На времето учехме,че изкуството е художествено отражение на действителността. Българското телевизионно и кино изкуство, не, че е кой-знае колко цъфнало и вързало, но напоследък има няколко упешни изстрела. След трагичните опити за ново бг кино, публиката хареса „Мисия Лондон“-аз-не. От този филм ще разгледаме само образът на г-н Селянски-президентът. Тъй като е второ-третостепенен типаж, нито Алек П, нито режисъорът са си дали зор да го описват, но както знаем, майсторството в изкуството е в детайла.Та, какво за Селянски-мъж под чехъл, но все пак-амбициозен, активно търсещ най-доброто-за себе си. Миролюбив, не е боец. Властта го връхлита внезапно, славата и тя-в резултат, голямо объркване, липса на самооценка както за мястото му(ни), така и за собствената му значимост, той е убеден, че вече е поне колкото Вацлав Хавел и мястото му(ни) е отдясно на кралицата(поне). Падането е болезнено, казано чисто житейски, извън контекста на филма. Някои не се оправят никога, и искат пак, и пак.

Но като цяло, образът е по-скоро положителен, отколкото отрицателен, сравнен с другия кандидат.

Образът на Виктор Сарафов от „Стъклен дом“ е другата крайност. За разлика от предния филм, в този има голямо сценаристко майсторство-авторите с няколко щриха могат да характеризират блестящо цели типажи от обществото ни-а тук иде реч за основен персонаж. Ако Селянски е гладен за слава и опиван от суета, Сарафов му трябва властта, за да прави пари. После едното, естествено, се прелива в другото, вечен кръговрат. Тук целта оправдава средствата-нищо не е забранено. Персонажът с нищо не е по читав от мафиотски дон. Трябват ни пари, много пари, всички сме в играта, просто трябва да намериш човека, който ще ти свърши работа. Всичко е информация и най-важното-взаимни услуги-а какво по-важно място за това от  президентското.
Вълк в овча кожа, лицемерен, честолюбив, интригант.С две лица-за пред публиката и извън нея.  ПР е всичко, щото и  политиката има две лица-едното е постта и търговията с влияние-невидимата, същинската, другото е  за пред бай Стамат.
Него го харесват селяните, малограмотните, фризъорките и таксиджиите,  които са захласнати от видимото и втълпяваното. Харакерното, изобщо, за феновете му е лесното захласване. София не го харесва-но Провинцията го предпочита-и хоп, изненада, оказва се, че доста селяни са се преместили и Сарафов стана президент, честито.

Но нека да излезем от контекста на президентите в киното и да слезем на земята.

Аз съм виждал предния президент. Вървеше си след многолюдна тълпа на "Златни пясъци", съпроводен от един семеен приятел, днес едва депутат от СДС. Никой не го разпознаваше и не изглеждаше много щастлив-но мигом се оживяваше, колчем го познае някой българин. После, обаче, на барът на ролбата, където седнаха да отморят, сервитъорът беше сгънат на Г. Зърнах го и след властта,  когато се опита да реанимира СДС в моя роден град. Не беше хепи, не му се отдаде. Но дето се вика, има време, животът е най-големият учител, дай Боже всекиму да сме на негово място и да му имаме кахърите.

Виждал съм и сегашния. Щяха да ни издухат от щосето с ексорта му. Зърнах го отдалеч на концерта на Любе в Каварна и публично преположих, че няма да го изберат отново.

Подценил съм види се, селяните, фризьорките и таксиджиите.

Така, че ако можем отсега да прогнозираме, чрез посланията, които ни праща изкуството, новият бг президент ще е..Виктор Сарафов.
Просто защото двата образа са продукт на различни времена. Във времената на Сарафов няма как да бъде  избран някой, който е по-малка акула от него.
Честито!