Наскоро четох едно интервю с д-р Любомир Канов в "е-вестник". Припомних си,че той описваше в една от книгите си атмосферата в българската църква в Манхатън. В нея има кръчма, в която сънародниците ни си пускат чалга. Ето го:
"Ню Йорк
Кръчва = черква + кръчма в подземната си част. Пушене. Обясняване на "Играта"; препирня кой е "по-велик". Голяма, тежка тъга, чувство за задушаване. Евтино вино, на галони. Неуютност. Толкова прилича на някакъв бюфет в малка провинциална гара. Изумително мирише на България. Неумитост, шумна нечестност.
Бог изцяло отсъства от това място."

Само това да беше написал тоя човек, трябваше да му се направи паметник. Или да се избере за мото на държавата ни.

Сетих се за него, когато си представих утре вестниците по повод блестящата ни кандидатура за еврокомисар. Инцидентно-откак отказах вестниците и телевизията определено съм по добре, а сега, благодарение на Цецо и ко съм на път да откажа и нета, Така де, кой обича да му четат личните съобщения и да си правят папка с моралните му издънки. Ще кажете, типично по нашенски-ма кой си ти бе, че да се интересува нqкой от теб. Никой, верно, но самият въпрос е друга бира, нещо от народопсихологията. Иде реч
за свободата
и това кой как я разбира. Много пъти сме цитирали руснака Мухин и неговата книга “ Спецслужби”(2000) В нея той обяснява защо тези служби се дънят-повече на Изток, по -малко на Запад. Защото, както казва той, има два подхода към работата.-бюрократичен и делократичен. При единия оценката идва от резултата-при другия-от началника. Единият иска по-вече усилия-другият иска само да си на ти с шефа. При единия се иска да носиш отговорност-при другия някой друг я носи.Познайте изборът на мнозинството какъв е. Той пише още, че всяка бюрократична система , устроена да реши някакъв проблем, не само не го решава, а го задълбочава, ОСТАВЕНА БЕЗ ЖЕСТОК КОНТРОЛ, защото генерира и селекционира само и единствено некадърници, изхвърляйки  другите, неустроени да прислужват. Системата се занимавала с нейното оцеляване и разширяване, тя си измисляла проблеми и ги раздувала, за да има работа по веригата, а истинските, срещу които била направена да се бори, се разраствали необезпокоени. И се оплаквала  от липса на права- които да оправдаят некадърността й. И винаги се получавало така, че организация има, а работата й не служи на никого – всички в тази организация служат само на себе си-тоест, на тези, които са в нея-от най-малкия, до най-големия. Тя не служи, а прислужва, не защитава, а рекетира. Примерно, следователят хваша Прохор на 16 години, щото писал надписи на плевнята-изкарвал го терорист, опасен престъпник-и синца по веригата си изкарвали заплатите от случая, раздували го до дупка и отчитали дейност, за да имат време да рекетират истинските бандити. Който не ще-акция-вж  руския сериал „Бригада”, седма серия."Щото по цял свят силата, която ти дава службата, се използва за влияние. В здрави общества води до найн илевън, а в болни, до сериали "Бригада”.

Толкоз по теорията. Ако тя не може да ви обясни защо някой иска все повече кинти, без някой да му държи сметка за тях и без да дава нищо от себе си и и за сметка на вашите свободи и права – това си е ваша работа. Още повече, когато знаете, че лишаването от едно нещо води до лавина от претенции за лишаване от друго.

Предполагам, че и убийството на Боби няма да бъде разкрито, както досега-по тая рецепта.  Разбира се, ще бъдат обвинени който е под ръка-роднини, потърпевши-както е в масовия случай-или обичайните заподозрени. Едва ли ще се разбере кой е истинският му поръчител, нито какви са мотивите за него. Запознати с делата на убития коментатори казаха, че той бил "противоречива" личност. Елегантен евфемизъм, който спестява злословието за починал човек. Работата е там, че в България "противоречиви" личности - и все убити-колкото щеш. Тези противоречия идат добре дошли за тези, които трябва да работят по разкриване на убийствата и сякаш ни казват-не се кахърете, голяма работа че гръмнали посред бял ден някой си мошеник и че не сме го хванали-ма вие си знаете, че няма как-затова ни

дайте още власт. Като се лишите от права.

Те идат дюшеш и обуславят дежурните реакции на политици, държавници и слугинажа направени по повод убийството. Не са истински скандализирани, защото много добре знаят, че правилата на мръсната им игра включват подобни санкции. Особено ако по различни причини започнеш да приказваш и да изнасяш неща от кухнята.

Изясняването на истината би означавало да лъсне механизма на българския политически живот-нищо, че убития няма нищо общо с него, както и убийството на Стоев или пребиването на журналиста Огнян Стефанов, В който мутри и политици играят комбина, а Атака и Герб са от един отбор-нещо, което ви казах преди 2-3 години
Разбира се, вината за положението не бива да се търси единствено в политиците или придворните им медии. Те само отразяват нашата идея за успех. В наши дни тя не е по далеч от представата на убития: да измамиш, да вземеш едни кинти от балъците, да дръпнеш колкото се може по-бързо с мангизите, да се возиш на брониран джип и да газиш с него всичко живо под звуците на яка чалга. Това е модел от най малкия-до най големия-другото е лузерски хленч. Всички днешни бандити, политици, бизнесмени и прочие "елит" са получили своето възпитание, ценностна система и мироглед по времето на социализма. Днес берем неговите плодове.

Няма как да не е противоречива и еврокомисарката ни -но само за хората отвън. Направо да се чудиш кой я изпрати тая жена там, Тъжна работа! Някой, който е въплъщение на тоя модел и седи най отгоре.. Каквото горе-такова и долу-гласи основния текст на Хермес Трисмегист от преди хиляди години

Така де - в България колкото си по-прост или малоумен, толкова по успяваш. Може да станеш професор, политик, журналист-еврокомисар, премиер, мутра-квото си си пожелал като дете.

.Нужно е само безгранично нахалство.

Същото го е казал Вилхелм Райх за хитлеристка Германия. Щото простотията върви ръка за ръка с него и липсата на самопреценка.

Тази България не можем да изчегъртаме от сърцата си. А трябва. Инак ще се задушаваме от тежка тъга за нея.
* Заглавието: по фундаменталния хит на Валентина Хасан

 

Допреди година-две Любо Канов пишеше и за в.Гласове.Незнам дали,защото е психиатър но личното ми усещане е,че притежава и огромен литературен талант.Пише стегнато и в същото време проникновено.