Огромна тълпа с издути джобове се беше събрала  за откриването на поредния мол. Премиерът стискаше в изпотените си длани бутилка шампанско, която щеше да разбие във вратите на зданието като знак, че пазаруването може да започне. Огромни транспаранти, изобразяващи новите колбаси „Стара планина”-истинските млечни произведения и други хранителни продукти, произведени по новите български стандарти, въведени от правителството, приканваха множеството и го караха да бъде нетърпеливо. Ръката на премиера описа дъга, бутилката полетя и се пръсна на множество парчета. Знакът бе даден, тълпата се люшна, но остана на място.

-          За Бога, братя пазарувайте – провикна се покъртително финансовият министър, а сълзите се стичаха по лицето му.

Никой, обаче не помръдваше, хората гледаха с недоумение  и сякаш не чуваха възгласите на министъра или ако ги чуваха не можеха да ги осмислят. Изведнъж се чу глух тътен. Тяхната полиция, беше обградила тълпата и удряше с палките по щитовете си, настъпвайки крачка по крачка към множеството. Ритъмът беше подканящ , неумолим и нетърпящ възражение. Шибаният министър размахваше кожен камшик, застанал до вътрешният, който викаше през мегафона:

- Пазарувайте или много ще ви боли!

Тълпата отново се люшна и направи една крачка по посока на отворените врати. Земеделският министър се усмихна, знаеше, че тълпата нямаше избор. Съжаляваше само, че всичко трябваше да се случи по този начин, до последно се беше надявал жертвите сами да дадат съгласието си за саможертвата, която се изискваше от тях. Здравната министърка се наведе към премиера:

- Все пак ги пазете, не разполагаме с много свети мощи, за да ги лекуваме после, а и както виждате, вярата им е разклатена и започват да не вярват в чудеса.

Премиерът поклати глава в знак на съгласие и се свърза с вътрешния министър по радиостанцията издавайки му тихи нареждания. Настъплението на полицията беше прекратено, но тътена от ударите на палките не преставаше. Някой трябваше да даде пример за да стане всичко доброволно. Потърси с очи външния министър, давайки му знак да се приближи:

    - Къде са ромите? Трябваше вече да са пристигнали!

   -Всеки момент ще кацнат на летището. Там ги чака правителственият хеликоптер, който ще ги доведе веднага тук.

   -Французите са им дали пари, нали?

  -Да, имат по около 400 евро всеки.

  -Обещайте им, че ако ги похарчат тука ще ги върнем обратно във Франция.

  -Смятайте го за сторено.

Министърът на културата се приближи до премиера, поглаждайки достолепната си брада:

  - Имам предложение за вас, което да удържи положението, докато пристигнат ромите. Защо не доведем певецът на МВР да забавлява тълпата, ще докараме и още някой друг певец, на когото ще обещаем пенсия. Разходите няма да са големи в сравнение с приходите, които очакваме.

  - Ти си гений – потупа го  той по рамото.

Земеделският министър застана до премиера шепнейки му:

  -За всичко е виновен финансовият, ако не беше размятал на времето онази постна пица, сега нямаше да се чудим как да ги накараме да ядат колбаси от истинско месо. Трябваше президентът да го застреля още тогава.

Мислеше си, че всъщност грешката беше и в него, беше прекалено мек като остави библиотеките да съществуват. Ако хората бяха спрели напълно да четат и само гледаха телевизи щеше да е по лесно да се контролират, щяха да правят това което им се набива от екрана, а сега трябваше да ги убеждават.

 - Имам добри новини – запъхтян дотича министърът на социалните грижи – починали са последните 300 000 пенсионера. Вдигането на пенсионната възраст дава резултати, все по-малко граждани успяват да доживеят до пенсия. Натискът върху хазната отслабва.

Това беше наистина радостно, но оставаше да изстискат и последните скътани пари от джобовете на тълпата - то доброволно и законно. Председателката на парламента пристигна и го поздрави:

  - Успяхме, приехме законът, който обявява за престъпници тези, дето не пазаруват. Трябва да  съобщим по уредбата, за да са наясно, че нямат избор, освен ако не искат да влязат в затвора.

Мощният глас на диктора прочете съобщението. Тълпата утихна и хиляди ръце бръкнаха в издутите джобове. Премиерът се усмихна, знаеше, че българите винаги кътаха пари – бели пари за черни дни, както ги наричаха. Е, сега черните дни, бяха настанали и парите трябваше да бъдат похарчени, но похарчени така, както правителството смяташе за целесъобразно. Изведнъж ръцете замахнаха и към трибуната полетяха множество бели точки.

„Но защо си хвърлят парите” – зачуди се премиерът. Една от точките заплашително се уголеми и го фрасна по лицето. Това бяха камъни, ужасяващата мисъл се сля с пулсиращата болка. Сега разбра с какво бяха пълни джобовете им, трябваше да се сети от самото начало.

   - Шибан народ! – чуваше виковете на шибания министър сред каменната градушка.

  -  На колене, като всеки престъпник. – крещеше на тълпата и вътрешният по мегафона.

Хаосът беше пълен. Сблъсъкът с тяхната полиция - ужасен. Тълпата беше смазана. Когато всичко свърши, финансовият министър мина от човек на човек изпразвайки джобовете им, под заплашителния поглед на шибания министър, стискащ все още камшика в ръка. Но в джобовете нямаше нищо, само камъни . . .

източник

Поздрави.
:)))

Жестока картина!
Останах без думи!

:)

ЕВАЛА ТИ...Дано да го пуснат и по телевизията, та да го чуят и от тълпата...

който е писал тази статия най-вероятно е мръсен комунист и със сигурност е пълен УЛИГОФРЕН

Наподобява памфлет вярно и бих искал наистина някога, скоро това да се случи, но как да стане с овчето стадо и овцете предателки....на фона на омраза, алчност и безгранична глупост, тези с коментарите за комунисти или други уж демократи се изтъркаха, всички имат една централа и един господар, на който се кланят независимо коя партия са :)
Няма партии има пари, Световна банка и Тристранна комисия...и нечовешко робство :(