Помните ли филма "Воден свят"- даваха го преди няколко години. Разликата между него и България е само в Кевин Костнър-като абревиатура - и пушачите. Във филма последните бяха пирати, а у нас те са основното население, което търчи нагоре-надолу по мачтите. За тези, които не са го гледали, светът е залят от вода и оцелелите са се пренесли на платформи, а причините за бедствието са неизвестни, единственото обяснение от  Мореплавателя (Кевин Костнър) е:

“Ние го направихме!”.

Мореплавателят беше анти-герой, който обикаля с лодката си и събира останки от морското дъно, с които след това търгува. Той е и мутант – притежава хриле, нова стъпка на еволюцията, която подготвя човешкия род за живот в един изцяло Воден свят.

Водният свят вече е построен-у нас. Ние го направихме-сами.

Колкото водата е суша, толкова и ние сме нормална държава с нормални хора.

Няма нито едно островче нормалност,  няма никаква Суша наоколо!

Кажете ми-ето, тук, в нашето микро-макро ниво, всичко е нормално, както по белия свят, ето, ние сме нормални, нашия колектив, нашето семейство, нашите отношения, нашето производство. Нашият остров нормалност е истински, ние не смесваме желаното с реално. Затова ние, които имаме нашето островче нормалност, искаме да го направим архипелаг, да го отвоюваме от водата и да живеем по добре, хайде, да е по-нормално. На сухо и не по мачтите, обрасли като тарзани. Не, няма такова-вие сте фалшиви, лъжете и мамите, дори себе си лъжете, в колектива също, в квартала. Произвеждате менте продукт и получавате такъв, гледате менте тв, четете менте автори, избирате менте политици, лекуват ви менте лекари, пазят ви менте милиционери, гледате менте футболисти, -всичко, до последното нещо, което ви заобикаля, е менте.

Защото лошото, бездарното и пошлото е възприемано за стойност като религия на масово ниво, а доброто и свястното са изтикани навън. Така водата е станала естествената среда -а сушата-кът, въпреки, че още стъпват на нея.

Хубавото ли? Хубавото е, че във водния свят можете да джиткате навсякъде около платформата с водни скутери и да се газите по главите един друг-вода е, правила за движение няма. Можете да си сложите жилетка: Police, докато въртите кръгчета със скутера, или плячкосвате друга платформа. Останалите ще ви носят на ръце-нали носите плячка на кораба. Животът е волен, силните и яките са на почит. Второто хубаво е, че можете да си поркате и пушите колкото искате-евтино е пиенето и цигарите,свити от други кораби, а може и да си лежите по хамаците на мачтите и да щипете по дупетата женските. Кръчми -бол-на кораба, всичко живо щрака с пръсти и живее безгрижно.

Ма мокро било, влажно, тъмно на мачтата-карай, ся, суша няма да видим -такъв е светът, само воден-учим малките тарзанчета, макар, че самите ние вярваме и помним мита за Сушата.

Най-лицемерния и долен въпрос , който можете да зададете на нежител на водния свят е: Как намирате нашия свят, харесва ли ви-и да чакате откровен отговор.

Нищо, ама абсолютно нищо няма за харесване-това просто е платформа за оцеляване на закъсали-би следвало да е нормалния отговор. Кой нормален човек харесва да е мокър и на тъмно. Просто, сушата е там, където водата се е дръпнала-а светлината там. където мракът е отстъпил. Мореплавателят е засега един-това е неговия свят.
Или се лъжа, май мнозина вече имате хриле, като него.

 

 

Във филма суша се намери все пак, обаче в нашия не знам кога, пък и дали... Всеки се обособил - "обостровил", - и всеки ден се оглежда в огледалото дали най-накрая не са му поникнали хрилете. В зародишното си развитие всички сме минали през рибешкия стадий и някои хора се раждат с остатъци от хриле (други - с остатъци от опашки, от маймунския стадий, но това е друга тема).
Лично аз не си падам по безцелното мързелуване; нямам и желание "да щипя женските по дупетата" - жена съм и не си падам по моя пол. Но не ми харесва и да съм принудена да се държа като мъж - агресивно, тестостеронно, - за да оцелявам. Просто нямам друг избор. Мога да плувам, но това не е достатъчно. Ако някой реши да си освобождава воден периметър за лично ползване, като тръгне да ми натиска главата под водата, ще му отвърна със същото. Колкото и да съм "по дефиниция" слаба и крехка. Не ми се гълта днешната негодна за гълтане вода.

Поне във филма има повече от 1 хубави неща. А блога е супер- браво колега!

Харалан Александров, интервю от 24.09.2010: "Страшните поражения са комбинация между незавършена модернизация и брутална подмяна на модернизацията с тоталитаризъм. Тоталитарният комунизъм е модернизационен проект, макар и тежко разрушителен. Това е като първо да удари градушка, след това да мине пожар и да спече тежка суша и накрая да връхлети наводнение. Някак идва отвъд капацитета на групата да преработи, да удържи и да се справи с такава злина. Пораженията на тоталитаризма се оказват много дълбоки, ефектът е като от ядрено оръжие, което по някакъв начин уврежда гена на културата. Освен това българската общност по злочесто стечение на обстоятелствата се оказва с много ниски съпротивителни сили. Много печално е да установиш това, особено ако си възпитаван в дух на възторжен и безкритичен патриотизъм. НО ГОЛЯМОТО, САТАНИНСКОТО ИЗКУШЕНИЕ Е ДА ОТИДЕШ В ДРУГАТА КРАЙНОСТ, КАТО СЕ ДИСТАНЦИРАШ И ПРЕЗРЕШ ТАЗИ ПРОВАЛЕНА ПОПУЛАЦИЯ.
По силата на това, че ние, образованите градски хора, сме имали повече житейски шансове, ни е дадено да имаме повече знание и от това произтичат повече отговорности. Въпросът е какво правим с това знание – дали го ползваме, за да аргументираме привилегированата си гледна точка и за да се отнасяме снизходително-насмешливо към тази буйстваща тълпа, която ни носи чрез политическите си избори естетическо неудовлетворение, или да развием някакъв друг тип отношение, като приемем, че въпреки огромното неудобство на това да поддържаш малцинствена гледна точка, да бъдеш в интелектуална опозиция, си струва да го правиш и да се въвлечеш в разговор с поддръжниците на статуквото.
Дързостта и способността да се поемат подобни рискове не са характеристика на нашето общество.
Това е синдром отново на тоталитаризма. На научен жаргон го наричаме травматична идентичност. Това ще рече, че съществува базисно допускане, че ако дръзнеш да имаш различна гледна точка и да се опълчиш срещу мнозинството, моментално ще дойде някой и ще те накаже за това."

Aми нека да опитаме! Аз правя това повече от 10 години. Написал съм стотици, а вероятно и хиляди текстове. Резултатът е налице! Има ли нужда от илюстриране?
Waterworld

Простетник вогон Джелтц не представляваше приятна гледка дори и за останалите вогони. Дългият му крив нос се извисяваше високо над малкото свинско челце. Тъмнозелената му жилава като гума кожа беше достатъчно дебела, за да може да играе политическите игри на вогонски държавен служител — при това доста успешно, — и достатъчно непромокаема, за да издържа неограничено време на дълбочина до хиляда фута в морето без никакви последици за здравето му.
Разбира се, той нямаше време за плуване. Не можеше да си го позволи поради голямата си служебна заетост. А имаше такъв вид, защото преди милиарди години, когато вогоните за пръв път изпълзяват вън от ленивите води на праисторическия океан на планетата Вогсфера и се просват задъхани и изнемогващи върху девствените брегове на планетата… когато първите лъчи на яркото младо слънце Вогсол ги огрява онази утрин, движещите сили на еволюцията веднага и без колебание отказват да се занимават с тях, зарязват ги отвратени и ги отписват от сметката като грозна и достойна за съжаление грешка. И оттогава насам не са еволюирали: изобщо не се очаквало да оцелеят. ФАКТЪТ, ЧЕ ВСЕ ПАК СА ОЦЕЛЕЛИ, Е СВОЕГО РОДА ПРИЗНАНИЕ ЗА ТЪПОГЛАВОТО, БЕЗМОЗЪЧНО УПОРСТВО НА ТЕЗИ СЪЩЕСТВА. „ЕВОЛЮЦИЯ ЛИ — РАЗСЪЖДАВАХА ТЕ, — ЧЕ ЗА КАКВО НИ Е ТЯ?“, и си караха тъй, без да се тревожат, че природата ги е лишила от нещо, щом могат да минат и без него, и чакаха да настъпи времето, когато по хирургически път ще могат да коригират по-съществените си анатомически недостатъци.

Междувременно природните сили на планетата Вогсфера бяха работили извънредно активно, за да компенсират предишната си грешка. Сътворили бяха искрящи елмазени припкащи морски раци, които вогоните ядяха, като разбиваха черупките им с железни млатове; високи, смайващо стройни дървета с чудно красива окраска, които вогоните изсичаха, за да има с какво да готвят месото на раците; изящни, прилични на газели същества с копринена козина и влажни очи, които вогоните залавяха и възсядаха. Те не можеха да им послужат като транспортно средство, защото гръбнакът им моментално се прекършваше, но въпреки това вогоните не се отказваха да ги възсядат.
И тъй едно след друго минаваха нещастните хилядолетия на планетата Вогсфера, докато един ден вогоните неочаквано откриха принципите на междузвездните полети. Само за няколко кратки воггодини вогоните до един емигрираха на съзвездието Мегабрантис — политическия център на Галактиката — и сега представляват изключително якият гръбнак на галактическата администрация. Опитвали се да придобият знания и ерудиция, опитвали се да придобият светски маниери и обноски, ала в основни линии днешния вогон малко се отличава от първобитните си прадеди.