А пък злополучните домакини съвсем не се радват на подобни гости – чекисти-освободители. Както се казва - “такива гости на гробището да ги търся”. Е да, обаче по гробищата ще се намират не гостите, а домакините. Например, полският елит. Впрочем, даже и на Путин не му стигна наглостта да заяви, че Съветската армия освободила Варшава. И да си поиска татар-бифтек, гъска със сливи, фляки по господарски и някои други специалитети от полската кухня. Впрочем съпрезидентите ни ще имат възможност да похапнат всичко това на погребалната церемония на полската делегация, на жертвите на Катин-2. Новия Катин няма да може да го припишем на немците. Германия този път я нямаше наоколо.

Във Варшава сигурно ще пристигне цял вагон чекистки представители с крокодилски сълзи на безсрамните си очи. Няма да им е за пръв път след погребенията на Михоелс, Пастернак, Старовойтова, Юшенков… Както писа безсмъртният Галич “А край ковчега се подреждат мародери и поемат почетния караул”.

Такива гости нямаше да ги пускат да припарят и до прага, ако зад гърба им нямаше газ и ядрени бойни глави, нефт и 1/8 част от сушата. А какво искаха всъщност поляците от СССР и Русия във връзка с Катин? Не са претендирали за пари – това е груба лъжа. Нито са настоявали за безплатен газ. Единственото, което искаха, бе историческа справедливост.

Нека си припомним фактите: пактът Молотов-Рибентроп, Катин, съветската окупация, отнемането на половината страна, съвместните паради с хитлеристите в Брест, бездействието при смазването на Варшавското въстание. Депортации, разстрели - от Талин до Бесарабия. Нека някой да докаже за какво трябва да са ви благодарни, а? Защото двамата диктатори Хитлер и Сталин не можаха да си поделят Европа? Това си е тяхна лична работа. На участниците в бандитски разчиствания на сметки не е прието да се благодари.

Единственото, което Източна Европа очакваше от нас, беше покаяние. Нещо такова: “Простете ни, грешни сме. С нищо не сме по-добри от хитлеристите. Обидихме ви, разтерзахме ви. Не сме достойни да се нареждаме сред победителите над фашизма, защото нашият режим не беше по-добър от фашисткия. Сталинизмът е равен на фашизма, Хитлер е равен на Сталин, СССР е равнозначен на Третия райх. Кажете къде да отидем на нов Нюрнбергски процес. Молим на колене Източна Европа, Балтика, Финландия за прошка”. И трябваше наистина да паднем пред всички европейски стени на колене, защото тези стени станаха заради нас Стени на плача.

Но ето че върху Катин-1 се сгромолясва сега Катин-2, а мъглата е къде, къде по-изрядно алиби от немците. Доказателства няма и няма да има. Вместо тях у мен има абсолютна увереност.

Президентът Лех Качински бе трън в окото на чекиста, него всекидневно го цапаха с кал съветските телеканали, на един дъх с президентите Юшченко и Саакашвили. Той си плати наведнъж за всичко: за покрепата на Грузия, за онзи героичен полет до Тбилиси в разгара на руската агресия; за стипендиите и местата в университетите, заделени за белоруски студенти; за убежището, давано на чеченски сайтове и на чеченски бежанци; за опитите да осъди Ярузелски; за антисъветизма и за антикомунизма; за западната ориентация; за филма “Катин” и за постоянните въпроси за Катин; за активната роля в НАТО.

Какво им се полага на полските бунтари? Три разделяния на Полша; смазване на въстанието на Косцюшко 1799 г. и на въстанията през 1830 и 1863 г.; война през 1920 г.; окупация 1939 г., Катин; Варшавски блок; военно положение през 1981 г. и – накрая – Катин-2 през 2010-та. Войната не е завършила, войната между свободата и робството няма никога да завърши, а този кютюк, останал от някогашния СССР, върху който живеем ние, воюва против свободата.

Аз не работя във Външното разузнаване и не знаех, че поляците се готвят да извършат този безумен полет. На самолет на своите врагове, на разнебитен “Ту”, ремонтиран от самите врагове, без медии, без охрана от военни самолети, без контрол, на запуснато военно летище, да се отдадеш изцяло в ръцете на тъмната чекистка сила… Сега става ясно, защо пуснаха “Катин” по телевизията: тази чуждоземна пропаганда бе просто бучката сирене в мишеловката…

Не вярвам в такива случайности. За Катин-2 трябва да се обвинява или Москва, или светото Провидение. Аз съм християнка и не мога да обвинявам светото Провидение, че работи в полза на чекистите. Аз въобще не обвинявам. Просто разсъждавам по принципа cui prodest (за кого е полезно). Защото за обвинение са нужни улики. Може би след 15 години някой нов Берия ще поиска да натопи колегите си, на които сам е давал заповедите. Така бе внесена яснота в делото Михоелс. Сталин умря, започна боричкането на наследилия го триумвират и на Берия му дотрябва обществен бонус. Иначе и до днешен щяхме да си вярваме, че великият режисьор е загинал при пътна злополука.

Ех, защо полските патриоти не легнаха на самолетната писта във Варшава? Ако бях чула за този полет щях сама да се просна в краката на полския посланик, щях да го заклинам да позвъни, да предотврати… Ето до какво водят играта на “ново начало”, “нов подход” и пр. и пр. Да се отправиш на полет в тила на врага, в ръцете на врага, да се оставиш на милостта на врага…

Аз никого не обвинявам. Откъде мога да знам, кой стои зад този стоп-кадър, кой е главният в чекистката хунта? Накъде да се отправи човек с такова обвинение, в какъв съд да го отнесе? Приемете просто, че аз съм онзи гражданин, който върви триста крачки заедно с Расколников и му повтаря: “Убиец, убиец…”. Порфирий Петрович добре разбира, че не разполага с нищо за да даде Расколников на съд, още повече, че Николка е поел вината върху себе си. Но Порфирий Петрович иска да доведе Расколников до срив. Той просто му ходи по нервите. Виж, на тези нервите им са здрави, тях не може така лесно да ги накараш да се сринат.
Валерия Новодворская  

Грани.ру e-vestnik.bg/8850/zhestoko-prizemyavane/

Един поляк хванал златната рибка. Както е по приказката, тя обещала да му изпълни три желания. Добре, рекъл той, искам да дойдат китайците. Дошли китайците в Полша, сринали всичко и си заминали. А второто желание, попитала рибката. – Да дойдат китайците. Дошли пак китайците, камък върху камък не останал. Третото желание? – Да дойдат китайците. Този път наистина опустошили всичко, трева вече няма. Добре, рекла рибката, защото ти беше това? А, казал полякът, те три пъти дойдоха, ама преди това три пъти минаха през Русия.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Омразата на поляците към Русия е патологична. В сравнение с нея ние турците направо си ги обичаме.

Това е вековна вражда и тя си има своите абсолютни основания. Царска и комунистическа Русия е мачкала Полша така, както малко страни по света са мачкани – с азиатска, безумна, садистична жестокост.

Например за нас, българите, генерал Йосиф Гурко е герой, освободител, на негово име има улици във всеки град и дори има град, който се нарича Гурково. В Полша обаче Йосиф Гурко е единствено “Палачът на Варшава” заради смазването на въстанието през 1863 година и заради 11-годишното му генерал-губернаторство в полската столица, отличаващо се с агресивна и кървава политика за порусчване на поляците.

По особено грозен начин проличава ненавистта на Русия към поляците през лятото и есента на 1944 година по време на Варшавското въстание. Тогава окупираната полска столица въстава, като срещу германците се изправя около 50-хилядна лошо въоръжена и екипирана армия. Въпреки това поляците успяват да завземат части от града и в продължение на 2 месеца водят яростни сражения с Вермахта, докато накрая, на 2 октомври 1944 година, са принудени да капитулират.

По време на въстанието загиват над 200 000 поляци, а след неговия край останалите около половин милион души са депортирани в нацистките концлагери. По заповед на Хитлер непосредствено след въстанието градът е изгорен систематично и планово квартал по квартал, като практически в него не остава цяла сграда.

През цялото това време Червената армия наблюдава от брега на Висла, на 400 метра от събитията, какво се случва. Но не се намесва. През януари 1945 година Червената армия най-после предприема настъпление и превзема това, което е останало от полската столица, почти без бой. Бойците от Армия Крайова, полската въстаническа армия, които са имали неблагоразумието да установят контакт с руснаците, или са избити, или са пратени в съветските концентрационни лагери.

Въпреки неуспеха на въстанието се смята, че то е предотвратило превръщането на Полша в република в състава на СССР, както и цялостната съветска окупация на Германия, която след войната бива поделена между съюзниците.

Независимо че това е най-кървавият епизод от общата полско-руска история, може би най-дълбоката полска рана е Катинското клане. През април 1940 година в гората край село Катин край Смоленск специалните части на Сталин избиват между 15 и 22 000 полски офицери, интелектуалци и войници, имали неблагоразумието да се предадат в съветски плен.

За Катинското клане се разбира още в хода на Втората световна война, когато германците се натъкват на масовите гробове в гората. Дълги години Съветският съюз отрича, докато след рухването на комунизма руснаците трябваше да признаят и да се извинят. По-късно Анджей Вайда направи покъртителния едноименен филм за трагедията, който разплака света, но не и България, понеже у нас не е показван.

Въпреки признанието дълги години след 1991-а полските държавници идваха на поклонение в Катин като частни лица, докато тази година за първи път полският премиер Доналд Туск получи официална покана и заедно с руския си колега Владимир Путин оказа почит на жертвите 70 години след трагедията.

Това беше забележителен акт на помирение, посрещнат от целия свят като началото на края на една вековна и кървава вражда, като стъпка към една Европа на мира и на загърбване на мрачните сенки от историята.

Историята обаче е непредвидима.

В събота, 10 април, самолетът на полския президент Лех Качински се разби при кацане на смоленското летище, недалеч от Катинската гора, където полският държавен глава възнамеряваше да се поклони на жертвите. Загинаха всички на борда – президентът, неговата съпруга, депутати, министри, епископи от Полската католическа църква.

Каквото и да се говори сега, гибелта на полския президент на руска земя ще хвърли отново сянка върху току-що затоплените руско-полски отношения. Разумът говори едно, а родовата памет – съвсем друго

 

добре си обобщил всичко за деянията на мръсната сган през годините!
Поздрави.