Прочетен: 1123 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.07.2010 04:03
...
Брех. майка му мечка. Първото нещо, което се сетих, като прочетох новината е едно народно произведение, което зех нейде от нета. Въпроса е, че не ми иде наум за кой беше-за Вучков ли, за Слави ли, или за някой друг незнаен народен юнак.
Плещи той плеши, там от екрана
потънал в льжи- сучи и пъшка
простак с гигантско в гърди его
Левент втора младост и сила мъжка
С едната ръка сочи със пръсти
с друга набира грешник по телефона
Глава поклаща, очите мръщи уста проклинат от телеамвона
Томони юнакът, а под небето,
тълпата вярва, трева опасе,
медии дружно пригласят зад него
a егото му още по-бързо расте!
Сутрин се чуди кой да уплаши
виновни за всичко да изнамира,
вечер готов с думи или маваши
да каже нещо, пак да финтира
Шоу е сега! Дръжте, шестаци,
тез прости хора! И ти, умнико,
скланяй главата. Ще се прочуе
и тоя юнак . .Но млъкни сърце
Тоз, който реди думи просташки,
той се забравя; него не помнят
деца и внуци, свят и родина
и певци песни за него не пеят.
Настане вечер, овчар заблее,
овцете гледат с поглед унесен,
Слагачи питат, зрител немее,
Юнакът пее чалгарска песен.
И журналистки в сластна премяна,
кръшни и диви, с очи играят,
клепки извиват – хляба си вардят
и те левента да възхваляват
Една му с думи егото ближе,
друга ода и стих обещава,
трета му бицепс погали бърже,
а той си мисли – каква си крава.
Аз зная, бейби, де е играта,
на кой тарикат да не строша хавата
аз зная, ще си продам душата,
ще я продам, па що ще да става!“
И щракне с пръсти, па ни разсмее,
та се провикнат до небесата
бенд и ибрици- присъди дават,
да ги погладят и тях по главата.
Но свърши вече! Пари вече няма,
последна песен бендът запява..
Юнак си хортува, народ беднее,
А тълпата пасе ли пасе и опява.