Десети  ноември ме завари млад специалист-селски  ветеринар. Командваше  ни структура, толкова измислена, бюрократична и нелепа, каквато може да има само в соца. БТВ, тя  и до ден днешен си съществува  и не се е променила ни на йота-като родната милиция. Начело, разбира се, като за такава структура, седеше един въздърт натегач, посредствен и много ограничен човек, издигнал се по модела на др Нерезанов от филма "Маргарит  и Маргарита". Та, като дойде Десети Ноември, партийният актив на структурата си мислеше, че нещата са под контрол. След активно общуване бяха стигнали до извода-"Много, сме, силни сме, държим нешата, страшно няма." Всички бяха номенклатурни кадри на БКП, активни доносници и сътрудници на ДС, родната милиция беше тяхна, другарите от ДС, режийни офицери-те и партийни отговорници, всяваха стария респект и спокойствие
Малко след пленума, накъде около Коледа, десарите изкараха трудовите колективи на митинги,  на които  протестирахме срещу връщането на имената на турскоговорящите българи. както и да е, това е друга тема. Та другарите си я караха по старому и по тая причина ни събраха на ежегодния новогодишен банкет на гилдията от нашата община-да сме били 40-50 човека, събрани на втория етаж на един ресторант. Банкет като банкет, порция скара, половин бутилка вино, безалкохолно и ракия(от домашната)и прочие.
Да, ама не. Добрият дух на алкохола поразпали бушуващите страсти. Времето беше наше, вятърът на промяната бушуваше в главите ни. Разбрахме, че ни гласят нов началник на общинската структура. Човекът беше номенклатурен кадър, не беше лош, после се оказа, но откъде-накъде пак ще ни спускат парашутисти? Откъде-накъде ще я карат по старому. Тия гадове не виждат ли, че тяхната свърши-не, не само, ами и нямат ни най-малко желание да се разделят с нищо. Тогава имаше интифа-закон ли беше, не помня-трудовите колективи сами да си избират началниците, тоест, да одобряват чрез вишегласие избора на началството. Важното е, че имаше процедура по гласуване. Тогава аз навих присъстващите да си изберем друг човек-един от нас, възрастен и опитен кротък човечец. Бяха го отстранили от общински лекар на друга община месец преди това със същата процедура и бяха наложили друг на негово място със същия сценарий. "Партийното и държавно ръководство реши за началник да ви бъде доктора Х."
Тогава моите хора -моите подчинени плюс тези на приятел, не можаха да надделеят, излязохме с 2-3 гласа назад. Този път, викам си, няма да стане на вашата.
Речено-сторено, уточнихме гласове, кой до кого ще седне, как ще протече събранието и обнадеждени, се разделихме.
На другия ден ни събират в червения салон. Обстановка тежък соц, огромна дървена маса, заслана с червен плюш, портрети на вождове, тежко мълчание, погледи, пълни с омраза, напрежение.
Става зам директорът, доктора П. Така и така, другари и другари,(ха, още ли сме другари-репликирам тихо) събрали сме се да изберем ...Партийното и държавно ръководство РЕШИ...
-Имам предложение,-станах аз. Колективът има друг  кандидат..
Стана страшно. Бях сигурен, че бяха подготвени, но ми беше кеф да видя пак ненавистта в очите им
-Който е да има второ предложение, моля да гласува.-Мръсникът реши да провери съотношението на силите.
-Откъде-накъде, това си е  процедура-скочи моят фелдшер бай П.
-Ами, за какво да губим време-заовърта доктора П.
Както и да е-гласувахме, бяхме мнозинство.
Тогава скочи шефа на дирекцията, доктора Е, за който писах в началото. Речта му беше злобна, чак не сварваше да доизрече думите, запенен и бесен, уплашен, гневен.Какви са тия работи, бе, кви са тия дивотии, вие по акъла на гамените, брадатите и нехранимайковците  ли се подведохте-вкара ни в актуалната политическа обстановка той.. Да знаете, ще си патите много, но аз съм сигурен,че  в нашия колектив няма вражески елементи, като тия от Подкрепа..Ние твърдо седим зад партията, ние сме полувоенна структура  и няма да допуснем в най-важния момент някой да ни предава...
На последващото гласуване пак победихме, искаха прегласуване-отново и отново-на третото се огъна цял колектив. Шефа му, д-ра И.Б. ми беше съученик, приятел.
Като си тръгнахме накрая, той ми каза
-Да вземеш да станеш плочкаджия ли, фаянсаджия, нещо..(Прав излезе, ма кой да му вярва тогава)
-Що.
-Ми щото за теб място в системата повече няма...
-Ще видим.
Послеслов.
Благодарил съм мислено на всички, тогава, които не се огънаха в нашата първа, директна битка . А беше страшно, защото хората си рискуваха поминъка в среда, контролирана изцяло от миналото. Цял живот те бяха само слушали, дотогава.
На д-р В и хората му, на бай Митьо-65 годишен, от моя колектив, на всички, които имаха много да губят.
Д-р Е.-шефът, си отиде в по-добрия свят. Дълги години  посветихме да го махнем. Оцеля при СДС-1, 92, когато пък  ни предаде един от хората, гласували с мен на първата битка. Махнахме го чак 97ма, с голям зор. Пенсионира се, беше му дошло времето, но той не искаше.
Д-р П -зам шефът беше отстранен след година-две, изпадна нещо в немилост. Отдавна е пенсионер и сега е портиер на едно учреждение.
Д-р И.Б тогава стана партиен секретар на районната организация на ветеринарите. Малката подробност е, че стана партиен член непосредствено след гласуването. След година  и нещо го гледам коскоджамити шеф на СДС в общинска организация, включваща няколко големи села, и  като такъв беше шеф на ЛС.
И тъй като тогава му бях началник, го уволних на часа.
След години пробване на едно друго, се върна в системата. По едно време продаваше бронзови свещници в един магазин. Ся си кюта като редови лекар, зема си 500-600 лева заплата и някоя щафета, ма то няма вече.

Толкова искрено и въпреки миналото "демократично " време ,въздишката още не е минала !Много и добро здраве !

Oh yeah, falbuous stuff there you!

2Uog2T <a href="http://dnkglxvtjurc.com/">dnkglxvtjurc</a>