Още докато разгонваше конкурентките, Пепа Свирката разбра, че тоя непознат гражданин не се е отбил при нея за свирка, а го гони някаква друга нужда. Затуй тя се и ядоса на колежките, нахока ги и пак погледна гражданина. По тежкия сребърен ланец и фалшивите очила рейбън се познаваше че е от чалгарите, от някой провинциален град. Висок, едър човек беше; но че е сиромах и като че ли сиромах се е родил – и това си личеше- ризата му явно от втората употреба, протрита тук-таме, дънките му и те, а маратонките закъсани.  Инак, да го гледаш – човек планина, но Пепа Свирката набързо го претегли в ума си и реши, че е от ония надути фитнес маниаци, които се правят на тежкари, но усетят ли някаква заплаха, първи се пръждосват.

Чалгарят не поздрави, огледа я изпитателно и се потърка между чатала, но явно беше, че мисли за друго и друга грижа има в очите му. И като погледна някъде напред и посочи с ръка, той попита не е ли това пътя за магистралата към Търново и колко още трябва да има дотам. Пепа Свирката му разправи и едвам сега забеляза, че на шосето в паркираният мерцедес-и той втора употреба, имаше някаква жена. Жената беше отворила прозореца и забърсваше потта си от жегата, като приготвяше несесера си за да оправи размазалият се грим. Че беше горещо – горещо беше, но Пепа знаеше, че тея жени дето постоянно се гримират, скоро и стават колежки на магистралата. Отзад, в колата, също добре натруфена и нагримирана, седеше друга жена, по-малка, навярно момиче. Тя гледаше през прозореца, а на лицето й беше изписано пренебрежение.

- Ти май щерка имаш – каза Пепа.

- Имам. Една щерка имам безработна.

Чалгарят погледна към колежките й, разпръснати покрай пътя, задържа очите си на тях,  явно съжалявайки, че не е сам.

- Бе тя нашта каквато е – рече той, – остави я!

- Не си тъдявашен ти, отде си – попита го Пепа.

- От Пловдивско съм.  За пръв път съм тъдява. Иначе имам бизнес, купувам, продавам, далаверки. Земам стока от Турция, от Китай.  Само дето дойде тая криза и ся нищо не върви…

Той седна на мантинелата, извади една кутия боро и запапали цигара. Пепа седна до него и видя как чаталът му се издува, докато пушеше цигарата.

- Не можем да й намерим работа – започна той. – Почваше на две три места ама все я уволняват, хем преспа със шефовете. И диплома има, сумата и пари сме потрошили да я изучим. Гледали сме я като очите си. От устата си съм отделял, да се изучи, да се издигне, та да не му е мъчно, като гледа другите. Нейсе, криво-ляво завърши, ама не може да се реализира. Диплома има, а не може. Слушам, думала на майка си – мъчно й било, че дружките й се изпоомъжили, коя за англичанин, коя за футболист, а тя още стояла. Що се кахъриш, бе чедо, думам й, и твоя късмет ще излезе. Що гледаш другите – курви са. Сегашните ергени тъй са – курви търсят. И ти ще се омъжиш,  не си престаряла.

- На колко е години?

- Към двайсет и шест. Сега  ще ги направи.

- Е, че младо е момичето.Още става.

- Младо, ами.