Както знаете, през цялото следване се учеха идеологически дисциплини. В първи курс излизаше история на БКП. На мен ми се отдаваха лаладжийските дисциплини, а историята ми беше слабост. БКП-ясно кво, но въпреки това изобщо не си го турях на ума този изпит. Асистентката ми писа шест и така имах право да се явя предварително, преди сесията, за освобождаване, тоест пак на изпит, но за отличници. Мъча се да се сетя дали бях стъпвал на лекции, но не мога. По моето време лекциите бяха задължителни и почти на всяка правеха проверки. Не и тоя елемент, който преподаваше по БКП. Той беше вузовска, а и градска легенда. Вузовските легенди мълвяха, че бил артистичен и голям капацитет, но луд. Градските-че всяка година, като четял лекция за лайпцигския процес, задължително присъствал целия партиен актив на града. Гошо Тарабата му бил кумир и лекцията била спектакъл, актъорът слагал Куркински в джоба, плачел, стенел, декламирал-аве, цирк."Само се моли да не ти се падне Лайпцигския процес", че няма вземане, съветваха ме по-големите. И внимавай, вземи си записки, зашото той иска да му кажеш точната дума, която си е наумил по даден въпрос-кажеш ли я-6, инак, може и да те скъса. Аве боли ме трибуквието-отговарях им на шега. Бях отличник и нямах пробойна първата година, голяма работа за един изпит, при това-пълна тъпня. Отивам на датата, нормално четене-няколко часа, но аз нещата ги знаех от по-рано. Гледам, един тиквеник, с вид на месар, или по-точно, на бияч от МВР. Надут, арогантен, със самочувствие на Пи Ар на Брежнев. Падна ми се нещо, прекъсна ме по средата, като преди това дори не ме поглеждаше.  -Аве, я ми кажи какъв е характера на устава на Бузлуджанския конгрес-ме прекъсна. Аз е втрещих, щото ме хвана неподготвен ....  -Ами... социалдемократичен-измънках аз. - Марш марш навън-и книжката ми излетя. Тъй и не погледнах повече този учебник, ама трябваше да се явя на редовен изпит. Имах съсед, от моята група, едно хубаво, едро момче от НЗ. Много готин, ама много мразеше комунистите. Всяка дума беше срещу тях, не само пред мен, но и навсякъде. Не знам този човек как завърши, как не го прибраха, ама все пак бяхме в навечерието на вятъра на промяната. Не съм си гледал досието, но факта, че беше влязал с рабфак ме усъмняваше, че може и да е шестак. Та той ме помоли, така и така, никога не мога да взема този изпит, мразя да чета такава материя, помогни, кажи ми по две изречения на въпрос да мога да обеля поне два лафа. Ок, викам, сядай. И така, обясних му за 3-4 часа всичко. На другият ден книжката ми пак излетя през вратата, ама добре, че не ме арестуваха, но вътре имах единствената си тройка в следването, важното е, че се отървах от тоя комунистически тъпанар. А Гошо изкара петица, май. Или шестица. А, аонсаджията се казваше Митев. Ба ли го кво стана с него..Сигурно синът му дреме тук с някой ник.

Направо ви издавам удостоверение за десидент!!

Ако знаеш каква тъжна гледка е някогошното аонсу.Настанени са в единия блок от години разни емигранти от третия свят и мърсотия до шия наоколо.В другия пък са се самонастанили циганье и картината е още по страшна,няма дограми,няма ток,няма нищо.Около нов блок пък разпиляни хиляди хвърчащи боклуци.Единствено НБУ донякъде оправя гледката ,но са се оградили с огради и там е чисто.Винаги съм мразил огради в нашата бивша соц.държава.Наскоро разбрах че това е необходимост,предпазна мярка от варварите наоколо.