически кораб от големите номерации на SEL и с мръсна газ изчезна точно от мястото, откъдето тръгна и Бони, и така измами тълпата, унесена по етнокрасавицата. .
Рекох си -туй беше и се отправих към моята бракма. Не шеш ли, от непознаване на града ли или от друго, мазният сив мерцедес цъфна на светофара току пред нас, на края на пешеходната зона. Тълпата не вярваше на очите си.
-Ооооооооооо, Азис!!!
Мерцедеса направи обаче плавно ляв завой и се понесе по Борисова. Да, ама следващия светофар е на стотина метра и мерцедеса спря. Светлините на стоповете му ярко осветиха половината улицата, а червената светеща реклама на Мобилтел направо се загуби в тях..
И тук, убий ме, читателю, не се сещам заради светофара ли спря, (беше 22-30 и светофарите по това време не работят) или Азис реши да подразни тълпата, или просто се чудеше кой път да фане. Важното е, че се бави поне минута. И тук стана следното:
Огромно стадо мустанги, като подгонени от пиян каубой, вкупом се втурна по късата права отсечка. Намиращите се насрещното платно автомобили забиха спирачките, мигом накачулени от плътн стена разкривени физиономии и бягащи насреща телеса. Едно мощно :
-Аауууууууууууу!-изригна от стотици гърла.
И аха да го стигнат. Но в последния миг преди заветната цел, преди първата муцуна да се залепи на тъмното му стъкло, корабът даде газ и отлетя. Безвъзвратно.

Ааааааааааааааааааааааааааа.............. .....

---------
11 юни 2005та

Нагоре

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

Да гласувам или да не гласувам

Защо не ни се получават нещата в България- и кога ще ни се получат

Коментари

1. pilcho - Хахахахахахаха,
04.06.2009 21:27

не е истинааа!!!
Ако бях там, щях да плача, със сигурност. Покъртително добър разказ.