Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.05.2010 16:25 - Тоз попържа княза, княза попържат...
Автор: zemaria Категория: Политика   
Прочетен: 1640 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 16.05.2010 18:29


"Пеевски и някакъв зам.министър се срещнали и  голям проблем... А " Шоуто на Слави" в сряда беше отвратително! Толкова помия по мен в национална телевизия - това, ако е друг ще го затвори. Аз можеше отдавна да го приключа, но считам, че не е демократично",
заяви Бойко Борисов пред Миролюба Бенатова.
"Ако в някоя европейска държава министър-председателят си позволи такива Сталински изказвания цялото журналистическо войнство, а и не само то, а  всички, за които свободата представлява някаква ценност, утре ще тръгнат срещу него. Обади ми се една колежка от "Стандарт", за да ми държи сметка и да ме пита как може да държим такъв език на "вожда" на България. Казах й, че направихме това, защото сме свободни, но се съмнявам, че тя разбра какво означава това. Съмнявам се, че и много от колегите, които работят в медиите все още знаят какво означава думата свобода.", емоционално заяви Иван Кулеков. "В сряда казах, че Бойко Борисов е "велик учен" и не съм предполагал, че това е изливане на помия. Помия се излива по прасетата, но това е друг въпрос. Хората казват, че от великото до смешното има само една крачка. Премиерът я направи. Освен, че е велик учен, той доказа, че е и велик смешник!", бяха финалните думи на Иво Сиромахов

............
Не ми дрънкайте много-много, аз ви казвам, че трябва да изберем правителствени! - извика бай Ганьо и удари силно по масата.

- А бе как ще изберем правителствени, откъде ще изкопаем избиратели? Ами че ти бе, бай Ганьо, нали си; уж либерал - осмели се да възрази Бочоолу.

- Кой ти каза, че съм либерал! - попита строго бай Ганьо.

- Как кой ми каза? Ами че не помниш ли колко консерватори си пердашил, колко си ги псувал, как да не си либерал? Не знаеш ли - ти сам каза, - че даже на Иречека си се хвалил, че си либерал? - възразяваше Бочоолу.

- Ей че си прост! - отговаря със снизходителна усмивка бай Ганьо. - Че какво, като съм казал на Иречека, дума дупка прави ли! А бе, ахмако, че аз, един Иречек ако не метна, кого ще метна?

- Имаш право, твоя милост! Бочоолу, налягай си парцалите, недей го опява! - обади се Гочоолу. - И аз съм консерватор.

- Ами че аз на гроб камък ли съм! Аз съм пък хептен консерватор - изтърси Дочоолу, - я стани и ти бе, Бочоолу, един консерватор, че да ги пипнем онези, да не могат да мръднат.

- Добре, ама не зная управителят с кои ще бъде - отговаря Бочоолу.

- Управителят ли? С нашите, разбира се - съобщава бай Ганьо, - и околийският е с нашите. Постоянната комисия не е законна, ама кой ще му дири законност, тя е наша. Бюрото е наше. Градският съвет е наш. Кметът малко шава, ама ще му отрежем куйрука. Общинските съвети по селата не са утвърдени нарочно, разбирате ли? Ако бъдат с нас - ще ги утвърдим, ако не - на дяволите. Пак ти казвам - колкото за управителя, нямай грижа, той е наш.

- Ами хамалите? - любопитствува Бочоолу.

- И хамалите са наши, и циганите, и Данко Харсъзина е наш...

- Ами че той нали беше затворен за кражба? - учудва се Бочоолу.

- Е-хе, ти патки пасеш. Пуснахме го ний него. Нали той ни спечели хамалите. Отишъл при тях онзи ден, събрал ги, че като им скръцнал със зъби, те замръзнали по местата си, като им изръмжал: "Зъбите ви ще разкъртя, ако не изберете бай Ганя!" - и хамалите кандисали. Пазарил ги Данко по два лева на човек и срещу изборите цяла нощ ядене-пиене.

- Страшен хайдучага, брей!

.....

- Хубава работа! Защо съм Ганьо Балкански, ако няма да зная и този занаят. Ти, господине мой, тури ме в която щеш околия и ми кажи когото щеш да ти избера. Едно магаре тури за кандидат, и магарето ще ти избера, майка му стара! Само дай ми околийския с жандармите и ми дай 1000-2000 лева. Да ти събера аз тебе, приятелю мой, ония ми ти синковци от кол, от въже, тъй 40-50 прангаджии и да ги наредя в две-три кръчми по краищата, да им подложа по ведро на глава, па да им извикам: "Ха бакалъм! Да живее България!" Хе-е! Тука ли си, Пенке ле!... Като накървят ония ми ти изпъкнали очи, като почнат да вадят от поясите ония ми ти ножове, да ги бучат по масите, като дигнат една олелия с ония ми ти прегракнали, дрезгави гласове - страх да те побие! Па земи, че поведи през нощта тази страхотия през сред града... Опозиция ли?... Дяволът не може да ти излезе насреща!
.....


"Законност, ред, свобода, сполуката наша... Помниш ли, помниш ли? - Джумбуш! Помниш ли нашествието на хуните в кафенето вечерта пред изборите. Помниш ли онзи "български гражданин" с руската шапка на тила, с голите гърди, бос, със скъсани колене? Ами оногози с червените очи, по риза, гологлав, с голямата чомага в ръка ? Ами влаха вън пред вратата, който в доблестното "упоение" от патриотизъм, в дълбокото съзнание на своите свободни граждански права и длъжности, зрял, тоест узрял вече в политическа мъдрост, едвам стоеше на краката си? Помниш ли как от гърди, надути от най-благородните и човеколюбиви идеи, достойни да направят щастлив един цял мир, с език задебелял от напъна на неизразимите и възвишени мисли, които вълнуваха мозъка му, помниш ли го как декламираше за свобода и народни права, че като му извика един по-стар гражданин, който излязваше от кафенето, свободата и народните права се закачиха на гърлото му, както се закачиха и нейде в благородната душа на неговия морален съпартизанин и шеф? И тази сган, тази утайка от тинята на един див, бестиален, лишен от всяко образование и отхрана граждански слой, готова за всяка бруталност, за която аз не можех даже да помисля, че съществува в самодоволния от своята "цивилизованост" и "европейщина" наш град, тази безпринципна тълпа, водима от разнородни ней игноранти и безхарактерности, които нито начала имат, нито могат да имат; и тази сган, казвам, има своите представители в Народното събрание, а хилядите избиратели... "

.................
Писмото до Граматиков., за което по-горе споменахме, се свършваше с тези думи: "А народът какво ще каже, какво ще прави? Любопитен въпрос! Ти ми казваше едно време, че вярваш още в българския народ. Хайде де! Не се подигравай! В кого вярваш ти ? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в представителите му.

Народа, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб; робуването е за него блаженство, тиранията благодеяние, роболепието геройство, презрителното хъркане отгоре - музика! И пак този народ е клет и нещастен, трижд нещастен! Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, той нямаше нито една твърда точка, на която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослони, той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй "практичен" и трезвен, трезвен до безчувственост. Без помощ, без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка от стари времена...

Има ли кой да го съживи, да го повлече подире си? - Идеали? - Суета, вятър!..



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zemaria
Категория: Политика
Прочетен: 4945617
Постинги: 485
Коментари: 3107
Гласове: 7250
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031