Неотдавна БПЦ канонизира убитите в Баташката църква. Не чух някой да се изказа против. Нещастните българи са можели да се спасят, ако приемат исляма, но те са отказали. По същия повод ранно-християнските мъченици са заслужили канонизирането си.

Хронологията на баташкото клане е всеизвестна. В църквата има 156 черепа и части от още 196 скелета на избити през 1876 г. батачани. Източници посочват между 1600 и 5000 жертви.

Защо толкова големи разлики? Колко са убитите в църквата, така трагично-ужасяващо описани от Захари Стоянов и Вазов. Историческата наука мълчи. При потушаването на въстанието са опожарени, съсипани и затрити близо 80 селища и са загинали над 30 хиляди човека. Всички знаете, обаче, за съпротивата и геройстватаа на въстаниците при Перущица, Брацигово, Копривщица, Панагюрище, Еледжик и др -защо героите там не са издигнати като национални кумири, а се говори само за Батак, където, наистина почти не е имало съпротива.
Или както казва Балева, "Ако Пиотровски беше отишъл не в Батак, а примерно в Пазарджик (да не се бърка с Татар Пазарджик, днес град Пазарджик), първото село, чиято злочеста съдба МакГахан описва нашироко в кървави багри, то днес може би щяхме да говорим вместо за „забатачен‛ за „запазарджичен‛."
Ами поради една много проста причина.
Всеизвестно е, че за масовия човек осъждането на настоящето е жизнено необходимо. Когато обикновения човек загуби битката с настоящето, той търси опора в миналото.Възвеличаването на миналото може да служи като средство за омаловажаване на настоящето.Усещането за история създава и чувство за приемственост. Обладан от животрептящо видение на миналото и бъдещето, обикновения човек се чувства част от нещо велико и безсмъртно, разпростряло се в безкрая на вечността. Той може да захвърли и да пожертва настоящето (и собствения си живот) не само защото то е нещо незначително, на което едва ли си струва да държиш, но и защото то не е нито началото, нито краят на нещата. Нещо повече, живото усещане за минало и бъдеще лишава настоящето от неговата реалност-пише Ерик Хофър
Затова и се измислят исторически митове. Както сме писали и друг път, и Сребреница е сздадена по същата схема.

През 2007 ма двама изкуствоведи се опитаха да очертаят границите на историческия мит-в резултат-национална истерия.

История или митология

"-Виждате ли, а ако развея патриотарско знаме - всички ще ме подкрепят. Ето това е. Тези хора бяха изкуствоведи, те казваха и показваха, че картината която е създадена за Баташкото клане, е сътворена десетина или дванайсет години след събитието. И това нещо там е инсценирано, направил го е тоя, който е правил картината. Той е довел хора да се инсценира случката. И след това ние сме възприели тази картина като исторически извор, а тя е художествено произведение. Това искаха да ни кажат хората. А се явиха тука политици и имаше заплахи, че ще я убиват тази жена.
- Дошли от друго село и са ги избили нали. Барутин ли е бил човекът?
- Барутин е селото, а Барутанлията е този, който е избивал. Това са помаци. А освен това събитията са пресъздадени по Макгахан, един американец, който е дошъл тук да описва и просто е преувеличил. Вие това можете да го напишете или не, аз го приказвам ще го кажа и на вас - защо тия батачани са били в църквата? Ами в гората нагоре да бяха побегнали. Задавал ли си е тоя въпрос българинът - защо се крият в църква? Защо четата на поп Харитон се крие в Дряновския манастир? Ами да хванат гората. Това е първият въпрос.
Вторият въпрос – изклани били 5000 души на дръвник. Колко време трябва да се извърши това нещо? Пет хиляди души да бъдат заклани, главите им да бъдат махнати, следващия, следващия… Той най-малко една седмица трябва да трае. Това е практически невъзможно. И трети въпрос. Колко е голяма тая църква. Били ли сте там? Колко да е голяма - ами да събере, да събере двеста, триста души, как пет хиляди? Тия въпроси българинът задал ли си е? Ами не ги е задал, защото няма кой да му ги каже, и ако някой като мене му ги зададе, ще отиде в затвора. Или няма да може да разчита на никаква кариера."

Край на цитата.

 

Какво е разказът за миналото, наречен  история?  Не е ли общия идеологически контекст, през който се пречупват събитията- преводачът, който ни води в миналото и компасът за настоящето.
В страната мутромилиционерия, както и в соц бг-нейната родина, разказът за миналото продължава да се пречупва през идеологическия контекст на дошлия на власт.  Да вземем близкото минало .Разказът на комунистите се наложи, зашото те държат ДНЕС-явно и тайно-власта, така партизаните станаха пак херои, а когато ги питаха що убивахте хора те отговвориха досущ помаците от Ракитово-ами клахме ги, щото така е писано, такова беше времето. Ние се оказахме единствената света в Европа, която си остана със стария преводач, според който комунистическа България е била добра държава. Не е била престъпна, бандитска държава на терора - съответно за много хора е била напълно нормална, даже по бяла, отколкото сега. За всички останали хора от постсоциалистическа Европа комунистическото минало беше престъпно. И след като, види се, за бай Стамат тая държава е била нормална, добра и бяла-ами що да не се върнем към нея
.
Разказът за Батак през погледа на победилата мутромилиционерия-страната на Спас Турчев от хайтовия "Капитан Петко войвода",  е разказ за
една огромна саможертва- жесток, постоянно натякван пример за истинския вярваш, готов да се претопи в колективното цяло, щото е с капитулирало Аз, търсещ утеха в миналото, щото настояшето-то няма значение. 
Саможертвата-разбрахме се-е основно оръжие на пропагандата.

В историята на всяка нация-пише Ренан, седи историческия мит-еми аз нямам зор 140 години след нещо да ми разказват митове. Случилото се в Батак не е героично, то е трагично -ерго, от него става мит само за идеологическа употреба.
Потрисането от костите и черепите има само един резултат-мамка им им на другите..

Колкото до зверствата над мирното население, нека помислим
Масова практика в целия свят е било, като се влезе в завладян град всичко да се подлага под ножа и се плячкосва. Колкото по близо идваме до новото време-толкова по рядко-с други думи цивилизоваме се, обществото става по хуманно.
По времето, когато редовната войска на Сюлейман паша е избила мирни(колко са мирни жителите на един град, в който влизаш с бой е друга тема)жители, англичаните са завързвали въстаналите сипаи живи за оръдията

И едно друго събитие, което не е мит, като очевиден пример за горенаписаното

Жертвите от атентата "Света Неделя" са горе-долу колкото убитите в църквата батачани.
В историята на България има стотици подобни страници-по-малко или по-много известни, когато мирни хора са ставали жертви на исторически обстоятелства

Питам, защо от атентата в църквата не изковахме мит?

Две събития, еднакви по своята същност. Невинни хора умират мъчително в църква.
Тогава:
-ще видим дали ще кажат дума за събитието по сутрешните блокове, по новини и пр т.н българска преса и медии
-въпреки, че едното събитие е преди 86, а другото преди 135, наясно ли сме колко пари(човеконадници) са отишли по изследването на едното-много, и колко на другото-почти хич.

-дали президент и премиер ще взмат отношение, както яростно нападнаха случая Балева
-колко филми, пиеси, романи и прочие са го отразили в т.н бг изкуство
-музей има ли, значки и картички продават ли, от 25 та година до днеска, дали е отразено като един от стоте национални обекта
-ако направим анкета сред подрастващите-щото дъртите не са го учили по история, за това не се споменаваше(почти)-колко процента ще назоват каквото и да е за събитието?
-ще канонизира ли българската църква убитите в храма невинни-цвета на българската нация- и ако едните са признати за нъченици за вярата-то невинните през 25 та какви са?

Mит имаме, когато едно събитие се популяризира, преекспонира, истеризира-обикновено с пропагандна цел и обикновено -националистическа. За целта то се героизира, раздува, обвива се и в мистика, докато и последния човек възприеме безрезервно внушенията, като дори и простото обсъждане на събитието става светотатство. Като митологизирано събитие, то не подлежи на точната наука, на разни дребни научни изследвания-то е аксиома, даденост, която не се обсъжда, канон. Колко са жертвите-колкото повече, толкова по-добре..

Кое събитие става за исторически мит и кое не.

-което учи на геройство и е пример за това-Термопилите, Шипка, и много други
-което възпява саможертва.
И тук-внимание. Не помните името на шофьорът, отворил люка на автобуса за да спаси деца от Лим, не помните хилядите случаи на саможертва на обикновени българи.
Помни се саможертва, която е митологизирана, но тъй като самото митологизиране иска големи пари, медии, ресурс за пропаганда-интифа отгоре-то се помнят само случаите, които са обект на държавна пропаганда-Матросов, Зайцев.
С други думи-митоитизирането е обект на държавата, а основните митове са националистически, зашото е известно, че най спойващия елемент на обикновения човек е омразата.
А най идеалнияt враг-чужденец.
Защо се прави-ми да не гледате кого тикат в пеща. Да има спойка между несретниците-чрез омразата
Е как атентата да стане мит, когато държавата е наша, на наследниците им -атентаторите-комунисти-наемници, свършили убийствата за пари, роднините им са журналисти, всинца са чисти българи, а им е заплатил братския СССр, дето сега ще ни даде евтин ток.

Историята ни е компилация от измислици и патриотарски митове преточени през идеологемата и така се е превърнала в масова лъжа. Вярно е, че фарментационния процес е платен и катализиран с руски ток, без който нямаше да има българският комунизъм и днешната неистова масова нищета.
Ако интернационалсоциалцървулпрогресистите те разпънат на кръст за този постинг - не се притеснявай - значи всичко е наред.
Този текст трябва да стигне до повече хора и се проумее от тях.

но понякога имаш и просветления, както повечето неща в този постинг. Остава да дадеш принос в демитологизирането на историите, които служат за националистическа спойка и на недолюбващите или прекалено любящите ни външни и вътрешни наблюдатели, и поне за мен, ще можеш да минеш и за непредубеден, ако това има значение за теб.
Поздравления, въпреки резервите ми.