Лондон. Югоизточен квартал. Приоритети на държавата, разказвал съм:
-децата
-инвалидите
-социално слабите
-жените
-пешеходците, колоездачите
-животните. Изобщо-неравностойните.
Център на квартала, няколко кръгови, едно след друго, през 50 метра.  През 30 метра пешеходни пътеки с бутон-натискаш го и става зелено. Път с две ленти накрая и отново светофар с бутон за пешеходци. Червено. Пресичат мъж и жена с афрочерти-на мъжа по далеч в  гените, на жената по близо. Добре облечени, достолепни, на средна възраст и малко отгоре. Вървят по-скоро бавно, отколкото спокойно-но светофарът е разчетен за....вж по-горе.
 Мигом става тапа от коли, което не впечатява никой, защото тук е така.
От колата до мен се отваря страничното стъкло  и една плешива мъжка кратуна се провикна на чист български:
-Аве ви що не земити и  да се изсерети на края, мама ви циганска...
Познавах го. Май стана тъдява ситизен.

Чист плебей е той.

абе то не е за смях, но аз се похилих малко. За съжаление, където и да станем ситизени, българите в повечето случаи си оставаме българи.

На такъв да му извикаш обратно: "Ей затова България никога няма да стане нормална държава."