Чудя се къде искам да умра. Не-е, не става дума за това къде искам да остарея и ако ме стигне Оная с косата-при бг здравеопазването тоя въпрос е смешен. Чудя се , къде е по добре да стане това по ненормален път. Аве, както и да е -смъртта си е смърт и човек трябва да има мнение, къде да го приберат. Кое е мястото му, като равносметка. И какво погребение искам. Получавам листовки за застраховки -за разходи по погребения, за подпомагане на наследници и пр. Ако знаете какви погребения съм виждал тук, в Лондон. Отпред върви човек, облечен с фрак и цилидър, държи бастун в ръката си, който върти като ритуален жезъл. Ходи бавно и важно, а след него е колоната. Достолепно, бавно приближават гробищата и никой не ги притеснява, не бибитка, след тях има километрични опашки. Виждал съм и други-с каляска, красива, лъскава, отгоре седи кочияш с фрак и вдовицата, а покойникът е в прозрачната каляска, която бавно се носи за последен круиз през през града и всички замират. Гробищата са огромни, зелени, сенчести, с широки алеи, осеяни с великолепни паметници, точно както ги пише в Библията-"Место светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка". Според застрахователите, едно погребение излиза към 2500 паунда, средно.
Ами ако искам костите ми да лежат в Бг. Ето, това е дилемата.Дали при татко, дядо и баба, или в чужбина. Претеглям нещата емоционално. Помня как изпратих татко. Ковчегът беше малък и паянтов. Ръсих пари за друг, за място на гроба, на гробарите, на попа, нямаше хора да го носят-беше някъв кошмар, който не искам да си спомням, дори. Помня, как ни караха да препогребваме костите на дядо и баба, щот местели гробищата-не искам да си спомням дали ги опяхме, или не, и тая мисъл ме яде. Сложихме ги в гроба на татко, с тенденция всички да сме на едно място. Но, Господи, какви разноски са това! Решавам да ме кремират-на прах си и прах ще станеш. Но къде да ме пръснат. В страната, която ме роди и отгледа, но в която видях само скръб и тъга и в която са моите близки, или в страната, която ми даде всичко. Тежка дилема. Дали при циганите, които ще притесняват моите наследници-бате, дай някой лев за Бог да прости, ще плячкосват гроба ми, или в това, което си представяме за последен дом, и хората го имат. Моля се за още години живот. И по голяма застрахователна премия.

в блогбегето :D:D:D

но не чак толкова.

Там, където живите, на които си скъп, и за които си непрежалим, ще могат да отидат лесно и да поплачат на гроба ти.
Иначе мъката им ще е още по-голяма, независимо дали избраното място е място злачно, или наобикаляно от крадци.

защото това прехвърля въпроса в друга плоскост. На мен ли да ми да ми е по добре или на близките. Ако аз съм си избрал "място злачно" то е щото искам моите останки да са там, да не ме разравят, и да ми е ок. Ако мисля за това кой-къде ще ме плаче, мога да се сложа в урна на прах и да ме носят, където им е удобно. За какво да ги натоварвам с няколко хиляди паунда за да ме сложат в целия ми блясък в Басарбово, където ще ги притесняват цигани и ще крадат цветята им. Да не говорим за дядовците и бабите ни, които са непоглеждани в селски гробища, откак са си заминали-не-моите, но по принцип. И понеже не обичам да лъжа, даже не знам къде са гробовете на баба и дядо от майчина страна...

Вярно е, че прехвърля въпроса в плоскостта на живите, а не на умрелия. Обаче:
Ако човек е вярващ, то тогава както е известно, той след смъртта си или ще отиде в Рая - място злачно, ама много по-злачно от това, което човек може да види дори и в гробищата на запад от Бг, или ще отиде в Ада.
Ако не е вярващ, просто ще си изгние, или ще го кремират. И ще изчезне безследно.
И в двата случая, какъв е смисълът да се взема под внимание гледната точка на умирающия? Вярно, че последната му воля се смята за закон, и ще бъде обида към него тя да не се спази - така не се прави, но ужасната болка на преживелия, че дори не може да отиде на гроба на най-скъп човек, което е единственото действие, носещо по странен начин някаква утеха, тя нищо ли е?
Честно казано, за мен изходът е в разпръскването на пепелта - така хем душата ти приживе ще се радва, че ще почива на място злачно след смъртта, хем ближните после ще могат да ходят само на черква, да палят свещи, когато им е много мъчно... А черкви бол.
Пък нали и без друго, както казва д-р Н.Михайлов, "българинът изповядва култ към восъчните свещи..."

Gee whiz, and I tohuhgt this would be hard to find out.