Какво ни струва решението да емигрираме, още преди да сме стъпили на чуждата земя. Как се плаща за успеха, за по-добрия стандарт в чужда и често враждебна околна среда, където всеки отдавна си е намерил мястото. Каква е цената. Горди ли сме да сме българи и какво ни струва този факт. Виновни ли сме, че останалите тук се блъскат да оправят нашата Родина, а ние сме избягали. Имаме ли чувството за вина пред близките и приятелите си и защо и за какво. Тъй като сме чужди сред свои и обратното, питали ли сте се как изглеждате през нашите очи, защото всеки ден ви заливат с малоумни репортажи за доволни и впечатлени от хубостите ни чужденци.

Въпроси, въпроси.

Колкото емигранти-толкова и причини. Но все пак.

Заминахме, прогонени от лъжата, обидата, хаоса, постоянните кризи, в които живяхме целия си съзнателен живот(Утре ще се оправи всичко, потърпете, докато го построим), политическата чалга, липсата на всякаква мярка в царството на простотията. Заминахме, защото не можехме да се продаваме, да сме евтини като цигани. Готови на всичко-срещу битуване ден за ден в мизерия. Искахме по-добър живот, а не съществуване, искахме той да има НЯКАКЪВ СМИСЪЛ. Инстинкът за оцеляване е най-силното нещо в човек, далеч по силно от втълпените вярвания- а мизерията е най-голямата обида, тя разрушава същината на човека. Запомнете-има ли мизерия, не търсете хора, а същества-получовеци. Три поколения на нашите родители, баби, че и набори-повече от една трета от хората на тази страна са зачеркнати от нея-за тях остават 133 лева пенсии, ако могат да се пенсионират, те са изоставени и живи погребани.
Как се плаща ли?
Хм. Бяхме неколцина преди няколко години, трима на възраст19-26.Тези, младите, младост не видяха през тези години. Блъскане от сутрин до вечер, стъпка по стъпка, докато приятелите им в Бг обикаляха дискотеките. Но не ги жалете-те са вече истински европейци, граждани на света. Сега имат пари, могат да си позволят нечувани за приятелите им тук неща, но не го правят. Сигурно им се иска да имат ново БМВ и да харчат кинти на Малдивите. Първата година правеха виртуални околосветски-сега, само реални-до Бг. В какво се превръщат мечтите, а? Но те ще ги изпълнят, вярвайте ми, докато тези тук-едва ли. Карат скромни коли и искат да си дойдат-на три-четири години-веднъж-дваж до БГ, а после, вероятно ще пропуснат. Защото знаят да ценят парите, изкарани с огромен труд и какво ше видят, извън лицата на близките. Мизерия. От година -на година по-голяма. Пълно отчаяние. Негативизъм и празни приказки-от сутрин до вечер, чалга и скъпотия и най-важното-безнадежност и отчаяние. Да стават психоаналитици на познатите си. Да се убеждават, колко са били прави .

Нека да изясним нещо важно -има ли негативизъм срещу емигрантите.

Накратко ще отговоря-да, има, и статията на Георги го илюстрира. Негативизмът срещу емигрантите има два корена
1. Държавата, като наследник и непроменен страж на времената, когато животът навън беше предателсво.
2. Хората, останали тук, които се изживяват като пазители на Кивота,а всъщност нямат дупета да променят живота си

Гледайте сега, знаете ли кога умира сърцето? Когато трябва да вземеш решение да напуснеш своите привързаности- твоята сестра, твоите роднини, приятели, първата любов, улицата, на която си израсъл, селската къща на дядо ти и играчката, която сам си си майсторил там, първата целувка и последната неясна любов. Родината, значи, е любов. Няма човек, който да няма тези привързаности,ерго, няма някой, който да не обича Родината. И Сталин я е обичал и Ахмед Ага Барутанлията. Колко бг знамена има по стаите, колко дискове се слушат, колко бг звезди се издържат от концерти в диасспората. Колко са парите, които внасяме отвън, вероятно знаете-най-голямата чуждестранна инвестиция.

Но тази Родина се държи като мащеха. Какво ни дава тя-безумни закони, които ни карат да плащаме, въпреки че се осигуряваме здравно навън. Безумни бюрократични изисквания, насочени специално срещу нас-да ни доят, да вгорчават малкото ни дни , които прекарваме тук-документ, който в белите страни се дава при напускане, у нас се изисква за доказване, че не си в страната. Бележка от МВР,(Гранична) от кога до кога те няма. Чудя се, зашо не са се сетили да искат и от домоуправителя и ППО. Големите грижи за диаспората и благите приказки(за човешкия материал -ББ) не могат да измият униженията, на които сме подлагани, колчем се опрем на институциите, представляващи държавата.

Румънският президент се изказа остро срещу санкциите срещу Румъния и България, които мнозинството страни от ЕУ имат. Българският-не. ББ идва в УК, но даже не повдигна въпроса, както беше обещал. Евродепутатите-хептен. Поне да бяха се обадили, поне да бяха изнедоволствали.

Ето какво означава това-на една английска улица посред зима, от едната страна вървят и слагат лифлети двама млади шриланкийци. Единият е с дълъг и скъсан балтон, и кецове без чорапи, другият е подобен прошляк. От другата страна на улицата слагат лифлети двама българи-компютърен спец и ветеринарен лекар. Те нямат право на истинска работа-ако бяха литвенци, латвийци или естонци-но проблем. Не-има, но е пак с Бг корен. Единият е работил две години в огромно бг предприятие и за това време няма осигуровки. Мутрата-бос-казва, ако искаш. И сега той не може да си узакони дипломата, благодарение на топлите грижи на Родината, не е работил три от последните пет години. Въпреки, че е работил четвърт век. А новозавършила белгийка се узаконява са 2 часа. Не може да бъде, говориш небивалици, ще кажете- голямо предприятие, бос, държащ една четвърт от производството на основен хранителен продукт,не плаща осигуровки-може, може. Щом не вярвате, сигурно сте Цветанка Ризова.

Какво е да си българин навън ли?

Ами питайте българските сестри, дето ги пуснаха от Либия на 9ата година. А спомняте ли си за двамата тираджии, дето ги обезглавиха. А французинът, отвлечен с тях го освободиха. Една книжка с различни гербове решава ще живееш ли, или ще умреш. Ще работиш ли, или ще разнасяш лифлети.

Поне не ни наричат предатели-не много.

Но сме били пет групи комплексари. Как да ви го кажа-добре-направо. Комплексарите сте тук. Залъгвате се, като аборигени от бутилка кола, като помаци, не излизали от селото си, освен пътуване с шалвар-експрес до Момчилград. Навън живееш, тук дегенерираш. За да живееш като мен, да пиеш моето пиене и да ядеш същите неша, да си позволяваш моя живот, трябва да имаш поне малък мол, френд. Какви умни хора,с положение тук, дето се дразнели от нас, кви пет лева-90 процента са въздух по налягане, кара Мерцедес, а не е плащал с години осигуровки на хората си. Парвенюта и псевдобизнесмени, помиярщина или Джаровци. Ядосах се и затова го казах, а мислех да го спестя. Не парадирам-аз съм със средни доходи, живея в средно жилище и имам средна кола.Тук всеки може да си го позволи, стига да има дупе да издържи в началото. И да работи нещо, квото и да е, и ще живее в пъти по-добре от Бг. И воля.

И стига с тия чинии. Срамна работа няма. Това пак е вашата комплексарщина. Стойте си с голямото образование в кочината за 400 лева. От всеки емигрант не става. Но всеки разбира от хубаво-затова от памтивека хората се местят от място с по-лош живот, към място с по-хубав. А който няма дупе-завижда, типично по български и го дразнела Мимето от 6а, да, да-дразни го, разбира се. Едрите звезди над Фамагуста, които никога няма да види, другия възможен живот..


Има и нещо друго, което Гошетата няма как да разберат. И то е в отговорът на въпроса-ако спечелиш 200 милиона от Евромилиона, ще се върнеш ли в България.

Няма, приятелю. Поне аз. Не всичко е пари, както ще ме упрекнеш. Няма как да издържа в среда на всеобща завист-дори и да издигна триметрови огради и да се возя в бронирана лимузина. Няма как да избегнеш от негативната енергия, от скапаната околна среда, замърсения въздух, разбитите тротоари, лошите погледи, които преценяват как си облечен, некомпетентността на всяко място, празното облайване, като начин на съществуване, потискащата среда, отвратителната наглост на медиите, този всеобш, типично български юруш над всичко, преливане на пусто в празно.

Толкова добре познаваме тази среда, че се надяваме само в ада да я срещнем отново. Накратко-България, това е ада, приятелю. Другото е спокойствие, учтивост, уреденост, предвидимост, ред, правила, чист въздух, толерантност на пътя- и навсякъде. Красота, зеленина, паркове-социализъм на практика. Защото, човек в странство си дава отговор на един жизнено важен въпрос.

Аве аз ли съм калпав, или средата беше сбъркана

. Ако попитате среден фен на ББ, той и на С2, а по-преди и на майката-партия, важно е аз да съм добре, а на другите-спомни си продължениетона стиха „Когато цъфнат теменугите, и работите тръгнат зле...Тук, в чужбина, като виждаш целият този човешки гмеж, дошъл от цял свят, и които си създават пред очите ти завиден стандарт, а нито са по умни, нито по работливи от нас, разбираш, че нещата са точно обратно-НЯМА КАК ТИ ДА СИ ДОБРЕ В СРЕДА ОТ НЕЩАСТНИЦИ, колко много зависят нещата от държавата, от средата. Да, първом от теб. После от държавата, но доста.

И знаеш ли, веднъж отидох в отпуската си да видя моите бивши колеги на последната ми работа. С такава злоба ме гледаха,с изключение само на двама-трима, че ме заболя. Колко съм им помагал, колко сме яли и пили-няма значение. Предлагал съм им много пъти-елате, вижте как е, ще помогна. Не искат-този не можел, друг, не искал. Искат да са с голяма титла. Но най вече, да са сигурни, че ако предприемат нещо, ще сбъркат. Затова питат, както писа-ами ти, кво точно работиш. За да кажат на жените си вечерта, ей го, оня, какъв помияр е навън, кара, примерно, такси. Как да му обясня колко богати таксиджии има в Лондон и колко вида таксита има, в какви къщи живеят и какъв стандарт имат, и колко е трудно да си такъв. И накрая, колко сме се отдалечили. Но аз си седя там, до вас. Вас ви няма. 

Спомням си навремето...Преди 16-17 години ще да е било...Графити-надпис призоваваше хората:Българи напуснете страната за да останат простаците,които ви управляват!

Ние дето останахме тука плащаме пенсията на майка ти и баба ти. Парите дето им ги пращаш ги държат живи, но ако аз не трябваше да плащам от моите данъци пенсиите на 10 баби, и аз щях да осигуря добър живот на моите старци. Затова ви мразим и сме враждебни. А колкото до бленувания запад - разпада там предстои и той ще се певърне в същата кочина като тука, че и по-голяма. Айде трии, че те засегнахме и накърнихме личното ти достойнство.

Майка ми и баба ми(и двете ми баби вече са на по добро място) си изработиха пенсиите с няколко десетилетия робски труд. Кой открадна парите им, остава ти да си отговориш. Колкото до данъците, аз ги плащах 26 години-а от тях ще се ползваш ти. И то яки суми, плащах-халал да са ти. Ами ти си чакай да се разпадне бленувания Запад-те, комунистите, откак са взели властта това правят, ама децата им са тук. Да те трия-защо? Достойнството ми е функция на личността ми и няма как да го засегнеш, различни Космоси са тези неща с твоя коментар.

Бъркаш ме с някой, пич. Не съм толкова прост. И не чакам да се разпадне запада. Просто ти казвам, че това дето сега се случва в Гърция и Испания - 20-25% безработица, липса на възможности, поддържане на стандарта със зверски дългове и т.н. ще дойде и до Лондон. Няма къде да се скриеш. Последната година 20 познати се върнаха от САЩ, защото там вече не е розово. А ти щом предпочиташ с данъците си да плащащ социалните помащи на пакитата, а аз да поема издръжката на майка ти - формално си прав, изработили са си пенсиите, който остане тука ще плаща. Но твойте години съм и те разбирам доста добре. Човек живее само веднъж и тука не е най доброто място. Лошото е, че по добри места не останаха много.