Постинг
24.03.2011 05:09 -
Есе за простащината
Простакът е непредвидим Може да те наругае в претъпкания трамвай, без да те познава,само защото си го погледнал случайно и той е решил, че в очите ти има подигравка.Пощръклява, ако си споделил чрез радиото или телевизията нещо съвсем различно от разбиранията му за света.Хули те, особено ако си критичен към партията, в която се е набутал и която възхвалява, не защото се трогва за нея, а защото тя е дойната му крава.Редовно ни учи как да преценяваме житейските работи, дори когато е невеж, а ние сме високо образовани. Защото е специалистът по всичко.Натрапва своето мнение и ни предупреждава да не го оспорваме, особено ако му носи някаква печалба. Той обаче се опитва да оспорва твърденията ни не с доводи, а с кръчмарски ръкомахания и навиране на среден пръст.
Простащината далеч не е патент само на неграмотните хора.Тя струи от хиляди същества със средно и висше образование, дори с научни титли. Наднича от погледа на разни литератори и всякакви "творци" и интелигенти, вманиачени, че дори и побъркани от известността си. Те ни заливат с грубиянствата си, макар че имат претенцията да ни приобщават към естетиката, към красивите изяви на таланта. Безогледността им често се пренася и на сцената, пред камерата, където се държат не с художествена мярка, а като самозабравили се чорбаджии.
По правило простакът се домогва до целта си, като тъпче, ощетява, граби по слабите или поне обществено равните на себе си. Но много често той е не озверен или свръхшумен, а смехотворно страхлив. Никога няма да го трогнем, ако се опитаме да го омилостивим с миролюбивите си обноски. Може да го укротим и поставим на собственото му място(поне за известно време), но само ако го уплашим, ако му внушим, че сме по безконтролни и още по свирепи от него. Друг е въпросът, че така той ще си подвие опашката пред нас, но ще продължава да мачка скромните, тихите, прекалено възпитаните и боязливите
Простащината е присъща за злите, за готовите да постигнат целта си с най -груба сила. Нейните любими оръжия са заплахите и клеветите, истериите и жестокостта. Простакът може да крещи, но и да ни "блъска" с тих глас, с широко усмихнато лице.А когато дига шум до небесата, ни напомня за унищожителния размах на природните бедствия.Разрушението е заложено в природата му.Той трепери от бяс, докато създава любимите си конфликти.Наслаждава се на всяка възможност да изважда хората от психическо равновесие и да ги държи в изтощително напрежение.
Простакът е чужд за нормалните човешки вълнения. И е разтърсван от мощните си животински инстинкти.Той е типичният бездуховен човек. Върховната му амбиция е да оцелява физически, но не как да е, а като се домогва до възможно най- голямо материално благополучие.Мре от наслада, докато яде и пие, докато показва, че обича не естественото, свободно живеене, а разгащеното поведение. Мрази литературата, изкуствата. Смята, че те са област на тъпото лигавене, на глупавите измислици и на болните фантазии.
Простакът е монологист.Никога не можеш да вземеш думата от него.Надува главата ти с празнословията си, докато те омаломощи, за да може после да те глътне.Той е толкова самодоволен всезнайко и е толкова категоричен в твърденията си, че докато го слушаш, направо започваш да се усещаш пълен глупак, макар че си претъпкан с култура до пръсване...
...
Вестник за жената, 2001..Познайте кой е автора?
Простащината далеч не е патент само на неграмотните хора.Тя струи от хиляди същества със средно и висше образование, дори с научни титли. Наднича от погледа на разни литератори и всякакви "творци" и интелигенти, вманиачени, че дори и побъркани от известността си. Те ни заливат с грубиянствата си, макар че имат претенцията да ни приобщават към естетиката, към красивите изяви на таланта. Безогледността им често се пренася и на сцената, пред камерата, където се държат не с художествена мярка, а като самозабравили се чорбаджии.
По правило простакът се домогва до целта си, като тъпче, ощетява, граби по слабите или поне обществено равните на себе си. Но много често той е не озверен или свръхшумен, а смехотворно страхлив. Никога няма да го трогнем, ако се опитаме да го омилостивим с миролюбивите си обноски. Може да го укротим и поставим на собственото му място(поне за известно време), но само ако го уплашим, ако му внушим, че сме по безконтролни и още по свирепи от него. Друг е въпросът, че така той ще си подвие опашката пред нас, но ще продължава да мачка скромните, тихите, прекалено възпитаните и боязливите
Простащината е присъща за злите, за готовите да постигнат целта си с най -груба сила. Нейните любими оръжия са заплахите и клеветите, истериите и жестокостта. Простакът може да крещи, но и да ни "блъска" с тих глас, с широко усмихнато лице.А когато дига шум до небесата, ни напомня за унищожителния размах на природните бедствия.Разрушението е заложено в природата му.Той трепери от бяс, докато създава любимите си конфликти.Наслаждава се на всяка възможност да изважда хората от психическо равновесие и да ги държи в изтощително напрежение.
Простакът е чужд за нормалните човешки вълнения. И е разтърсван от мощните си животински инстинкти.Той е типичният бездуховен човек. Върховната му амбиция е да оцелява физически, но не как да е, а като се домогва до възможно най- голямо материално благополучие.Мре от наслада, докато яде и пие, докато показва, че обича не естественото, свободно живеене, а разгащеното поведение. Мрази литературата, изкуствата. Смята, че те са област на тъпото лигавене, на глупавите измислици и на болните фантазии.
Простакът е монологист.Никога не можеш да вземеш думата от него.Надува главата ти с празнословията си, докато те омаломощи, за да може после да те глътне.Той е толкова самодоволен всезнайко и е толкова категоричен в твърденията си, че докато го слушаш, направо започваш да се усещаш пълен глупак, макар че си претъпкан с култура до пръсване...
...
Вестник за жената, 2001..Познайте кой е автора?
Изкуствено създадени войни или как се пр...
Едно изчезнало /но не отвсякъде/ "О...
Моят дълъг десети ноември
Едно изчезнало /но не отвсякъде/ "О...
Моят дълъг десети ноември
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
