Мутри нахлуха в окупирания от студенти университет. Разхвърляха, късаха, биеха. Едва ли има някой, който да се чуди кой ли им е платил. В цялата си история болшевиките са прибягвали към силата и погрома, когато са били слаби. А когато са силни-ясно как. Диктатура, черни катафалки, подземия, Белене, водите на Лома.  Историческите традиции на  тази партия реват през гените.
Нека си припомним как са дошли на власт

 Болшевиките, които направили революцията октомври-декември 1917 били твърде слаби и никой не си ги турял наум, а знаменитата фраза на вожда “Есть такая партия!”, тоест, че има партия, готова да вземе властта, предизвикала смях в залата, където била произнесена. Но после на смеещите се хич не им е било до смях. Болшевиките твърдели, че вземат властта временно до създаването на Учредително събрание в началото на януари и декларирали, че ако на изборите в Събранието не ги изберат, ще отстъпят властта на победителя. Само, че властта им се усладила. И когато от 715 депутата избрани се оказали само 183 болшевики, Ленин не се двоумил много, за да разгони събранието. Още в края на ноември наредил на матроса Дибенко да събере 10 хиляди матроси за разгонването на учредителите. С толкова хора матросът можел да разгони и ленинската партия, но се надявал на министерско кресло после. На 5 януари 1918 година, в деня на откриването на Учредителното събрание на улиците на Петроград излезли повече от 60 хиляди демонстранти –интелигенция, работници, войници от гарнизона, студенти, за да подкрепят демокрацията и да подкрепят предаването на властта в страната на волята на учредителното събрание. Насреща им хората на Дибенко открили огън. Паднали стотици убити. Дибенко после писал в спомените си, че стреляли във въздуха. Влезли на Учредителното събрание. Там пиянката Дибенко саморъчно сложил кръст на демокрацията в Русия, но историята обаче е записала фразата на неговия подчинен, анархистът матрос Железняк "

Караул устал. Очистить помещение! Пора расходиться"

После Дибенко, както всички лидери на Революцията, които не успели да умрат от естествена смърт бил застрелян- позорял често идеята. Това чака и този, който плати на днешните мутри-без значение как се казва-употребен и изхвърлен.  И никой няма да помни Дудуков ли е бил, Петно ли е бил. Нито ще помни кой е дал парите, както и никой не помни лениновите банкери.

Нищо не се повтаря освен глупостта, а историята е глупост и се повтаря”.

 

Лао Дзъ.  Веднъж като фарс-после като трагедия

Десарите у нас имат една основна слабост-никога не се учат от миналото, защото се мислят за всевластни. Пеевски и протестите не им дадоха никаква поука.
Този път, обаче, не остана място за приказки и креативни, мирни протести.

Но и в останалата Източна Европа имаше и има болшевики. Но те са от Померания, Бохемия и Трансилвания. Не нашенските Дибенковци от Банкя...

Та като каза за окупиралите университета, слушах и тях, и гурутата Калин Янакиев и Огнян Минчев.
И се сетих за дядо Вазов и неговия Иванчо Йотата:
"Освен това Иванчо Йотата беше бъбрица сплетник, дръзновен и блажеше през коледни пости - скришом от жена си; но това не му бъркаше да мрази ужасно патриката и гони простаците като Варлаама."

Интересните събития предстоят.Сметките все още са поносими, все остават левчета за по някоя бира или ракия.Обаче идва зимата...Точат се ножове.То покрай Коледа,какво друго може да се прави...