Всяка година на тази дата започват едни и същи прения. Велика дата или дворцов преврат. Какво е значението й-ерго, има ли за празнуване. Кво точно стана и дали спечелихме, аджеба, или загубихме.
Писал съм за тази дата моето мнение таман откак е тоя форум. И пак ще го напиша, защото ме е яд. Не съм от този свят, не съм от вас.
Какво стана на тази дата. Смениха, махнаха, Тодор Живков. Но колцина, които не са били на съзнателна възраст имат представа какво значеше това.
Аз съм роден през негово време и съм живял таман близо три десетилетия през него. Никога, дотогава, не съм и мислел, че може да бъде сменен. Имах чувството че съм роден с него и с него ще си замина-нещо като великата китайска стена.
Тодор Живков беше подавал оставка и друг път-естествено, политбюро не я прие. Неговите оставки бяха като вот на доверие-един вид, да видим дали няма някой наивник, та да го изпарим. Тоя път го изпариха него-и това, в ония времена, при наличието на тази 35 годишна диктатура и нейния апарат, беше такъв абсурд, който малцина са си представяли.
Тиранът падна-въодушевлението беше по- голямo от това  през 1876!
Падането му отприщи огромната социална енергия на загубените поколения-тези, прекарали живота си през комунизма. Събудиха се надеждите!  
Не за банани, както днес говорят дъртите сини шарани, не за келепир, а за свобода!
Тодор Живков не беше само диктатор. Той беше и модел за поведение на стотици хиляди тодорживковчета, които тормозеха и последния българин-в трудови колективи, редакции, училища-навсякъде. Партията реши, партийното бюро реши-беше заповедта, която ти решаваше съдбата-с нея не се спори, тя е като заповед от Султана. България беше страна на тодорживков и неговите верни гавази и имитатори, облечени с партийното доверие. Те бяха живели така и мислеха, че това ще продължи до амина.
Още помня лицата на тодорживковци в моето предприятие, когато им казах в очите-няма да е на вашата, колективът ще реши. Страх, ужас, потрес.
Затова тази дата е важна.Тя е празник. Без никакви условности. Дата, която промени животът на милиони- и това е важно. 
Тя не бе възможна без куражът на лукановци и атанасовци. За съжаление-но по логиката на нещата-промяната не бе възможна отвън. Но ако зависеше само от Лукановци, Живков щеще да изкара до края си, или поне още петилетка. 
Ако не бяха външните промени, ако не беше чичко Рейгън-нямаше да я има смяната. И Горби. Тук е добре да си припомним Чаушеску и декемврийската революция в Румъния. Общите процеси в цяла източна Европа не му оставаха никакъв шанс. Но Живков беше изработен-а можеше в последния момент да извика Стоянов, УБО и пр. Можеше и да не стане превратът, или да стане след година, две-пет-с цената на много затворени и жертви. Историческите събития си искат и личностите-ако ги няма, историята зацикля, както е зациклила у нас последните двайсет. Макар, че у нас имаше от близо десетина години преди датата силни подмолни течения, можеше и да станем Куба.
Какво стана, как така я докарахме двайсет години сетне до разтривача на уши. Каква дата е, като пак те са на власт и не са си отивали.
И Въпросът на въпросите: по добре ли живеем днес, отколкото тогава. Ерго-добро или зло е тази дата за бай Стамат и синца нас.
Знам всички квалификации и определения по темата. Имам кратък и подробен отговор.
Краткият е, че направихме това, което можехме, каквото заслужавахме, като народ. Когато прекалено много хора предпочитат сигурност пред свобода-пожънват разтривачи на уши и мизерия. Не шестаците са виновни-те просто зеха празното място на Живков.
Но вижте. Свобода е, че го има, примерно, тоя форум и вие може да дрънкате колкото искате и да наричате премиера Тиква. А заслужавате да ви преследват за това. През Живково се изпаряваш за една стотна от писанията ви. И това ви е много-то друго не ви остана. Ще кажете-то, само това ни остана-свободата да плямпаме и облайваме. Aма има народи,в двайсет  и първи век, които и това не могат, нали. А Куба е само на 120 мили от Флорида.
На което ще ви отговоря-ами то с това се почва-с плямпането и облайването. Сега плямпане-след двайсет години-действия. Плямпането почна на десети ноември-преди него нямаше и плямпане. В началото бе Словото.
И тук ще ви дам пример, който съм давал, преди десет години и, естествено, не помните. И който ще ви отговори на въпроса КАК ЖИВЕЕМ ДНЕС който пък съдържа оценката за датата.
Пo време на Третия Райх големият немски поети писател Ерих Кестнер е подложен на големи репресии заради едно стихотворение. Истинско чудо е оцеляването му в Германия. Книгите му са забранени, в досието му е отбелязано с едри букви"Нежелателен и неблагонадежден". Може би единствено алчността на нацистите към валутата, която тече от стохилядните задгранични издания на писателя ги спира да направят с него това, което правят с вътрешните си врагове.Отначало го следят, от време на време го провокират, отвличат го на разпити, арестуват го няколко пъти- с една дума му отравят живота.
Тъкмо през ония години, когато след всяко позвъняване Кестнер очаква да го тикнат в прословутите черни автомобили и го откарат зад бодливата тел на лагерите за нежелателни и неблагонадеждни, е написан романът "Трима мъже в снег". Ще питате, как, нали е враг-ами, ако сте го чели, знаете отговора-с езоповски език. Идва краят на нацистите. Германия тръгва нагоре(ФРГ). Кестнер, обаче, пак пише стихотворение.
Свободни сме! И дума да не става!
Свободни сме(Доколкото ни дават!)
Пак можем, щом премръзнем, да треперим,
пред пълните витрини да се зверим,
със празен джоб" безгрижно да живеем",
да дишаме безплатно, да се смеем,
да пукнем, ако щем, сме с пълно право!..
И-продължи ли тъй-във строя пак
със бодра стъпка да ударим крак!
Свободни сме! Какво ли ни остава?...
А, сега, кажете ми, прав ли е бил Кестнер  и какво е ДЕСЕТИ НОЕМВРИ за вас.

И не забравяйте, че те пак победиха. В крайна сметка, възрастните ни родители се оказаха прави. Когато, година-две  след десети, коитоаз  изкарах в люти закани над комунизма и бях уверен повече от бг апостол в неговото падане, един ден баща ми ми каза: "Сине, по-полека, нямаш идея колко са силни. Тук те ше бъдат вечни". Тогава го погледнах снизходително. Отдавах го на това, което е преживял от тях. Оказа се прав, както винаги. Ами...това е положението.
 

Не е толкова интерсно дали и колко да се празнува 10.11. Начинът на споменаването му за повечето българи днес е в директна връзка със собственото им положение. А то е трагично в доста аспекти.
За разлика от автора, не виждам да ни е донесъл много свободи. Вие говорите за Интернет. Не мисля, че комунизмът беше в състояние да спре Интернет. И в Китай има форуми, в които може да се плямпа. Няма я свободата на изразяване на журналистите в България, което важното ми се струва. Вестниците още не са изчезнали и няма да изчезнат скоро, въпреки Интернет. Даже и интернет изданията са прости регистратори - вижте Дарик новините - те са кратки и не позволяват никаква позиция на съответния автор. Или телевизиите - те сякаш нямат позиция, те са като Видео-камери - регистрират събитията.
Българинът няма и свобода на избор. По един или друг начин, изборите се манипулират, предлагат се кандидатури, които всичките заедно за много голяма част от избирателите, са нежелани. Почти при всички партии или кандидати не е ясно какво ни чака, ако дойдат на власт. Демокрацията липсва. За правосъдие и справедливост е направо безсмислено да се говори в България. ( Следва 2 част ).

Съгласен съм, че промяна има, но тя е много нищожна. Можем да пътуваме, общо взето, но понякога имам чувството, че ТЕ именно това пътуване бяха предвидили - в много случаи еднопосочно. Можем да се опитваме да станем независими финансово от партийно-мутрафонската олигархия, но си мисля, че твърде малко са тези, които го постигат. Главното е, че машината им за подтискане и властване остана. И пак работи. Имат си всичко - власт, пропагандна машина, богатствата са отново при тях. Цялата т.нар. съдебна система е в тяхна услуга - къде за пари, къде по партиен признак. Обикновените хора в никакъв случай не са им равни пред закона, нито пък се радват на някакви истински социални завоевания на държавата като такава. Общо взето цените са като на Запад, а заплатите и пенсиите останаха като при социализъма - равни или по-малки от дневната надница на един средностатистически западноевропеец. Има и страх в достатъчно количество, има и обществено подлизуство, точно както при Тато.
Не ми е ясно как и точко до какво се променихме, но съм сигурен в едно - тази система трябва да се събори и демонстрациите и митингите са пътят за това. Дано не звучи като клише.

Десети ноември
ми даде сандалки
да тичкат, да тичкат
краченцата малки
Десети ноември
ми даде геврече
Яж!
- десети ноември ми рече!
Около това култово стихотворение се крият обясненията на феномена! Има два подхода, скрити в него-жокерче.

pozdrawleniq, strahoten post!