Представете си, че хората на Касим Дал разочаровани, че Доган все още държи гласовете на мюсулманите у нас започнат след изборите терористични акции в няколко села от Кърджалийско. Из Делиормана излизат чети с въоръжени сподвижници. Цецо праща елитните части да ги гонят, следват блокади на села, бетеери по площадите, танкове, плач и скърцане със зъби, като през май 1989. Турция изпраща моторизиран корпус в помощ на въстаналите кърджалийски села. С една дума-война. Европа стреснато се чуди и мае-от една страна Турция е важен стратегически партньор, който ще спира крайния ислям от нейните граници, от друга-България е неин член-е, вярно, най-големият калпазанин, ама все от нашия клас е. Праща емисари и умиротворителни корпуси, които само лапат командировъчни и зяпат знойни мадами. Нещата се затягат, гражданската война се ожесточава, жертвите растат. Тогава, от немай къде, ЕС удря с ръка по масата и иска крайно разрешение тип хем вълка сит, хем агнето цяло. Спори се дълго дали да се обособят няколко мюсулмански анклави в Северна и Южна България, но надделяват дипломатите от ЕС, защото териториите им с били много малки и нямало как да се издържат самостоятелно, а всъщност така се затруднява силно контролирането им от международната общност. Решава се България да задържи Севера, а да отстъпи Юга. Започва преселение. Болшинството от българите в Южна България остават, защото на Север не ги чака никой, нямат средства, свикнали са и прочие. Но всъщност Юга е автономна област под политическото ръководство на ДПС, чийто лидер се избира от турския парламент. Сменят се само знамената на обществените сгради и хората вътре, които са предимно от ДПС. Има българи-областни управители, шефове на полицията и почти всичко си е както преди. 
Минават седем години. Тогава ББ и Цецо-трети мандат премиер и президент, които седем години не са спали от мъка по поробената България, използват международното положение и подготвят завера за Съединяването на двете Българии. Искра Фидосиева, пожизнен председател на НС в Севера, отслабва и отива по пловдивските села- хем да върти частна адвокатска практика, хем да организира комитети, маскирани като фитнес клубове. Цецо, начело на няколкостотин бивши ченгета превзема Пловдив и изгонва Губернатора Данчо Цонев, а Лъчо Мозъка прави същото в Бургас, изритвайки Христо Бисеров, като областен управител. Бойко триумфално се връща в София, начело на отряд пожарникари, а народът го чака с хляб и сол и почита всички съединисти като национални герои. Рискували са общественото си положение, рахата и живота, дори, в свободна България, за да помогнат на поробена.
Написах тази антиутопия не щото е утопия с първата си част, а щото е анти с втората. Демек-едната е възможна, а другата-йок. Едната е била, почти същата, преди 126 години, другата-никога няма да бъде.

Заради разликата със сегашните герои и онези от миналото. Ама ония, съединистите тогава казваха“ Какво ни трябва друго? Пари? Пари не щем, за пари не сме проливали кръвта си, защото е по-скъпа от всичките пари на влашките богаташи... Имот ли искаме, или къщи? Та ние зарязахме нашия имот и къщи доброволно. Ние нямаме потреба от имоти. ние се жертвуваме за свободата на България и ако найдем отплата, то тя ще бъде: освобождението на България, ни повече, ни по-малко. "
А тез-знаете. Имоти, ли...
Ето затова е голям празник този ден. Защото не може да се повтори никога повече. Нито пък има смисъл лозунга над народното събрание. Този надпис е писан от съединистите-онези, без имотите. Съединява се дух, воля-не се съединяват имоти и връзки. Едното прави духа силен-другото прави кесията.
Хората не са същите. И вие, които ги избирате. Та нито тия отгоре са като тях-нито тия отдолу. Едните -с духа-сегашните-с кесията.
А ония измряха отдавна. Тогава кво празнувате. Помен правете-за тях. И курбан за това, което е останало, че не се знае още колко ще е. Като умре духа, кесията за кво ви е. Прочее, и тогава е имало такива. "Една бъклица вино, изпита под прохладната сянка на върбите, край шумливата кристална речка, прави да забравиш робството; един гивеч, изпечен с алени патладжани, миризлив магданоз и люти пиперки н изяден на тревата под надвисналите клони, през които се гледа високото синьо небе, е едно царство, а ако има при него цигулари, то е върхът на земното щастие. Поробените народи имат своя философия, която ги примирява с живота. Един безизходно пропаднал човек често свършва с един куршум в черепа си или в клупа на едно въже. Един народ поробен, макар и безнадеждно, никога се не самоубива; той яде, пие и прави деца. Той се весели."

Убиваш ме!
И двете неща са невъзможни!
Твърде много преувеличаваш качествата на Касим Дал,Доган,Боко...
И тримата не стават за нищо!
Обикновени плашипутарници са!
Хайде...Здрав бъди!
Дух по тия земи не е останал...Не е останал!!!