Карам си колата бавно по една улица. Къса  и безлюдна, защото е неделя следобяд. От едната страна  има два входа за малки комплекси, отдалечени на няколко десетки метри от улицата, а от другата страна е безкрайна поляна по която пасат коне. Съзирам млад мъж, който  е коленичил на тротоара. "Кво прави тоя”, се чудя, и в същия момент колата ми го подминава. В огледалото виждам, че вече е легнал на улицата. Започнах да си търся мобилния, наврян нейде из многобройните ми джобове и да диря място за паркиране, за да се обадя на спешния телефон. През това време срещу мен се зададе линейка, която включи светлините и алармата и отпраши към мястото на падналия. Нека обобщим. Вероятно линейката е била съвсем наблизо, в съседния квартал. Но времето, през което човекът падна и през което някой друг ме е преварил, през което е прието повикването и отреагирано, беше по-малко от минута. Случаят завърши щастливо-оказа се пиян, който, виждайки линейката, се изправи, и с клатушкане си продължи по пътя, а двете лекарки от линейката си говореха с жената, която ги е извикала и се чудеха кво да го правят.

Така работят държавните и общинските служби в белите страни. Където има държава.
И от тяхната работа зависи да живееш  или не. На държавата пък работата е функция от онези взаимоотношения между гражданите, които наричаме гражданско общество.. “Улица със съседско наблюдение,” уникалната толерантност един към друг на пътя, вежливостта помежду им, проявявана навсякъде, усмивките и готовността да помогнеш-са само част от примерите за неговите прояви.

Къде са корените на това гражданско общество. Защо те са така, а ние-като племе от река Амазонка.

Защото са много вярващи ли? Нали вярата споява?

Какво става с тези хора, не са ли виждали корупция. Не са ли подлагали на алъш -вериш всичко.

Виждали са. Когато църквата е била държава-толкова е била силна, че едното без другото не са можели. В Рим е било залято с пилигрими, стичащи се от цял свят,(религиозни туристи) навсякъде храмовете са били пълни с мощи. Срещу пари е можело да си откупиш място в Рая, да ти се опростят минали и бъдещи грехове.
“Хайде на индулгенциите, молим! Тук плащаш, сетне казваш "Отче наш" на всяко стъпало и като стигнеш до горе,  си освободен от Чистилището и направо ще видиш райските порти.”
Интифата идвала от най-високото място, където наместникът на Бога разсъждавал така: "Трябва да имаме пари, за да направя Църквата силна, оттам следва и държавата да е силна и хората да живеят добре.” Корупцията при покупко-продажба на постове е била толкова развита и по цялата йерархия, че е стигала до самия папски престол. За нравите в държавите пък може да съдим по ставащото в църквата-били са идентични. Религиозен терор се развихрил от имащи пари, защитени, истински-вярващи, срещу нямащи, не можещи да си купят индулгенции, щото мотото на силните било “целта оправдава средствата”.

И се намерил един монах, който да каже стига. Божието-Божие, то не е материално, целта не оправдава средствата, парите и индулгенциите не са въпрос на вяра, намесят ли се те, тя си отива.
Казвал се Мартин Лутър.

Кога е било това. Било е 1507. От там почва Реформацията. Променила се, бавно и мъчително църквата, сетне и хората-шест века от тогаз.

Въпросът за вярата няма нищо общо с археологическата находка. " Има надпис, който доказва"-каза Божидар Ди. Той пък, щеше да скара две държави за един друг такъв надпис върху  един камък, който се оказа накрая дълбан с жигулски клапан от осмокласник, национален предател. Вярата няма нищо общо и с Божидар Ди, който е държавата, той е министър, бивш комунист, сиреч, атеист. То май болшинството са като него, но това е друга тема. Коя държава-ами тази с корупцията, където всичко се продава.
Каквато вярата-такава и държавата, разбрахме се.
Мощите не подлежат на доказване, чувам от по-умни. Въпрос на вяра са. Има ли вяра-има мощи. А  има и  религиозен туризъм- настоява държавата. Има  едни пари, които ще влязат у нас отвън, за да облагородят малкия Ерусалим, където пилигрими от цял свят ще оставят пък техните си пари, за да си купят индулгенции. Пардон, вяра. "Тук плащаш, сетне казваш "Отче наш" на всяко стъпало и като стигнеш до горе,  си освободен от Чистилището"
Помните ли какво Той беше казал за вярата, която била във вътрешната стаичка на всеки. А за търговците в храма?

Вярата прави мощи, а мощите-туризъм, в държави, където едни пари трябва да се усвоят, защото целта(парите-силата) оправдава средствата. Дайте да откриваме нови и нови неща, да правим туризъм, кво толкова-нима камъкът на Зевс да е автентичен. Мотото за целта и средствата се нарича рационалност-да бъдем рационални в политиката, вярата, отношенията ни. Аз на теб-ти на мен, всичко е пари. Само че това върви с Инквизицията, учи историята, и не прави нито вярата по силна, нито отношенията между хората, още по-малко държавата, по- богата. Защото е обратното на истината, за която говори Той, значи, всъщност е против вярата.
И нищо добро не чака и самата държава. Тя е точно както състоянието на вярата на Запад преди шест века-вж по-горе.

И Мартин Лутер го няма, няма и да се появи. Реформацията се отлага за следващите 50 години. Kогато някой се появи и каже-Стига! Бройте сетне шест века и тогава линейката ще ви спасява за по-малко от минута. И ще живеете!

.

нема живеем и шест века, оти нито едното, нито другото, пък даже онова четвъртото, не са такива каквито ги виждаме, оти си се надлъгваме до без край, пък ужким си казваме, вервай уйо, вервай... пък нека поверва, па ке видим ко ше го напрайм ний безверниците
м? пък дей правдата?! има ли таквази?! м?!

Светеца изглежда е бил многоглав змей, защото много градове във същите бели държави, за които пишеш твърдят, че притежават главата му. Защо в същите тези бели държави не се появяват честни учени, които да докажат фалшификацията, а обратното - всичките те се стремят да доказват, че точно тяхната глава е истинската?
В случая Божидар Димитров си е прав. Независимо дали е бивш или настоящ комунист! Това не пречи да сме завистливо племе...
Проблемът е принципен и не трябва да се свързва с конкретна личност - говоря за откритите кости.