Повод за тези редове е една статия в Сега, озаглавена “СССР победи и с пеещото оръжие.”Заглавието е цитат на Чърчил, казан след един концерт на красноармейски ансамбъл. Ех, тази английска любезност! А подзаглавието е, че военните песни, филмите, кинохрониките, книгите от 1941-45 г. са културно явление.. И се започна една вакханалия, цяла седмица. Ляха се песни от войната, пускаха се линкове, възторг, умиление...Тук е моментът да уточним нещо за българина над 40 години. Свивам възрастта, въпреки. че участниците в дебата са основно петдесетина годишни и нагоре военни и милиционерски пенсионери с дебели пенсии и червени тиранти-поради доброто представяне на по-млади кариеристи, вървящи с вятъра, което пък има същите обши черти и произход с това на по дъртите фенове. Българинът на средна възраст е пълен с клишета като малко пате с горещи лайна, а най здравото е за великата съветска песен и великото превъзходство на руското оръжие. За комплекси и други клишета изобщо няма да говорим. Идва от родната казарма, часовете по политпросвета, от средношколските бригади и вечерите сред комарите  и дрънкане на китара на "забранения" Висоцки-Боже, изкарваха го за дисидент- от петъчната руска тв и най-общо от цялата тоталитарна пропаганда, с която бяхме облъчвани през тези 10-20 -30 години, през които живяхме социализЪма..
Нека се разберем. Никой не иска да се подиграва с факта, че тези песни и тази пропаганда са били съставна част от нашия живот. Че те са набити дълбоко в съзнанието ни и мнозина ги преценяват не от естетическата и културната им стойност, а от сантименталната. Никой не иска да им каже, че са пропилели живота си, вярвайки в кухи мантри, които живота опроверга, че са били едно малко винтче от една човеконенавистна машина, която смаза всички ни, освен тези, за които бе направена да служи.
Целта на моабета е истината и само истината. Другото е чесане на езици. Една форумката, която живеела от 20 години в УСА ми опонира, че  се прехласвала от руските американци и синовете им, които пеели такива песни -и аз я съжалих, че тя не разбира ЗАЩО това е така.

Ех, кво минало имахме, кви песни пяхме едно време- са част от дълбокото ни осакатяване именно от него. Нямат умиране матриците му в главите ни. Механизмът на носталгията е ясен. Тя просто изпълзява от душите като спомен за времето, когато бяха млади и хубави. Въпросът не е, че смесват нещата от миналото със собствената самооценка, бедата е, че не могат да избягат от капаните на масовия човек- същите, които авторите на пропагандните маршове са заложили и след които след една песен и с двеста грама наркомовка в стомаха да тръгнеш бос и с голи ръце срешу куршумите.

Търсенето на Спасителя продължава цял живот- и това е истинската беда.

Съветската песен и пропаганда от онова време е тази на победилата страна. Ние познаваме предимно и само нея-за победените знаем твърде малко, за тях статии в масовките не се пишат. За немската пропаганда се знае малко, макар всеки запознат да е наясно, че тя и до ден днешен е в основата на сегашните учебници по политически ПР. За постулатите в пропагандата на Гьобелс и мощната, промиваща мозъци масова култура на Райха. Малцина са виждали и чували за Лени Рифенщал, за нейните филми и за много други немски постижения от това време -но за ефекта на немската пропаганда може да съдим косвено по фанатизма на обикновения немец тогава. Този момент беше отлично пресъздаден в немския филм" Залезът".

Кое е културно явление?
За първия период-на свещената война, и в тоталитарните системи и в последното канибалско племе творческият потенциал се мобилизира и се раждат подходящите шедьоври. Достатъчно е да си припомним собствените ни химни и обстоятелствата, при които са написани. Макар и прекрасни, те не са световно културно явление-зашото аршинът за измерването им е друг. За втория период Георги Марков пише, че почти веднага след войната, вероятно сепнат от впечатленията, които руските войници събрали по света и обезпокоен от потискащото сравнение, което обикновеният русин е направил със сламения покрив на неосветената си селска къща и цивилизованите красиви домове в Чехия, Унгария Германия, Австрия и другаде-Сталин започва истински поход за възкресяване на руското национално и патриотично чувство

Доколко, обаче, цялото съветско творчество е културно явление е доста спорно, зашото иде реч за различни цивилизации-все едно да хвалим хунските красъци и думкането на щитове петдесет-шейсет години след като Атила е разсипал Рим. Докато немците са гледали телевизия, съветските хора са се редили на опашки за хляб. Докато са карали ФВ по магистралите, руснаците са се били за трансибирските вагони. За творчеството на Лени Рифенщал сме писали тук достатъчно—и за нейните новаторски филми, образец на десетилетно копиране и взаимстване. Германците са ненадминати в маршове, военни песни и пропаганда, но  все пак, война е било и съветската масова пропаганда също е била на максимални обороти. Не може да няма проблясъци, попадения и шлагери, но да се твърди, че заради това са победили е нелепо.
Много интересна е трактовката на патриотизма от немска страна, срещу баналността от съветска като тематика на военните маршове. Простото сравнение показва, че докато болшевикитв пеят в най популярните им маршове за война и смъртен бой, то в немските маршове, като Ерика или Лили Марлен иде реч за цветя, любими, любов.

Съветското културно наследство по време и непосредствено след войната не е културно явление, защото е дело на тоталитарна държава. На това отгоре тя е такава от 30 години, за разлика от Германия, която е също тоталитарна, но от по малко от 10. По тази причина-време в тоталитаризма, Гемания е много по напред в цивилизационно отношение. За това съветските филми са много по назад от немските, като новаторство и майсторство на изработката, въпреки директивата на Сталин, затова в Германия се ражда Лени Рифенщал, еврейката. Културата на тоталитарните държави е пропагандна култура. Kултура-кобура. В тоталитарна държава творец не вирее, защо и как е обяснено от Георги Марков преди 40 години, (изкуството иска свобода,) а Лени е изключение, както и единствената руска нобелова награда е дадена на Солженицин именно за описването на това време.

Тоталитарната култура не може да е културно явление-тя може да е историческо наследство. Думата култура, просто, има друг смисъл. Да мериш две тоталитарни култури е намяра за пари и чесане на езици, а да изкараш тази на победителя по добра-направо простотия.Като чуя думата култура и се хващам за кобура-се приписва на Гьобелс, но колко още изповядват същата максима сетне.

Впрочем, за историята е важен разказът на победителите. Дори и идващ като хунски вожд. Винаги ще се намерят съответните дудуци да го хвалят и сто години след това. Димитри Иванов, съвременник на онова време, най -добре го е обобщил:

"Защо за Освиенцим в Полша знаем повече, отколкото за Воркута отвъд полярния кръг? Защото съюзниците влязоха в хитлеристките лагери с филмови камери, докато от архипелага Гулаг няма документални ленти" 

.....Когато войната свърши, съветските и съюзническите войски се различававаха по три неща. Едните носеха чорапи, другите - партенки. Едните мечтаеха да се върнат у дома, другите - да останат в Европа.

Третата разлика беше "Лили Марлен".

Американците и другите, които бяха воювали в прибоите на Нормандия и джунглите на Гуадалканал, в пясъците на северна Африка и снеговете на Вогезите се завръщаха у дома подсвирквайки си "Лили Марлен".

А в нашия "лагер" тя стана забранен "фашистки шлагер". И забраната беше по-продължителна и по-ефикасна, отколкото при Гьобелс-писа Димитри. Вярвам му.

 

Уважаеми,ясно е и с просто око че много сте чел и много знаете за западноевропейската цивилизация.Но също така се вижда от написаното , че нямате много понятие ,а и не се интересувате по принцип от други видове култури,начин на живот и въобще се вижда , че сте "фен" на "западноевропейската цивилизация", която ако не знаете по принцип отрича съществуването на други видове култури и изкуство. Тя гледа на такива ,тъй както ние гледаме на наще домашни любимци/обичаме ги много , да , но все пак те не са хора/.Не сте ли се замисляли , че 3/4 от всички живи хора по света не живеят в Германия.Всеки народ има право на пропаганда,да създаде изкуство подобаващо на темперамента му?И точно за това тук у нас каточели се котират доста добре руски идеи , руска култура /която Вие не признавате/. Те просто са по-близки по темперамент до нас отколкото ние до великите германци.А що се отнася до създаването на някаква култура,всичко е въпрос на пропаганда.Имаш пари за пропаганда -имаш култура класика , която разпространяваш по цял свят, нямаш пари за култура-никой не те знае и не признава твоята култура.Вероятно не сте ходили и в казарма , защото ако бяхте ходили щяхте много добре да знаете разликата между партенката и чорапа.Чорапа е рожба на Германците вероятно,той е удобен,красив,лесно се обува и ако не си крайно беден мможе и да не се налага да го шиеш в малкото свободно време което остава.Трябва да си КУПИШ няколко чифта и може да изкараш три години шест месеца и дванадесет дни казарма в часовете по политическа подготовка.Защото нали не си мислите , че в германските казарми това липсва?Или си мислите , че там няма политподготовка?Партенката е едно памучно парче плат 40/40см.Тя се усуква по специален начин около крака,след което се обува бойната обувка.Партенката не запарва крака и ако 1000 войника са с партенки спалното помещение няма да мирише на лъвове.Тя осигурява 12-18 часа сух и невмирисан войнишки крак.Отгоре на всичко когато я свалиш от крака си той е съвсем чист.

Уважаеми,ясно е и с просто око че много сте чел и много знаете за западноевропейската цивилизация.Но също така се вижда от написаното , че нямате много понятие ,а и не се интересувате по принцип от други видове култури,начин на живот и въобще се вижда , че сте "фен" на "западноевропейската цивилизация", която ако не знаете по принцип отрича съществуването на други видове култури и изкуство. Тя гледа на такива ,тъй както ние гледаме на наще домашни любимци/обичаме ги много , да , но все пак те не са хора/.Не сте ли се замисляли , че 3/4 от всички живи хора по света не живеят в Германия.Всеки народ има право на пропаганда,да създаде изкуство подобаващо на темперамента му?И точно за това тук у нас каточели се котират доста добре руски идеи , руска култура /която Вие не признавате/. Те просто са по-близки по темперамент до нас отколкото ние до великите германци.А що се отнася до създаването на някаква култура,всичко е въпрос на пропаганда.Имаш пари за пропаганда -имаш култура класика , която разпространяваш по цял свят, нямаш пари за култура-никой не те знае и не признава твоята култура.Вероятно не сте ходили и в казарма , защото ако бяхте ходили щяхте много добре да знаете разликата между партенката и чорапа.Чорапа е рожба на Германците вероятно,той е удобен,красив,лесно се обува и ако не си крайно беден мможе и да не се налага да го шиеш в малкото свободно време което остава.Трябва да си КУПИШ няколко чифта и може да изкараш три години шест месеца и дванадесет дни казарма в часовете по политическа подготовка.Защото нали не си мислите , че в германските казарми това липсва?Или си мислите , че там няма политподготовка?Партенката е едно памучно парче плат 40/40см.Тя се усуква по специален начин около крака,след което се обува бойната обувка.Партенката не запарва крака и ако 1000 войника са с партенки спалното помещение няма да мирише на лъвове.Тя осигурява 12-18 часа сух и невмирисан войнишки крак.Отгоре на всичко когато я свалиш от крака си той е съвсем чист.

Сутрин когато бягаш по 6 километра/в казармата/ , ако си с добре навита партенка няма да ти излезат никакви пришки,мазоли и т.н.Единствени я и недостатък е , че изисква малко повече време да се постави правилно , но което се компенсира от продължителността на употреба.То аз почвам да си мисля , че руснаците спечелиха войната не заради "Ставай стана агромная" , а заради партенките и ватенките и калпаците.Не е редно да се поставя под въпрос мъката на един огромен и силен народ и жертвите които са дадени.Аз мисля , че няма семейство в русия и "околията" , което да не е дало кръв,живот в тая война.Защо въобще се поставя под въпрос естеството на войната?Един народ напада друг народ и съответно нападнатия дава добър урок на нападателя.И това не идва от оръжията , партенките,марлене дитрих и богзнае какво.Замислете се какво бихте сторили ако утре във вашата къща нахлуят "интелигентни" и образовани войници с каски и въоръжени с най-модерни оръжия и започнат да избиват вашето семейство примерно на случаен принцип , Вие ще мислите ли в тоя момент дали къщата ви е със сламен покрив или е покрив "баумакс"-това е просто най-малко нелепо.Имайте уважение моля Ви поне към 20те милиона избити цивилни граждани от Вашата специална цивилизация и не пишете такива глупости от позицията на 70 годишна пауза.Просто се молете на Вашия бог да не ви навести!
Благодаря.