Казват, че във времето на разпад се живеело най-добре. Изчезнал бил смисълът-твърдеше Дачков преди години.Той се лъже, защото е млад. И защото е намерил и осребрил смисъла- и затова няма право да разсъждава над него. Това важи само за някои.
Времето на разпад у нас е постоянно. То друго и не е бивало.
То е перманентното отчаяние и същевременно очакваната надежда. Не може да е все така, все някъде ще изскочи смисъла. Все някога ще изгрее слънцето. Уви-не. И смисъл никога, ама абсолютно никога не е имало, повярвайте ми! Не губете трийсет години от живота си да го търсите. Било е самозаблудата, на която се радваме перманентно, защото тя е нашия екзод, изход-като тоя, който евреите са намерили през Мъртво море. Екзодът е бягство-от действителността. Бива реален и наужким, като последният е ...истинският, еволюционният. Реално бягат прокудени мислещите, бягат свестните-остават хората на „последните дни”. Остават блонди тризначките . Остават и тарикатите, чакащи да им пратят кинти отвън, които възпитахме и отгледахме да кльопат на гърба на близките си, стиснали егото си в зъбите си и отчаяно чакащи на свой ред перманент резиденс или благоразположението на изкукуригалата благодетелка- гръцка бабичка. Или заблудените, намерили смисъл в двестата евро заплата, при убийствената действителност и издевателствата на ежедневието, заплатено с компромиси, тип” пет евро свирката”.
Остават и други, намерили екзода инсайд-в необятното, в моста между материята, скапаната действителност и вечността на духа. За тях средно положение няма. Назад е смърт, напред е трагедия, имаща необятна и непосилна цена. Те от време на време, като се сдухат от непосилието, се бунтуват, осшен ако не са изгорели изцяло вътрешно и претръпнали. Но как се бунтуват, само? Като стар опел кадет, нацепил се в насрещното движение, фрашкано от черни джипове .Именно като камикадзета. Те и затова катастрофите ни са предимно такива-в насрещното.
Като индивидуални бунтове. То, какво ли струва живота, в страната на отчаянието Не сте ли виждали стари хора, които пресичат, без да се оглеждат, като ходещи зомбита? Свикнахте ли с пешеходци-имбецили- дърти бивши учители, и шофьорите-самоубийци? Аве това живот ли е? Е, колко чини този живот, че да го пазя? Убийствено страдание, ежедневни сметки за оцеляване, нерешими уравнения между смърт с приоритет лекарства или такава, с приоритет храна.
Това не е моя живот, това бе кофти раздаване, дайте друго. Страна ли казах одеве? Не е моя тая страна. Тя, ако е моя, ще си я препикая като куче и ще си я пазя. Няма да си хвърлям торбичките с боклук през терасата, няма да мразя вси и всьо. Това е страната на Бойко и насрещното движение, на ченгетата, на Станишев и черните джипове. На лъжата, фалша, пунта и пластиката и на съпротивата, но като индивидуална, вътрешно ритуална и безмозъчна- от отчаяние, саможертва. Като саможертвата на няколкото изгубени поколения, които помня. Няма 40-50 годишни в тази държава-те са навън, работят да ви пращат, за да съществувате. Защото тук просто не става. Не се мъчете, стадото има други правила.
Запомнете това, момчета, бягството не може да ви освободи от липсата на смисъла, нито да ви го даде. Не можете да избягате от себе си, ако сте заразени от стадото. Но можете да се борите с вируса му и вятърните мелници на духа. Въпрос на осъзнаване. И смисъл. Осъзнаването е сложно нещо, вързано с еволюцията, с цивилизоваността. Казват, че индианците не виждали корабите на Колумб-те такова нещо не познавали и мозъците и очите им не го регистрирали..Просто го няма. Има познатото. Непознатото не съществува. Честта, достойнството не същестуват и естествено, те не са причина за колизии инсайд.
Тези поколения, загубените, не страдаха много, поне-те бяха мачкани здраво, за да оцеляват, така, че не ги жалете. Човек се жертва за нещо, което няма- но много рядко за нещо, което е имал, но губи. За непостроените градове, за незасетите градини. Но никога за мерцедеси или големи плазми. Те нищо не чинят.
Не и у нас. У нас това е смисъл на затритите поколения. Да имаш кинти, мерцедес и плазма, да ти ги даде някой. Родителите им се жертваха за москвичи и гарсониери. А едва имаха кво да ядат Те сега правят същото-за вас. Механизмът е като от разказът на Джек Лондон за вълка, който следвал героя и го чакал да го изяде, като падне, и който, като се спасил, тъпчел дюшека с комати.
Не ги съдете, гладни бяха, гладни останаха. Правете си сметката добре харесва ли ви такова гладно бъдеще, в което ще си чакате времето да се жертвате и вие. По добре недейте, кютайте си така. Нашите градини ще ги построим на следващото раздаване, когато стадото се нахрани. Или като спечелим от тотото. Или като ни прати и на нас някой.
Кога ще се нахрани стадото ли-никога. Виж по горе-правилата са такива, овчарите.
Баси екзода. По добре с газ и ляв волан...
11.01.2011 14:51
Очаквам още хубави години .
Работник
съм
Син на работници
:)
02.07.2011 20:48
03.07.2011 11:39
03.07.2011 16:20
