Авторът на недовършеният роман „Митница“ е бивш служител от службите, чието име засега ще спестя. Работил е там от началото на 1994та до 2007ма. С голям зор се съгласи да направим интервюто, което ви предлагам, за да ви запозная със задкулисието на творбата.
В-Без предисловия, щото се познаваме, минавам към първия въпрос:
Защо написа тоя роман, знам,че не е довършен, но все пак.Какво те накара да го започнеш?
О. Защото за повече от 13 години работа там натрупах толкова чернилка, че имам нужда от изповед. И защото в българската публичност съществуват толкова превратни представи, толкова митове и легенди, които, обаче, в голямата си част не само са верни,ами са и доста бледи. Истината там надминава хорската фантазия, и там е единственото място, където слуховете изостават от реалността. Искам духовна индулгенция-това е точния израз.
В Защо сега?
О. Защото много малко неща са се променили. Героите от романа са живи и реални хора. Много от тях се издигнаха и сега са на важни постове. Като прочетете романа, ще видите колко малко неща днес са различни от описаните там.
В.Автобиографичен ли е романа?
О. Не, опазил ме Господ. Всяка прилика с действителни лица е случайна. Всичко е художествена фантазия. Мислех да го публикувам 20 години след излизането ми там, ама не е ясно дали няма да е посмъртно.
В. Затова ли си криете името и града на митницата с инициал?
О Отговорих на този въпрос преди малко. Разберете ме.
В. Разбираме. Сменяме посоката. Как е структуриран романа. Какво ново, което не знаем, ще покажеш на читателите.
О. Романът е структуриран по периоди, в зависимост кой е имал политическата власт. И по служби.Както знаете, с всяка власт се сменяха началниците и те сменяха тертипа на работа и общата атмосфера. Това, което остана е....ясно кво.
В.Актуален ли е романа с оглед днешните реалности?
О. Той ще е актуален ,докогато в България има граници и докогато има организиран от държавата овластен рекет-сиреч-винаги. И докато там командват непроменените и самовъзпроизвеждащи се български реални характери-плод на миналото. Те командват навсякъде-междувпрочем. Никога нито са си отивали, нито са изпускали кокъла, в частност-митниците.
В. Какво не знаем за митниците?
О Това, че те са функция на държавата. Хората там не са нито по-лоши, нито по-добри от останалите. В смисъл, че не можеш да виниш хората там, когато си напрвил такива условия, когато си създал такава система, съвсем умишлено, или от некадърност. Че българските политици съвсем умишлено или от келепир, не променят нищо там. И че митниците само дават картината на всеобщата некадърност на държавната администрация-видимата. Те, всъщност, са невидимата, но доста могъща част.
В. Ок, пожелавам ти успех. Какво ще ни дадеш за начало.
О. Ще ти разреша да пуснеш само няколко глави, през достатъчен период. Не искам бърза слава, нито известност-не съм Емил Димитров. Искам безопасност- не съм и Георги Стоев.
В. Какво ще ни дадеш сега. И кога ще прочетем целия роман
О. Ще ви дам откъс от главата“ 1996, Васильовден на митницата“. Когато му дойде времето и целия, ако...
...
Очаквайте откъс от романа "Митница"-soon
